Идеалната петица на НБА за всички времена

Баскетболът е изкуство и когато петимата баскетболисти от един отбор действат в перфектен синхрон, като музикална банда, феновете виждат как всеки има своята роля за организирането на атаката, подаването и отбелязването. Разбира се, срещу този отбор има друг, който по същия начин трябва да синхронизира отделните единици в него, за да може да постави капани, пресече пасове и овладее борбата в защита.

Това е отборният баскетбол. И въпреки него, най-великите играчи на всички времена могат да бъдат на най-високо ниво, без да спазват някои от тези правила за своята позиция. За индивидуалния талант на най-великите просто е невъзможно да се впише в общото действие. На тези баскетболисти им е природно заложено да доминират на терена.

Често е трудно да се опише „величието” с много думи, а по-скоро то трябва да бъде видяно от хората. Често за баскетболните фенове синоним на величие са няколко лични имена: Уилт, Лари, Меджик и Майкъл. Макар и с включено лично мнение на wallstcheatsheet.com, изброената най-добра петица за всички времена, трудно може да бъде оборена:

Център: Уилт Чембърлейн

Доминацията на Чембърлейн е неповторима. Той приключва кариерата си след 14 сезона с представяне като във видео игра, а показателите му са средно 30 точки, 22 борби и 4 асистенции на мач. Той е първи при реализаторите в първите седем сезона от кариерата си. Върхът на постиженията му в нападение са стоте точки, отбелязани срещу Ню Йорк Никс през сезон 1961/1962.

Все пак Чембърлейн търпи критики, че е по-съсредоточен върху собствената си статистика, отколкото върху печеленето на титли. Много историци го противопоставят на Бил Ръсел, който има 11 титли от 13 сезона с Бостън. Няма как обаче да не отбележим, че Чембърлейн не е играл с Боб Кузи, Джон Хавличек и Сам Джоунс.

Тежко крило: Тим Дънкан

Той е толкова добър толкова много време, че става скучен. Дънкан е перфектен висок играч, съчетаващ бързината на Дейвид Робинсън и прецизната работа с крака на Кевин МакХейл. Под коша той може да застраши съперника с много подвеждания, завъртания, „куки”, стрелби с обръщане. Той също може да бележи от средно разстояние традиционните си стрелби с табло. В защита пък ограничава максимално съперниците на ниския пост и се позиционира добре за борба.

За 17 сезона като играч на Сан Антонио Спърс, той има средно по 21 точки, 12 борби, 3 асистенции и 2 блока на мач. Той има пет титли с отбора.

Леко крило: Лари Бърд

Той преоткри позицията на лекото крило. Като стрелец, той имаше автоматична стрелба от всяка точка. С бързи движения на ръцете, изобретателният Бърд можеше да премине през всеки защитник или да си създаде достатъчно пространство за стрелба. Той можеше да играе и под коша, където да надвие по-ниски съперници и да стреля с изтегляне назад или да влезе за поднасяне или забивка. Той също бе страхотен подавач, намирайки съотборниците си на позиции за лесни кошове. През сезон 1987/1988 той има средно по 29 точки, 9 борби и 8 асистенции на среща.

Трикратният шампион Бърд беше много опасен в решителните моменти, носейки Бостън на раменете си. Разбира се, той винаги ще бъде свързван с Меджик Джонсън, заради огромното съперничество Бостън – ЛА Лейкърс.

Пойнт град: Ървин „Меджик” Джонсън

„Шоу играта” на Междик и Лейкърс по перфектен начин контрастираше на твърдата отборна игра на Бърд и неговите Селтикс. Джонсън с неговата традиционна усмивка, както и Карийм Абдул-Джабар, Джеймс Уърти, Байрън Скот и Майкъл Купър бяха прекалено ентусиазирани да са на терена и правеха всичко с лекота. На позицията пойнт гард Меджик тотално доминираше, без дори да бележи.

Още на 20 години той си извоюва име на един от най-големите победители във всички спортове. Като новобранец той има едно от най-запомнящите се представяния в плейофите, след като елиминира Филаделфия в мач №6 от финалите с решителна стрелба. Играейки на всички пет позиции, Джонсън вкарва на Филаделфия 42 точки, 15 борби, 7 асистенции и печели наградата за MVP. След това има още четири титли с Лейкърс.

Шутинг гард: Майкъл Джордан

Без съмнение, Джордан е най-големият играч, излизал на баскетболното игрище. Като ожесточен съперник, той се забавляваше, пречупвайки волята на съперниците си. Като млада звезда, Джордан беше забележителен стрелец, като през сезон 1986/1987 има по 37.1 точки на мач, отказвайки да включи съотборниците си в играта.

Тази негова игра кара Детройт години наред да налагат „правилото за Джродан” в защита – да пазят основно него, принуждавайки го да подава топката и да доминират физически над Чикаго. Разбира се, Джордан не можеше да стигне до победи преди 1991, когато се научи да разчита на играчи като Скоти Пипън, Хорас Грант, Джон Пакстън и треньора Фил Джаксън. През тази година Въздушния печели първата си титла, слагайки начало на династията на Булс.

До това време Джордан развива играта си, превръщайки се в завършен играч. Той прекъсва 15-годишната си кариера с 30 точки, 6 борби, 5 асистенции и 2 отнети топки на мач. В най-силните си години той няма слабо място на терена.

__________________

Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe

Вижте какво се случва в света около нас с FBR.BG

Харесайте BGbasket.com във Фейсбук

Следвайте BGbasket.com в Туитър