Георги Фунтаров: В Америка има значение какъв си като човек, а не като националност (2 част)

(сн.личен архив)

31-10-2014 19:12

Георги Фунтаров e юноша на Лукойл Академик, където играе до 2010 година и в момента е сред най-талантливите ни български играчи. Фунтаров е бил част от националния отбор на България на всички възрасти.

По-късно той решава да се отправи отвъд океана и през 2012 година 199-сантиметровото крило завършва гимназия в Канзас.

Още тогава той прави впечатляващ дебют в гимназиалния шампионат на САЩ, като е избран за новобранец номер 1 на щата Канзас за сезон 2010/2011. От една година 21-годишният състезател се подвизава в най-силното колежанско първенство на САЩ – I дивизия на NCAA (конференция BigWest) в отбора на Калифорния Дейвис . В момента той е и единственият българин, който играе там след центъра на Ямбол Динко Маршавелски, който играеше за Нортийстърн.

През миналия сезон българинът взима участие в 26 мача в NCAA, където записва средно по 24.2 минути на мач и реализира средно по 8.7 точки на мач и 4.9 борби. Ние от BGbasket.com се свързахме с него, за да ни разкаже какво е да играеш в най-силното колежанското първенство на САЩ и как протича животът му там .

Може да прочетете първа част от интервюто с Георги Фунтаров, което ви представихме вчера ТУК , а ето днес и втора част:

Тази година първенствот опри него започва на 16 ноември, а бългрският състезател продължава усилено подготовка.
Ето какво ни разказа още:

- Как преминава обикновено един твой ден в Америка?

-“Обикновено имаме закуска заедно с отбора в 8 часа сутринта, а след това всеки има лекции по различно време. Аз обикновено имам лекция от 10:00 до 12:00 часа. След това имаме тренировка от 12:30 до 15:00 часа, а после и тренировка във фитнеса. Обикновено след него имам 30-40 мин. да хапна нещо и после отново съм на лекция до 18:00 часа. Накрая на деня имам нещо като индивидуална тренировка от 19:00 – 20:00. Останалото време обикновено минава в домашни. “

- Харесва ли ти града, в който живееш? Какво обичаш да правиш в свободното си време?

- “Градът е доста спокоен на пръв поглед, което на мен ми харесва. Като изключим студентите, сигурно е не повече от 60,000 човека. Ако си някъде покрай кампуса е доста различно. Винаги има нещо, което се случва, тъй като училището е огромно и има към 35,000 студенти. Кампусът е невероятно красив, пълен със зеленина. Навсякъде виждаш да се движат колелета, защото тук всеки студент се придвижва така, тъй като кампусът е огромен и това е единственият начин. По време на предсезонната подготовка трябваше да тичаме обиколка на кампуса и накрая е оказа, че сме изтичали около 5 мили, което само говори за размерите му. Другото страшно хубаво нещо тук, е времето. Имаме вечно лято, винаги е топло и дори и през зимата градусите не падат под 15. Аз дори се шегувам, че вече 2 години живея само през лятото и не съм виждал друг сезон почти.”

- Най-голямата разлика между България и САЩ?

-“Разликите са много – манталитетът на хората, любовта към спорта, без значение дали е баскетбол, футбол или бейзбол. Стандартът на живот е по-висок, но сигурно най-голямата разлика, която съм усетил, откакто съм тук и когато съм се прибирал в България е, че тук никой не те съди какъв си и не те гледа като чужденец или американец. Тук просто ти се дава шанс. В Америка има значение кой си като човек, а не като националност. В България, а и в Европа като цяло е точно обратното.”

- Какво би казал на онези български състезатели, които все още се чудят дали да учат в САЩ? На какво те научи най-много до сега престоят ти там?

- “Доста често получавам съобщения във Фейсбук от хора, които ме питат дали си струва да дойдат тук и да си пробват късмета. Това, което мога да им кажа, е, че чисто баскетболно тук ще има шанс да играеш някъде, но това не означава автоматично, че ще станеш играч. Конкуренцията тук е ужасно голяма, има буквално милиони играчи по цялата страна и е много трудно някой скаут да те забележи. Разбира се, ако играеш тук, имаш много по-голям шанс да те види някой треньор от колеж. Това, което много хора не знаят в България, е, че дори най-добрите отбори в другите дивизии като II дивизия на NCAA, имат много добри отбори, които съвсем спойно биха били солиден отбор в българското мъжко първенство например. Така, че, когато решат да заминат за Америка, трябва да знаят тази реалност - много е трудно да се стигне първа дивизия в NСАА. Аз знам какво е нивото в България и то не се е променило много от тогава, когато аз бях там . Има момчета, които могат да играят в 1-ва дивизия, но това означава също, че тябва да са много добри ученици, тъй като се изисква много здраво учене, а за това България не те подготвя никак добре. Най-често това е причината да не се получат нещата. Другото нещо, което според мен повече играчи в България трябва да използват, е да дойдат тук и да използват баскетбола, за да получат добро обучение. Според мен това е много важно нещо и когато не очакват, от там ще им се отворят нови врати, за които не са и предполагали! ′′