От точка А до точка Б


От точка А до точка Б
19-11-2014 15:04

Когато преди години, многострадалният ми Форд Таурус най-после се разпадна на съставните си, многократно сменяни, ръждясали части, насочих вниманието си към един лъскав, приклекнал за скок Крайслер Конкорд със зъбата решетка. Честно казано, ми беше писнало да поправям таратайки и се чудех дали да инвестирам и в тригодишна гаранция на производителя, която напълно щеше да изпепели сметката ми... Тогава Байрън се намеси в разговора много категорично и каза че гаранциите са просто стар номер ("Old scam"). Байрън можеше да ми каже да не бъда наивен, но това не беше в стила му...Каза ми: "Не бъди глупак!" Зодията ми, която е овен, купи гаранцията. Нарекох колата "Роналдиньо". Скоростната кутия изгърмя на път за Чикаго в снежна виелица, две седмици след като гаранцията беше изтекла...

 

Байрън... какъв уникален човек... много неща научих от него през годините, но едно от най-очевидните беше, че животът, с който разполагаме, в момента е в състояние да се различава коренно от живота, с който ще разполагаме след пет секунди. И дори когато между тези два живота зейне привидно непреодолима пропаст, човек не трябва да изоставя надеждата някак си да построи мостче между тях. Може да е нестабилно, може да се клати и люлее, може да е само едно тънко въже, но... ако има точка А и един истински, дишащ, стремящ се към точка Б човек, то разстоянието между тях може да бъде преодоляно, дори когато е запълнено с голямо и бездънно нищо.

 

Да вземем Байрън... Роден е през 1977 в красивото градче Парапарауму в Нова Зеландия. Бил е уникално дете - свръхинтелигентно, контактно, обаятелно и много чувствително. Когато работата на баща му ги мести тук, в Канзас Сити, се налага да го запишат в училище за напреднали. Но Байрън никога не е бил типичният затворен в себе си малък гений. Напротив, целият квартал бил влюбен в малкия новозеландски вундеркинд с неотразима усмивка. Байрън винаги е бил слабичък... толкова слабичък, че когато един злощастен ден бил блъснат на улицата от летяща кола, малкото му, десетгодишно тяло било напълно разрушено. Момчето не би трябвало да оживее... Събирали са потрошените му кости парче по парче, операция по операция. Прекарал е година и половина в кома. Година и половина!

 

И когато по чудо се събужда се оказва, че е попаднал в напълно друг, непознат и зловещ живот... в чуждо съзнание и чуждо тяло. И започва дългият, мъчителен път от точка А към точка Байрън.

 

Момчето не е можело да вижда, да говори, да се движи. Малко по малко, след години на изтощителна терапия и изтезаващи болки започва да се завръща в себе си. Остават масивни поражения върху говора му, паметта му, моторните функции. Жестоки и много опасни са и периодичните припадъци, които го пращат в абсолютно безсъзнание и конвулсии. Всеки ден е страдание. Родителите му се разделят. Майка му се връща в Нова Зеландия. Баща му изнемогва и не е в състояние да се грижи за него... ситуацията е отчайваща.

 

И тогава, преди повече от 17 години, Байрън съвсем неочаквано стана част от моя живот и живота на моето семейство. Тъкмо беше завършил гимназия с нечовешки усилия, когато провидението взе своето поредно странно решение и Байрън попадна през две улици, в дома на братa на жена ми - Крис, чийто живот също е белязан от безброй трагедии. Това беше един вид осиновяване на един изстрадал човек от друг изстрадал човек... осиновяване, за което Байрън, прекрасните му възрастни родители и най-вече ние самите ще бъдем винаги благодарни. Един ден самият Крис попадна в жестока катастрофа и докато се възстановяваше в продължение на месеци, Байрън се премести да живее у нас. Баща му Дон често го взимаше в дома си за уикенда...

 

Докато сглобявах този видеоклип, се зарових в забравени ленти, които съм снимал произволно със стария G-2 и си дадох сметка, че не само двете ми племеннички, но и моите Емил и Алина са израснали около Байрън и голяма част от характерите им се дължи на неговите уроци по живот. В тези кадри има... обич. Той бе неизменно до нас и ние до него. Заедно празнувахме щастливите моменти и заедно страдахме в нещастните. Понякога изпадаше в искрена ярост... тогава когато усещаше, че новият Байрън се е вкопчил в него и не иска да го пусне при предишния... когато пропастта сякаш ставаше по-голяма. Представете си какво е да драскаш със зъби и нокти към целта си, да знаеш, че я заслужаваш, а тя независимо от всичко да се отдалечава. Въпреки това – трудно ми е да опиша феноменалното му чувство за хумор... проблясъците на брилянтен интелект... искрата в очите му... добрината... силната прегръдка.

 

 

Байрън ни напусна миналата седмица. Беше на едно от онези хубави посещения при баща си, когато е получил припадък в съня си и повече не се събудил. Отиде си неочаквано, след като успя да ни промени завинаги. Беше само 37-годишен.

 

Хей, Байрън, благодаря ти за всичко, братко мой! Беше ми казал веднъж, че си забравил някои думи заради катастрофата. Знам със сигурност, че "безнадежност" не е една от тях... ти никога не си я знаел. Благодаря ти, че научи мен и децата ми да спрем да се оплакваме за глупости и да бъдем силни. Как веднъж не се отчая? Как веднъж не се спря? Как не се предаде? Целта оправдава болките.

 

Съдбата има вбесяващо непостоянен характер и знаеш ли... прав си – нищо на този свят няма гаранция. Нищо! Не те разбрах тогава, а самият ти беше доказателство... Стар номер казваш... Old scam. Обещавам, че повече няма да бъда глупак и няма да очаквам гаранции от производителя. Ще живея живота, който имам, ще се радвам като малко дете на всяка негова секунда, ще го карам по пътя и когато някой ден му гръмне скоростната кутия ще гледам сам да поправя старата таратайка.

 

А ти почивай най-после... там, в точка Б... Почивай в мир, скъпи приятелю! Обичаме те!

 

Иво Иванов

__________________

 

Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe


Вижте какво се случва в света около нас с FBR.BG

 

Харесайте BGbasket.com във Фейсбук

 

Следвайте BGbasket.com в Туитър


Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи