Три титли срещу пет рунда – кое ще надделее!

10-12-2014 17:05

Декември винаги е бил сред най-вълнуващите месеци. Освен трепета от приближаваща Коледа, чиято сакрална цел е да събере семейството заедно около украсената елха, символизираща домашния уют. Предстои и посрещането на Нова година, която пък винаги се асимилира с нови надежди и мечти за нещо по-добро. Декември обаче е месецът за равносметка. Как сме се справили в месеците от 1 януари? Осъществили ли сме някоя от новогодишните мечти? Станали ли сме по-добри, както в занаята си, така и в чисто човешки план - нали преди всичко сме хора!

Спортът не прави изключение. И тук традицията повелява Гилдията да каже тежката си дума и да избере най-заслужилия за годината, който гордо да носи титлата „Спортист №1 на България”. Както всяка класация, и в тази субективността е водещ фактор, за добро или зло. Критериите са строго индивидуални – някои избират Спортиста в зависимост от резултатите му, както трябва да бъде според мен, други – според личните си пристрастия.

През тези 12 месеца две са имената в родния спорт, които (ми) правят силно впечатления. От едната страна на корта е Григор Димитров - харизматичният младеж от Хасково, който с ракета в ръка умее да изправя на крака привържениците на тениса по цял свят. От другата страна на ринга е Кубрат Пулев – смелият родолюбец, който повече от всичко мечтае да бъде №1 в света. Да прослави „велика България”. Замислям се за третият, който да им прави компания на почетната стълбичка, но за жалост чак толкова достойно име така и не изплува в съзнанието ми.

Много твърдят, че спортистите са най-добрите посланици на България по света. И аз не само съм на това мнение, но и смятам, че Избраният трябва да бъде този, който е представил най-достойно родината ни. Както навремето „Бългерия” се асоциираше със „Стоиков” (бел.ав. както повечето чужденци изговарят името Стоичков). Така че връщайки се на темата за третия, то чисто професионално бих се спрял на Димитър Бербатов или Матей Казийски.

Първият обаче от години насам моли журналистите да не го слагат в каквито и да било класации, за да се „даде път на младите”. Бойкотът на втория и отказът му да играе за България пък остро контрастират с вече изградените ми идеали – нали все пак избираме най-достойният! А да не защитаваш цветовете на родината, когато тя има отчайваща нужда от теб, не е достойно, макар и да стои в основната на някаква кауза. Но това е съвсем друга тема на разговор.
Така че, за челна тройка в тези редове няма да се говори.

Ще се концентрирам върху челната двойка и какво сториха претендентите през годината.

Единият, Григор Димитров, спечели три титли на три различни настилки. Постижение, с което може да се похвали единствено и световният №1 Новак Джокович. Не е зле, нали? Да, същият този Джокович, който през пролетта на миналата година, отново като действащ №1, преклони глава пред Димитров, за радост на хилядите на централния корт в Мадрид, които скандираха „Димитров, Димитров!”. Освен с титлите, Григор Димитров може да се похвали и с друго. Той стана първият българин в историята, който е бил част от Топ 10 на света.

Задържа се там няколко месеца и в крайна сметка приключи годината в подножието на десетката (№11). Игра четвъртфинал на Australian Open и полуфинал на Уимбълдън, където победителят носи титлата „Световен шампион по тенис”. На въпросния Уимбълдън Гришо детронира шампиона от миналата година и местен любимец Анди Мъри, след което се преклони пред Кралското семейство, преди да напусне победоносно Централния корт на „Ол Ингланд Клъб”.

Накрая, но не на последно място, дели едно легло с Мария Шарапова, което само по себе си го нарежда и сред фаворитите за приза „Мъж на годината”, но и това е друга тема.

Другият, Кубрат Пулев, също следва мечтите си. Една от тях – сблъсък с №1 в света Владимир Кличко, се реализира през ноември - Месеца на мъжа. За жалост Кобрата падна на ринга два пъти още в първи рунд, а в петия, когато бе повален отново, не намери сили да се изправи. След като се съвзе от шока намери сили да каже „продължаваме напред”. И да не остана погрешно разбран – Пулев е голям българин и атлет. Достигна до заветния двубой, което само по себе си е изключителен успех. Но ако теглим чертата – Григор завършва годината с 3 титли, Пулев със загубен финал! Или с други думи казано – на масата имаме 3 титли срещу 5 рунда. Изборът е ваш. Аз моят го направих.

Vox populi, vox Dei.

Станко Димов, Tennis24.bg