Георги Младенов: Желанието е единственото нещо, което може да те води напред

14-01-2015 13:01

Преди няколко месеца Георги Младенов замина за Римини, Италия, където да работи в школата на тима, собственост на италианския мениджър Лучано Капикьони. От години част от нея е и Тина Димитрова. Младенов замина заедно със своя син Борислав, който пък се включи в един от отборите и така двамата заживяха заедно там. Първоначално националният треньор работеше като консултант на някои от треньорите, а вчера стана ясно, че е назначен за наставник на мъжкия отбор, който се състезава в четвърта дивизия. BGbasket.com се свърза за разговор с Младенов, в който той говори за живота си в Италия, за сина си и неговото развитие и естествено за националния отбор. Ето и какво казва Младенов:

"Изпращам много добра година. Независимо, че в нея имах доста неуспехи – нямах работа, не успяхме да направим нещо значимо с националния отбор, но аз съм позитивно настроен и винаги търся нещо добро, което се е случило и бързо забравям лошите неща, защото не мога да живея с тях. Изпращам я със задоволство от това, че успяхме със сина ми да дойдем в Римини. Всеки момент чакаме да излезе разрешението му за игра, а и аз взех италиански лиценз за треньор. Живи и здрави сме цялото семейство, изкарахме Коледа и Нова година заедно. Изпращам една добра за мен година в личен план, като постигане на това, което си бяхме дали като задачи и план за моето и на сина ми развитие.

Условията, които са в общежитието, в което ние живеем и където са всичките 18 момчета, са условия, които ако някога успеем да направим това в годините може би ще си вдигнем много нивото, тъй като българската нация е много талантлива за спорт. Храна, спане, тренировки, ходене с автобуси на училище и треньори, които наистина имат идеята и искат да направят така, че тези играчи и отбори да вървят напред, всеки един да израства и да има някаква стойност. В България по принцип казваме като отидеш в чужбина и видиш българин, да бягаш надалеч. Тук не е така. Има един човек, без когото наистина не само аз, но и всичко тук нямаше да съществува по този начин. Това е Тина Димитрова. Тя е човек, който досега не е живял напразно и няма и да живее напразно. Тя държи всичко в ръцете си и е в основата на съществуването на т. нар. Foresteria (общежитието). Помощта, която оказа специално на мен и на Боби, а и на всички българи, които са минали оттук, е абсолютно безценна.

Отношението и начинът, по който бяхме посрещнати от Лучано Капикьони, са много добри. Отношението към мен, към сина ми, към жена ми, която изкара една седмица, наистина бе на невероятно ниво. Много съм им благодарен за това, което направиха. Приеха ме в този клуб, помогнаха ми, платиха ми лиценза и съм изключително благодарен и на Лучано Капикьони и на неговия син. Доста отдавна се познавам с тях двамата, да не кажа повече от 20 години, но съм в чужда страна и никой не е длъжен да ми обръща внимание. Все пак е някакво уважение и това, че се държат по този начин ми доставя удоволствие, че по някакъв начин се оценява това, което съм направил.

Тренира се много сериозно и се ходи на училище. То е задължително до обяд, след това има тренировки, има и фитнес, играят се много мачове. В почивните дни се тренираше всеки един ден. Лучано Капикьони е взел тези неща и тук се правят играчи. Това е школа за играчи. Начинът, по който се тренира и играе тук, е коренно различен от нашия в България. Всичко е различно като агресия и стил на игра и специално за Боби това е малко проблем. Вписва се, но все още не може да влезе тотално в техния стил. Но условията за тренировки, за почивка, за хранене, за училища наистина са на много високо ниво.

Допреди около месец нямах лиценз, а без такъв даже нямаш право да седиш на пейката като помощник. На този етап аз имам по 4-5 индивидуални тренировки на седмица с играчи, които ми се пращат от треньорите на отборите до 15, 17, до 19 години и на първия отбор. В останалото време съм като съветник и консултант на треньора на първия отбор. Оттук нататък вече ще видим какво ще стане, тъй като наскоро получих лиценз. Следващото зависи от разговора ми, който ще имаме с Капикьони. Тук трябва да работиш и да даваш максимума от себе си, за да можеш да успееш. Малко или много всички тези играчи, които са тук, искат да им покажеш и да научат нещо. Когато има тренировки за стрелба играчи на по 22-23-24 години слушат и поемат това, което им казваш независимо дали смятат, че ти си най-добрият или не. Те са тук за това. Независимо, че те получават пари и са професионалисти и от ранна възраст живеят като такива. Те нямат друг ангажимент освен да тренират повече.

Говорих с г-н Глушков за това, че през лятото националният отбор няма да има мачове. Всички отбори, които трябваше да участват в една предварителна квалификация, просто са надигнали вой, тъй като всичко се върти около финансите. Това са два месеца и просто не искат да участват в такива. Откакто играя баскетбол не помня националният отбор да е бил свободен и да няма ангажимент. Трябва да се съобразяваме с нещата, които се случват и това е. Смятам, че трябва да има някакво участие. Не знам даже дали вече не е късно, но има Универсиада, на която може да се прати млад перспективен отбор с играчи, които в бъдеще ще са в националния. Мисля обаче, че вече е късно. Неприятно е, защото първенството свършва в края на май, което значи, че близо пет месеца ще си щракаме с пръсти и ще си бъркаме в носа.

Мога да препоръчам много неща на играчите. Миналата година направихме програма на тези викнати в националния само, за да влязат в някакъв ритъм и като дойдат да не са от нулата. От тях само няколко човека я бяха спазили и на встъпителните тренировки, на които Марин Яцински никога не прекалява, те просто на трета-четвърта минута опъваха гащите. То е за тях, не е за мен, моето е свършило и съм си го изиграл. Сега съм на 52 години и много ми се иска да обърна цифрите, но не може. Ясно е, че сезонът е бил тежък, но може да си дадат някаква почивка и след това имат два месеца, в които могат да бъдат на 70% готови и така да се включат в подготовката за новия сезон със следващия си отбор. Всичко опира до професионализъм. Те са професионалисти и получават пари, и то много сериозни за България, независимо, че страната не отива на добре като финанси, като подобни пари се получават в нашата страна от хора, които работят от 8 до 5 и то не са сигурни. Така че, като получаваш такива пари, поне защитавай името си. Като искаш да вдигаш публиката на крака, тренирай така, че да я вдигаш през цялото време, а не само в епизодични моменти и след това да си пак на старото ниво. Ние се задоволяваме с малкото, което имаме, и не си поставяме големи цели. Аз като съм започнал като треньор съм си поставил цел да застана начело на Реал Мадрид. Сигурно е смешно, само че имам нещо, към което се стремя и само така мога да разбера къде ми е нивото. Същото се отнася и за играчите.

Защо някой от тях да не може да отиде някъде в Европа и да получава по 6-7-8000 евро заплата? Могат разбира се, но единствено от тях зависи колко добри могат да станат и докъде могат да стигнат. Защото по начинът, по който се случват нещата в България, а това, което видях какво се случваше в националния отбор, то така просто живуркаме. А с живуркане не можеш да направиш нещо голямо. Каквото и да им кажа, ако те нямат желанието и собствено убеждение, че единственият начин да успеят е всяка една секунда да бъдат на 100% концентрирани и отдадени на това, което правят, то всеки един коментар е безсмислен. Това е единствено и само личен избор. Не мога сега да те накарам да учиш китайски, ако не искаш. Нито мога да накарам някой играч, който не иска да тренира и няма физика, да вдига щанги. Нито мога да накарам някого, който няма техника или добра стрелба, да си ги оправи ако той не иска. Аз съм сигурен, че има треньори и зали в България, в които винаги можеш да отидеш и да се подобряваш. Желанието е единственото нещо, което може да те води напред и ако си професионалист. Има две неща в живота, които са много важни – семейството и работата. Аз съм го разбрал доста отдавна и не можеш да се подиграваш със семейството си и с работата си, макар че моето семейство доста е било потърпевшо от моята работа.

Доволен съм как прекарахме празниците. На Нова година бяхме до Сан Марино в един красив ресторант и изкарахме добре. Нова година е само приготовлението за нея, тя минава бързо. Пожелавам си естествено да сме живи и здрави и малко повече да имаме късмет, тъй като много неща се случиха при мен. Дано да успеем и в това, което сме започнали, тъй като то е нещо ново – далеч си от България, далеч си от семейството и се надявам това да го осъзнае и Боби, тъй като това е единственият начин и път, за да върви нагоре. Докъде ще стигне вече си зависи само и единствено от него. Ясно е, че аз и всички около него ще помагаме, но целта е той да осъзнае, че още сега на 14 години професионализмът е най-важното нещо и това, което прави, което може и което му доставя удоволствие, трябва да го прави по начин, по който винаги иска от него и винаги го прави на 100%. Най-важното е да сме живи и здрави и ако всичко върви добре да се съберем цялото семейство тук.

(Заб. Интервюто е взето преди назначението на Младенов за старши треньор на мъжете на Римини)

__________________

Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe

Вижте какво се случва в света около нас с FBR.BG

Харесайте BGbasket.com във Фейсбук

Следвайте BGbasket.com в Туитър

Тагове: Георги Младенов