Николай Вангелов: Всеки труд се възнаграждава

04-02-2015 14:09

Здравейте на всички читатели на BGbasket.com!

Това е третата публикация в блога ми. Както ви обещах, днес ще ви разкажа за последните ми две години в Италия.

Втората ми година в Италия прекарах в отбора на Сан Северо.

Това е град, на 30 минути от Фоджа, където живеех преди. Там също тренирах с три отбора. Първо с мъжкия отбор, който беше в трета лига, с кадетите (17) и юношите (19), с които шампионатът беше из цяла Италия.

След като измина вече една година, усещах как напредвам изключително бързо. С кадетите (17) станахме шампиони на регион Puglia с 28 победи и нито една загуба. След това се класирахме на зони в Рим, където също продължихме без загуба. За сметка на това, на републиканското първенство не успяхме да се класираме за втория кръг.

Лятото на втората ми година в Италия отново прекарах с националния отбор, с който вече играехме в дивизия А. На Европейското първенство видях връстниците си на големите баскетболни държави и това ме амбицира да работя като луд, за да бъда готов за следващото Европейско.

През третата ми година тук, когато станах на 17, отидох в град Бари в отбора на Баскет Норд Барезе.

Там играех и в двата мъжки отбора – във втора и пета лига.

В Бари за първи път се сблъсках отблизо с американци. Тренирах с тях в първия отбор на мъжете във втора лига и покрай тях напредвах все повече и повече. Треньорът ми също беше по-добър и имах огромното удоволствие наистина да тренирам с мъже - професионалисти.

Започнах да играя с мъже в пета лига, където бях лидер на отбора и всички ми имаха доверие. Тренировъчният ми ден беше изключително тежък с 3 тренировки на ден. Въпреки всичко от тази здрава работа, естествено, имаше резултати.

На третото ми европейско първенство целият труд, които бях положил през годините, най-накрая си пролича. Всички останаха страшно доволни от мен и най-вече аз от себе си. От индивидуална гледна точка се чувствах удовлетворен, но отборно не. Мисля, че можехме да се класираме по-напред.

Тази година вече съм в Торино, където отново играя на три фронта. С двата мъжки отбора и с юношите.

В първия отбор на мъжете дори получавам минути на терена. В отбора има бивши играчи от Евролигата и от топ лигата на Италия. За мен е страхотно, че имам възможност да тренирам с мъже , които имат голям опит. Треньорът също ме харесва и ми гласува доверие. Даде ми шанс няколко пъти и не го разочаровах.

Вторият отбор на мъжете играе в четвърта лига. Там също трупам опит и нивото е доста високо, най-вече от физическа гледна точка.

Играя също и с подрастващите. За целият сезон досега сме допуснали само 2 загуби от 27 мача и сме първи в класирането.

Тренировките ми продължават да бъдат по три на ден. Бих казал, че нямам почивка и свободно време. Ежедневието ми е единствено баскетбол и съм концентриран изцяло върху него. Това ми е последната година с подрастващи и с нетърпение чакам лятото и националния отбор. Това е времето, в което мога да си направя равносметка докъде съм стигнал.

Моят съвет към всички, които четат блога ми, е просто да не се отказвате от мечтите си. Когато пред вас има трудност, няма невъзможни неща. Всичко се постига с много работа, много желание, хъс и мотивация... и разбира се, с подкрепа от близките хора!