Купа се печели със сърце, а не с пари

(сн. lap.bg)

23-02-2015 22:28

Черно море в новият носител на Купата на България.

След 15-годишна пауза, варненци най-сетне занесоха Купата във Варна и ликуват с шампионски трофей - общо четвърти в тяхната колекция. И те не го направиха със звездна селекция и огромен бюджет, а с много сърце и душа. „Моряците“ на Драган Баич спечелиха с огромно желание и здрава защита от първа до последна секунда на своите мачове. Ключов фактор за успеха им. С новия си треньор отборът на Варна изправи на нокти трите най-добри отбора в първенството до момента и показа на всички, че Купа се печели с много дух и желание. Така, както те спечелиха и трите си мача в Плевен.

На финала те победиха Лукойл със силна игра и в нападение и в защита и дори с публика, която бе също така раздаваща се като тях на мача.Малко бяха хората, смятащи, че варненци ще стигнат до златен трофей, но те изненадаха всички и поставиха на колене „най-добрите“ отбори. А накрая едва ли има някой, който мисли, че те не заслужаваха най-много първото място. Заслужаваха, заради урока по себераздаване, който дадоха на всички.

Още в първия ден варненци отказаха Балкан от турнира, а един човек бе в основата на това. Гардът Станимир Маринов, който израсна в отбора на ботевградчани отново наказа бившите си съотборници. Няма как да не се се отбележи, че той бе безкрайно мотивиран, а това се случи за втори път в последния месец. Няколко седмици преди това Маринов направи същото, само, че пред варненска публика и така показа на феновете от Ботевград какво са загубили. Тогава той отново бе най-полезен и закова над 30 точки, за да донесе успеха на „моряците“, който се оказа препъникамък за Балкан.

През втория ден на турнира защитата на „моряците“ скова и Рилецо, а накрая удари и първенеца в първенството – Лукойл Академик. Състав с много въпросителни и неясноти. Тимът от Правец бе смятан за безспорен фаворит от всеки зрител в „Балканстрой“, а накрая се оказа, че шампион по предварителен сценарий не се става. Колектив със „звездни“ играчи не печели, а отбор. Такъв, какъвто беше Черно море в този момент. Отбор, направен от сплав между капитанът Асен Великов, Маринов, Цонков, Даниел, Алексиев, Пупович и Боцка. Такъв не видяхме у вицешампиона, в който се разчиташе американецът Браун да наниже няколко тройки и да си свърши работата. Но така не става всеки път. Трябваше и другите да се включат, когато той нямаше ден.

За Лукойл финала беше стъпало нагоре с оглед миналата година, когато отпаднаха още на четвъртфинал, но с оглед скъпия им състав, финалът бе задължителен. Амбициите бяха само и единствено за златен медал. Така каза и спортният им директор, който заяви преди турнира, че пари не се дават за второ място, а само за златен медал. Медал, какъвто обаче т.нар „студенти“ не са печелили в последните две години. Период, в който им липсва един истински лидер. Такъв, какъвто беше Тодор Стойков за тях в предишните години. Един играч, който бе истински лидер и водеше отбора напред. Откакто обаче фланелката с номер 15 виси почетно в залата в Правец, нещата в Лукойл не са никак добре.

Хубавото в Лукойл на финала бяха единствено младите играчи. Шапки долу за Крис Минков, който изнесе отбора си на ръце в последния мач и сложи в малкия джоб по-опитните си и скъпо платени съотборници... Добре се представи и Николай Грозев, но не го видяхме дълго на паркета. Христо Захариев също се включи страхотно, но бе забравен на пейката. Необосновано слаби бяха останалите играчи! В първите си два мача тимът на Йовица Арсич не срещна проблем. Лесно се справи с Берое, който издържа само една част, а след това се изгубиха. Във втората среща умората на Ямбол не издържа срещу по-класния си съперник и допусна 30 точки още след 10 минути игра. После още толкова, а след мача, те бяха вече над 100..

Миналогодишният носител на Купата Левски изпусна шанс още от начало. Те не показаха характера, който имаха до преди това в първенството и се върнаха в София още в първия ден на турнира. Момчетата на Юли Радионов удариха за втори път през сезона „сините“ и не им позволиха да защитат трофея.

Спартак Плевен, който беше домакин на турнира пък беше тотално обезличен още в първия ден от Рилски спортист. Така се наложи спартаклии да изгледат до края надпреварата като зрители в собствената зала „Балканстрой“. Новите попълнения не оправдаха доверието на Илия Станков, а след мача и самият той не успя да даде обяснение за слабото им представяне. Вероятно и той ще трябва да поразмисли какво най-много им липсва и защо изглеждаха по този начин. Гледайки играта им плевенските фенове решиха да си тръгнат още на почивката и да не гледат агонизиращия Спартак. (За сведение 8 точки в първа част, 9 – втора). Отборът им се събуди едва в последната част на мача, но бе късно да направят нещо повече.

Рилски спортист изстрада тежко турнира.

Тимът на Росен Барчовски и Людмил Хаджисотиров влезе в надпреварата измъчен от трудни двубои в Балканска лига и спечели първия мач срещу Спартак на бавни обороти. Домакините не ги затрудниха, а самоковци спечелиха без да се изморят дори. Една грешна стъпка срещу Черно море обаче, ги лиши от финал за златото. В петък вечер Рилецо игра по-добре от варненския си съперник, но загуби. Той пое контрол в мача от начало, но след почивката се сринаха и позволиха на „моряците“ да ги държат в напрежение до последната секунда. Този експеримент обаче ги лиши от победа и ги прати отново да се борят за бронз. Във финала ямболии показаха зъби, но накрая оставиха Купата в ръцете на Рилецо. Трета поредна за тях.

Турнирът за Купата приключи, наблюдавахме много интересни двубои, а изводът остана - Трофей се печели не само с пари, а със сърце и душа, каквито показаха новите шампиони от Варна!