Неразказаната история на Стеф Къри

(сн.ESPN The Magazine)

27-05-2015 19:02 | airball.bg

Имаше прекалено много ръмжащи мечки в гората зад къщата, а вътре в нея имаше четири дъщери заобиколени от кукли Барби. Точно преди да свърши учебната година, в началото на 1970-та в Гротос, Вирджиния Уордуел „Джак“ Къри имаше нужда от бързо решение. Всичко, което искаше беше начин да задържи единствения си син Дел далеч от ръмжащи мечки и куклите по време на дългите летни дни. Оказва се, че му трябват стар електрически стълб, дървено табло с ринг и няколко стоманени скоби, за да промени баскетболната игра завинаги и да създаде единствения по рода си пойнт-гард, неговия внук Стефън Къри.

Кошът създаден от Джак сам по себе си не е бил нищо особено. Най-доброто, което успял да направи е да сложи стара светеща в жълто улична лампа над него. Но това бил планът на Джак от самото начало. Защото само хората, които наистина обичат играта могат да пренебрегнат тъмнината.

Кошът, създаден от Джак

(сн. Josh Goleman for ESPN)

Таблото не било здраво хванато, а самият ринг бил твърд и просто не гарантирал на нито една стрелба, че ще влезе лесно. Зад коша имало голяма зелена кутия, която пречела непрестанно на стрелящите, защото отвличала вниманието им от целта, а колкото до дървения електрически стълб той бил много близо до пътя, което също създавало ред неудобства. Най-общо казано всеки изстрел е изисквал изключителна преценка и бил уникален за себе си.

Годините прекарани в прахта под жаркото слънце създали убийствено точната стрелба на Дел Къри, бащата на Стеф. Тя му донесла стипендия за университета Вирджиния Тек и 16 годишна кариера в НБА, по-голямата част преминала в Шарлът, и завършила през 2002-ра година. Когато Дел и неговата съпруга Соня създали свое семейство, първото им дете, Уордуел Стефън Къри II взел много повече от името на дядо си Джак. Стефън наследил нещо много голямо – страстта към играта баскетбол. По време на честите визити в Гротос Стеф и брат му Сет нямали търпение да пристигнат и още от колата бягали към стария електрически стълб с баскетболен кош. Баба им, 79 годишната Хуанита, която всички наричали Дъки, знаела, че единственият и шанс да целуне внуците си е да застане между мястото, където паркират колата и стария баскетболен кош. Тук започнала и любовта на Стеф към далечните изстрели. Неговата цел била да стане първият в семейството вкарал кош от близо 30 метра със затворени очи и с гръб към целта. „ Винаги съм имал чувството, че любовта и уроците от този кош ме направиха такъв какъвто съм. “ споделя звездата на Уориърс. „Малко е странно, като се замислиш, че всичко започна тук в тази къща на този стар кош.“

През този сезон в Голдън Стейт звездата на Къри изгряваше все по-силно с всяка минута. По време на почивката за мача на звездите гардът на Уориърс вкара 13 поредни тройки, за да спечели конкурса за стрелба от далечно разстояние и по този начин още повече увеличи значението на коша на дядо си Джак, но също така направи и нещо доста по-голямо, промени параметрите по които измерваме величието на един пойнт-гард. Да, статистика му е като на MVP: От 24 март, той бе седми по точки (23.4), шести по асистенции (7.9) и трети по откраднати топки (2.1). Да, той води лигата по вкарани тройки от 2012 насам и да той превърна Голдън Стейт от посредствен отбор в претендент за титлата. Но еволюцията на Къри е нещо повече от стрелба и статистика. Стрелецът създаден на историческия кош в Гротос се превърна в бъдещето на играта.

Къри създава една съвсем нова ера на плеймейкъри. Меджик Джонсън сам по себе си промени стандартите за позицията. Сега Стеф Къри е на път да направи нов еволюционен скок и да промени представите ни за пойнт-гард из основи. Не стрелец като Стив Неш, подавач като Джон Стоктън, защитник като Гари Пейтън или лидер като Айзея Томас. А по-скоро играч с микс от всички тези качества. Невъзможен за опазване стрелец, но в същото време прави всички около себе си по-добри. Новата баскетболна сила – 1.91 височина, 86 килограма. Треньорът му Стив Кър го определя така: „ Той е смъртоносен “, съотборникът му Клей Томпсън допълва: „Неговата игра е хипнотизираща“, а Барак Обама го определя като най-добрия стрелец, който някога е виждал.

Много често той е и трите неща едновременно. На 8 март Уориърс победиха Клипърс със 106-98, а Къри имаше нужда само от седем секунди, за да превърне защитата на Ел Ей от елитна в посредствена. Стеф взе топката на лявото крило, мина между Барнс и Крис Пол след пик-н-рол, а след това пътя му към коша бе спрян от Спенсър Хоус и ДеАндре Джордан. Само за стотна от секундата той беше събрал целия отбор на Клипърс около себе си. Тогава Къри спря, прекара топката между краката си към лявата ръка, от там я върна зад гърба си към дясната, след това се дръпна още назад от коша, отвори си съвсем малко пространство и изстреля топката от невъзможен ъгъл, за да остави защитниците на Клипърс да изглеждат като току що влезли в залата играчи. „Това може би е най-великият изстрел, който съм виждал в живота си ! „ – успя да възкликне Джеф Ван Гънди, коментатор от ЕСПН, който е бил треньор срещу отборите на Майкъл Джордан доста пъти, а когато колегите му се засмяха той потвърди: „Не, аз съм напълно сериозен !“.

В този изстрел имаше всичко: магически дрибъл, безупречна механика, креативност и най-вече кураж. През това време в другия край на страната бабата на Стеф – Дъки и леля му Джаки се радват пред телевизора и си представят нещо безценно: „Всеки път, когато Стефън отбележи по такъв начин си представяме как Джак създава тези невероятни ъгли някъде от рая. След това сочи към земята и припомня: „ Просто погледнете надолу и вижте какво създадох. Всички знаете, че аз започнах това нали ? Започнах го с един незначителен кош на електрически стълб. “

Бабата на Стеф Къри - Дъки в нейната къща

(сн. Josh Goleman for ESPN)

Дриблирането през камъни и гуми от трактори шлифоват дрибъла на малкия Стеф, а непредвидимото табло и безпощадния ринг създават неговата смъртоносна стрелба и невероятната висока парабола, с която той стреля. Но освен всичко друго това игрище изгражда и неговите умения на пойнт-гард. „Трябва да работиш независимо с какво разполагаш. Тук се научих да се настройвам към обстановката, да бъда креативен. Да опитвам други ъгли, различни изстрели, различни движения. Точна там на игрището на дядо ми. Няма по-добро място, където можеш да се научиш на такава креативност. „ В крайна сметка резултатът е налице. Феновете на Гризлис няма как да притеснят Стеф след като той е вкарвал сто поредни наказателни удара под рева на истинските мечки от близката гора.

За да разбере колко здраво трябва да работи бащата на Стеф, Дел Къри му разказвал истории от своето детство. Как например всяка сутрин Джак и Хуанита излизали за работа и оставяли Дел в грижите на сестра му. Тя от своя страна му оставяла една баскетболна топка и го заключвала навън, за да не и пречи. Най-близката цивилизация била на десет мили от къщата им. Затова на Дел не му оставало нищо друго освен да работи върху играта си в следващите осем часа докато родители му не се приберат. Час и половина преди това да се случи сестра му го прибирала изтупвала го от прахта, сменяла му тениската и го приготвяла за вечеря. Така Дел успял да създаде една от най-натуралните и ефективни стрелби в историята на НБА, стрелба, която един ден малкия Стеф ще опитва да пресъздаде в детайли. В създаването, разбира се, имал пръст и Джак, който вечер гледал през прозореца тренировките на Дел и понякога излизал навън, казвал му какво грешно вижда и започвал да му подава, докато не достигнат някакво подобрение.

Дел никога не забравил тези уроци и един ден след края на втория сезон на Стеф в гимназията решил да промени стрелбата на сина си из основи. Причината била, че Стефън все още стрелял топката отдолу, а тази постановка била прекалено лесна за блокиране. Затова Дел се заел със задачата да промени цялата му конструкция, защото знаел, че, ако сина му иска да играе баскетбол на следващо ниво трябва нещо да се промени веднага.

Това били няколко мъчителни месеца за всички. Стефън, който толкова много обичал стрелбата си и стрелял по близо 1000 изстрела преди всяка тренировка споделя: „Това беше единственият период в живота ми, в който мразех да стрелям. “. За да се изпълни успешната задачата било използвано игрището зад къщата на семейство Къри. То за разлика от стария кош в Гротос било перфектно. Професионално инсталиран кош, перфектно циментирано половин игрище по стандартите на НБА. Въпреки добрите условия обаче това лято било наречено „Лятото на сълзите“. Дел се превърнал в Джак, Стеф се превърнал в Дел, но Стефън бил този, който изпълнил стотици стрелби със сълзи на очите.

Все пак двамата успели да преминат през трудния период, а резултат бил бърза, висока стрелба изпълнявана с много малко усилия. Нещо, което остава запазена марка на гарда и до днес. Само след една година в малкия колеж Дейвидсън Къри е избран под номер седем в драфта от Голдън Стейт Уориърс и „Войните“ моментално започват да градят тима си около младия пойнт-гард. Три години по-късно обаче все още има съмнения в играта на Стеф. Той показва слабости в защита и най-важно не успява да се задържи на игрището заради постоянни проблеми с глезените. Това му позволява да стартира в едва 23 мача през сезон 2011-2012.

Къри винаги е споделял, че се учи и черпи вдъхновение от Стив Неш. Още един пойнт-гард изградил репутацията си със страхотна стрелба, креативност и лидерски умения, които му донесоха две награди MVP. Но цялостното разбиране за това как да ръководи отбора си Стеф не разбира до лятото на 2012. Тогава той посещава тренировъчния лагер на любимите си Каролина Пантерс. Там Къри прекарва цял ден се куотърбека на тима Кам Нютън. Докато гледали поредните видеа Стеф разбрал нещо много важно за себе си, че всъщност куотърбекът има същите отговорности в реално време като един пойнт-гард: светкавични игрови ситуации, сменя на инициативата, позициониране, опазване на топката, оставане на три стъпки пред защитата и в най-важните моменти да промениш хода на събитията сам.

Всички тези неща се събират и на 24 февруари се показват в пълната си сила. Тогава Уориърс гостуват на Вашингтон и в третата четвърт домакините установяват контрол върху срещата. Стеф усеща какво се случва и поема нещата в свой ръце. Отбелязва девет точки до края на частта, включително и невъзможен кош през трима защитници на Уизърдс , който изправя дори феновете на домакините на крака. През четвъртата част Къри предизвиква фал в нападение на Джон Уол. След това Вашингтон започват много агресивно да пазят Къри на всеки заслон с топка. Тогава той започва да подава прецизен пас след прецизен пас към отворените си съотборници. Така Стеф завършва срещата с 32 точки, 8 асистенции и нула грешки, а отборът му побеждава със 114-107. След двубоя единственото, което успява да сподели треньорът на тима Стив Кър е: „Брилянтно, това просто беше брилянтно ! “.

В момента Уорирърс са на една победа от финалите в НБА, а Стеф Къри е неудържим във финалите на конференцията. За средно 35.5 минути прекарани на игрището гардът регистрира по 32.5 точки със успеваемост зад линията за трите точки – внимание – 54 %. Преди елиминационната фаза самият той сподели нещо много важно: „Истинските награди са по време на плейофите. Гардовете, които са били най-добрите играчи в отбора си и са спечелили титла наистина се отличават от другите. Искам да се отличавам ! „.

Мрежичката на коша на дядо Джак е обърната на обратно. Дървото на стълба вече е олющено, а с времето градчето се разширява и в момента целият стълб е покрит в най-различни кабели. Всичко това прави свалянето на коша почти невъзможно.

Това е един перфектен начин да се отбележи наследството оставено от Джак Къри.

Неговият кош беше първи.

След това се случи всичко останало.

Николай Костов,

По материал на Дейвид Флеминг “ Full Circle „/ ESPN Magazine.

Харесайте BGbasket.com във Facebook