Георги Младенов: В Италия има отношение и организация, които създават настроение за работа (част 1)

(сн. lap.bg)

09-07-2015 17:08

BGbasket.com разговаря с Георги Младенов, който изкара миналия сезон в Италия. Там той беше старши-треньор на мъжкия отбор на Римини, който участва в четвърта италианска дивизия. Младенов замина заедно със сина си Борислав, който играе в школата на Римини. Георги Младенов разказа за престоя си в Италия и условията за работа и развитие, като сега ви представяме първата част от интервюто с него:

"Доволен съм от това, че - първо, синът ми успя да отиде и да започне да живее по други правила и съвсем друг начин на живот. Второто е, че съм доволен от отношението, което имах от Лучано Капикьони, от Ману, а не мога да не спомена и това, което направи Тина Димитрова, защото без нея трудно щях да се справя в първите 3-4 месеца, а тя ми помагаше и след това.

Поех отбора в средата на януари, когато беше един от последните в класирането. Успяхме да се спасим от изпадане, а малко не ни достигна да влезем в плейофите, тъй като загубихме четири "наши" мача. Доволен съм обаче, че това, което направихме в последните четири месеца от първенството. Личеше си, че отборът играеше по-добре. Не искам да коментирам предишния треньор, с когото работих два месеца като консултант. Всеки обаче играеше за статистика, индивидуално и не беше това, което трябваше да бъде. Затова и съм доволен от начина, по който се представихме в края.

Не мога да не бъда доволен и от това, че синът започна бързо да играе. В началото тръгна плахо и това е съвсем нормално, тъй като е в чужда страна, чужд език, нямаше я майка му, приятелите и малко или много беше притеснен. Последните мачове, които изигра, обаче наистина бяха такива, които си заслужава. Той обаче е на 14 години, така че дотук с него. Има доста време и път да извърви, за да покаже какви са му способностите и какво му е нивото.

Първенството в Италия е съвсем друго. Стилът и начинът на игра са различни, независимо, че става въпрос за четвърта лига. Има невероятна агресия и страхотна разлика в стиловете. Играч, който не пази, не се хвърля за топката, не се бори, бива сменяван моментално. Няма ги смените за пропусната стрелба или грешен пас - всеки може да сбърка. Отношението е доста различно и специално към по-малките, говоря специално за родителите. Аз съм присъствал на много мачове на сина ми, а и когато не играеше. И от двете страни просто ръкопляскаха на изявите на двата отбора и ги нямаше навиците да плюваме и псуваме по децата.

Друго, което ми направи впечатление и е достойна за пример е, че условията, в които бяхме поставени 19 играчи в къщата плюс трима треньори - Гордан Фирич, Тина Димитрова и аз, са такива, за които можем само да мечтаем. Да, наистина става въпрос за пари, но като погледнем реално в крайна сметка не се оказват някакви милиони, а пари, които при добро стечение на обстоятелствата и добро менажиране на този отбор, се възстановяват. Храната се купува всеки понеделник, а отделно има готвачка, която я няма само в неделя вечерта. Като се започне от плодовете, та до зеленчуци и риби - това ядат децата, а менюто е правено от диетолог. Има автобуси, които ги карат на тренировка и на училище, а след това ги и връщат. Правят се и индивидуални тренировки с тези, които са свободни. Има невероятно отношение и невероятна организация, която ти създава настроение да работиш и виждаш, че каквото и да се случва всичко е, за да могат да се развиват младите.

Доволен съм, че успях и да си взема лиценза, което не беше толкова лесно. Бях на изпит около два часа със седем човека, сред които и национални треньори. Вече имам лиценз, който трябва всяка година да подновявам. Трябва да участвам в треньорски школи и да събирам точки, защото ако не се съберат ти се взима лиценза и трябва отново да се минава през изпитите. Единствено зная, че да станеш треньор в Италия, особено в топ лигата, трябва да си Световен, Европейски или Олимпийски шампион, за да можеш да си без лиценз. Имат правила и принципи, които всички спазват и по този начин вървят напред.

Идния сезон в нашата лига трябваше да има двама или трима чужденци, а изведнъж федерацията реши да няма изобщо. Малко или много се приемат правила, които се спазват от всеки. Говорихме си и с Тина и с играчите, че когато живееш по правилата без значение дали си на 13, 14 или 15 години, живееш добре и нормално, а така имаш шансове и да покажеш докъде можеш да стигнеш в баскетбола. Там ръка за ръка вървят и баскетбола и училището. В крайна сметка обаче никой не те е взел в този отбор, за да станеш доцент по квантова физика, а за да станеш добър баскетболист и оттам съответно човекът, който е плащал за теб да си възстанови инвестицията.

Има неща, които могат да станат и в България. За тях обаче трябва да има много добра воля, трябва да се променят много неща като принципи, закони и уважаване на правилата, което обаче може да стане много трудно, тъй като сме на Балканите.

Наистина това, което се случва там ти дава шанс да покажеш какво можеш, че можеш да правиш играчи. Не е тайна, че Капикьони е затворил кръга. Той произвежда играчи и оттам вече ги продава, което в момента прави и Мишко Ражнятович."

Харесайте BGbasket.com във Facebook