Дечо Коешинов: Съжалявам за изпуснатия шанс

Дечо Коешинов (сн. Борислав Пелтеков)

15-07-2015 14:03

Националният отбор на България за жени (20) завърши на седмо място на Европейското първенство в дивизия В. По този повод BGbasket.com говори с наставника Дечо Коешинов, който разказа впечатленията си от шампионата, като разбира се говори и за предстоящото първенство с 18-годишните девойки, с които продължава подготовка:

"Срещу Черна гора може и да е имало умора в края, но като цяло започнахме мача не с пълна мотивация да може да пречупим съперника още до полувремето, а така продължи и цялата среща. Жалко е, че сякаш бяхме готови да си тръгнем още преди да е започнал този мач. Очаквах да влезем в релси, за да бием, но явно не се получава всеки път.

Както завърши първенството, вече съжалявам прекалено много, че можехме да влезем в първа дивизия. Не съм очаквал, че можем да имаме реален шанс, а той си беше в нашите ръце и ние го загубихме. И Литва, и Румъния са преодолими съперници, а да не говорим и за Черна гора. От това, което видях на игрището, ние загубихме от най-слабия отбор, който беше този на Румъния, от Черна гора, които не показаха нищо, че да заслужават да ни победят. В класирането пък пред нас са отбори, които побеждавахме и от това идва съжалението за един изпуснат шанс.

Таня Енева с всеки един мач играеше все по-добре. Тя получи и повече игрово време и повярва сама в себе си и в това, което може. Реално, аз казах и на момичетата, когато им благодарих за този труд, който положихме заедно, всички хора около тях сме, за да им помагаме и те да израстват и стават по-добри. Реално те са хората, които показват лицето на работата на треньора и това, което те са свършили. Важното е те какво са направили и като се излезе официалните мачове то да се покаже.

От по-малките имах леки притеснения за Ивона Илиева, но в последните два мача мисля, че показа това, което съм видял преди това. Реално ядрото на отбора е от по-млади момичета. Имаше и други от по-малките, които заслужаваха да са на първенството, но няма как да се вземат всички. Надявам се с 18-годишните да направим същата спойка и колектив, които имаше и при по-големите, защото за мен това бе едно от най-важните неща. Именно колективът и тяхното желание извоюваха някои от победите. Това личеше и най-вече от сълзите, които имаше, когато се разделяхме след последния мач. Имаме още време за подготовка с 18-годишните, да направим четири контролни срещи и да отидем максимално готови и в Румъния.

На всяка една състезателка казах, че най-важното е да играят и то да играят баскетбол, който да им помогне да станат по-добри, а не просто да са някъде и да си мислят, че баскетбола ще дойде сам. Ако не играят, няма как догодина отборът ни да бъде на такова ниво, че да се класираме. Аз им пожелах тогава набор 96 да направи така, че да вкарат по-малките в А дивизия."