Кървящият нос е характерен за MJ от рождението му

Миналата седмица BGbasket.com публикува първи откъс от биографията на Майкъл Джордан, която ще излезе на български през есента. Днес продължаваме превюто, като ви представяме още една кратка част от нея, свързана с детството на Джордан.

Книгата „Michael Jordan: The Life“ от популярния спортен журналист и биограф Роланд Лейзънби ще се появи на книжния ни пазар благодарение на издателство „Жануа ’98“. Тя излезе миналото лято в САЩ и бързо предизвика сензация. Книгата попадна в класацията на най-добрите спортни заглавия на „Ню Йорк Таймс“. „Michael Jordan: The Life“ бе преведена на няколко китайски наречия, италиански, полски, чешки и словашки. В Австралия пък интересът бе толкова голям, че бе издаден четвърти тираж.

Ето и още малко от нея, а първия откъс, който публикувахме, вижте ТУК

Появата на Майкъл Джордан на 17 февруари 1963 г., неделя, била доста измъчена. Делорис получила контракции доста по-рано от предвиденото, което я принудило да постъпи в болницата Къмбърланд в Бруклин, въпреки че лекарите й били в Манхатан. Тя родила още преди да я вкарат в родилното отделение, върху носилка за първа помощ и така момченцето й започнало съществуването си, борейки се за първа глътка въздух и задушавано от слуз.

„Когато Майкъл се роди, мислехме, че нещо не е наред с него“, казва Джеймс Джордан по-късно в интервю за вестник „Чикаго Трибюн“. „Роди се с разкървавен нос. Задържаха го в болницата три дни, след като изписаха Делорис. Носът му кървеше без видима причина докато не навърши 5-годишна възраст, а след това внезапно този проблем изчезна“, казва още бащата.

„След раждането на Майкъл, лекарите го задържаха в болницата, за да се убедят, че белите му дробове са добре и не са пълни със слуз“, казва и Делорис. Появата на бебето обаче до някаква степен й помогнало да преодолее мъката по майка си. „Винаги съм казвала, че раждането на Майкъл беше знак. Загубих майка си неочаквано, докато бях бременна с него. Той ми бе пратен от Бог. Той бе истинско щастие. Дойде на бял свят в наистина много тъжен момент от живота ми“, казва още майката.

Самият Майкъл научава детайли около раждането си години по-късно от репортери в Чикагски вестник, които душели около семейството му. „Носът ми все още лесно се разкървавява“, споделя той на Боб Сакамото от „Трибюн“. „Това е нещо, което майка ми никога не ми е разказвала. Единствената история от онези дни, която съм чувал, е, че веднъж като бебе съм паднал зад леглото и почти съм се задушил. През годините сме имали наистина много малко разговори за детството ми.“

Случаят, в който Майк почти се задушава, е след завръщането на семейството в Северна Каролина. Спасяването му отново било знак за майка му колко специално дете има. „Той беше много щастливо бебе“, казва тя. „Никога не плачеше. Просто трябваше да го нахраня и да му дам нещо, с което да си играе, и той беше доволен и щастлив.“

Когато Майкъл станал на пет месеца семейството се върнало от Бруклин в дома им на Калико Бей Роуд в Тийчи. Преместването станало, когато Делорис била отново и за последно бременна (дъщеря й Рослин била напът да се появи). У дома Джеймс побързал да приложи на практика наученото по време на обучението си в Ню Йорк като работник по поддръжката във фабриката на Дженеръл Илектрик в Касъл Хейн близо до Уилмингтън.

Скоро младата майка се озовала сама у дома с пет деца, четири от които още не били навършили 5 години. Съпругът й, както и членовете на цялото семейство я наричали Лоис. А на него самия всички викали просто Рей. Той вече си бил заслужил имиджа на стабилна фигура в местната общественост, като заслуга за това имали както службата му в армията, така и работата му в Дженерал Илектрик. Въпреки че всички го познавали като топъл и приятелски настроен човек, скоро той започнал да показва и суровостта на характера си. Превърнал се в изискващ и строг родител, независимо дали бил сам с децата или не. Малчуганите в махалата бързо разбрали едно: Рей не се шегува. При най-малкия повод той ще насини задника ти за минута.

Малкият Майкъл Джордан прекарал първите си години в спокойния и почти заспал квартал около Калико Бей Роуд. Според всички наоколо, той бил усмихнат, винаги готов за смях и забави, но това често му навличало и беди.

„Трябваше да се подхожда строго с него. Иначе той беше готов да те изкара от нерви. Винаги беше в центъра на всичко“, спомня си Делорис след време.

В един късен следобед, когато бил на 2 години, Майк се мотаел навън, докато баща му поправял един автомобил в двора на къщата. Джеймс използвал една лампа, включена чрез две жици, прокарани през целия двор до кухнята. Малчуганът издебнал баща си и сграбчил двата кабела. Токовият удар го отхвърлил на близо метър, но въпреки това се отървал невредим. Този инцидент накарал и без това строгите родители съвсем да затегнат дисциплината и контрола върху децата си. Вече никой не можел да напусне къщата, където и да отивал, без позволение. Всяка вечер всички деца били слагани в леглата точно в 8 часа, независимо дали съседчетата били прибрани или още щуреели по улицата. Но с времето, колкото повече Майкъл пораствал, толкова по-очевидно ставало, че буйната му природа не може да бъде овладяна.

Един ден той се озовал под камиона на прадядо си Доусън, заобиколен от жужащи стършели, които опитал да изгори с горелка. След това пък издигнал огромен куп бали сено, за да покаже, че може да лети. От тази пакост дълго време носил дълга прорезна рана на ръката.