Людмил Хаджисотиров: Треньорите на националните отбори трябва да се избират най-късно през септември

(сн. БФБ)

26-07-2015 14:02

Националният отбор на България за младежи (20) завърши на последно място на Европейското първенство в дивизия А, с което отпадна от елита. Нашите останаха единствени без нито един успех на шампионата, като вероятно причините за това са много. BGbasket.com се свърза с треньора на тима Людмил Хаджисотиров, който се опита да обясни част от тях и защо се е стигнало до такова представяне. Ето и думите на Удо дни след края на първенството:

- Как оценяваш представянето на отбора, толкова ли много изоставахме от другите, че останахме единствени без победа?

- Представянето на отбора не беше такова, каквото исках и на каквото се надявах. За съжаление обаче то кореспондира реално на показаното и на нивото ни, колкото и да не искам да е така. Надявах се, че след целенасочена разумна и професионална работа ще успеем да компенсираме слабости и нещата да са по-близо спрямо другите отбори. С малко повече късмет можехме да спечелим мача с Гърция и с Босна (който загубихме с продължение). Можеше да се случи, въпреки че и двата отбора ни прревъзхождаха, особено в подкошието. Ако Александър Везенков участваше също може би щяхме откъм резултати да сме малко по-добре, но това само щеше да хвърли пясък в очите за реалното състояние, в което се намираме.

Като треньорски щаб работихме изключително сериозно и професионално (за което искам специално да им благодаря още веднъж), играчите също хвърлиха много усилия в подготовката, за да са на добро ниво. Това обаче е дивизия А и липси, които са натрупани с години, няма как да се компенсират за един месец подготовка, колкото и да ни се искаше.

- Ти беше с този набор и преди 4 години като помощник - как виждаш развитието на останалите отбори и това на нашия през този период?

- Една от причините да исках да работя с този отбор е, че преди 4 години бях помощник на Георги Димитров и имам наблюдение върху играчите в този период от време. На това първенство този набор за първи път бе без най-добрия ни състезател Александър Везенков (който бе лидер и капитан на отбора). Неговото присъствие беше много важно по няколко причини - баскетболните мисля, че са ясни на всички. Неговият професионализъм, отдаденост на баскетбола и това желание да стане топ играч е нещо, което е заразно и можеше допълнително да мотивира играчите. Лидерството, вярата и непримиримостта в борбата до последно бяха неща, които той можеше да предаде и на другите. Естествено, аз разбирам много добре, че той имаше основателни причини да не вземе участие в този форум. Везенков беше на житейски и професионален кръстопът и се радвам много, че подписа с Барселона и свърза българския баскетбол с нещо много позитивно. Както казах, липсата му не е извинение по никакъв начин, даже щеше да заблуди за някои неща. Без него трябваше да се изгради нова йерархия в отбора между играчите, да се търси лидер и човек, който може да поведе отбора в трудните моменти. Също така трябваше да се намери начин да се компенсира, чрез колективни допълнителни усилия, неговата класа. В крайна сметка едно от нещата, което стана ясно на това първенство е, че талантът и класата на състезателите са основните фактори, предопределящи докъде може да стигне отбора. Следващият изключително важен фактор е работата (като обем и качество). Подготовката на отбора, но не за един месец, а като целогодишен процес. Състезателите в останалите отбори, благодарение на такъв работен процес в националните отбори и клубовете, са се развили много през тези години и това се виждаше с просто око. Те са се развили индивидуално (физически, технически, тактически), а и играят много по-зряло и сплотено, благодарение на целогодишната подготовка и многото мачове изиграни заедно по турнири и през годините. За съжаление, при нас липсва достатъчно целенасочена работа във всички аспекти на индивидуалното развитие на един състезател, а липсва и целогодишната подготовка и игрови опит срещу отбори от такава класа. Разликата в нивото между дивизия А и дивизия Б е наистина доста голяма.

- Как видя нивото на първенството - отсъстваха доста от най-добрите играчи на тази възраст в Европа, включително и Везенков.

- Нивото на първенството беше изключително високо. Това бе безценен опит за състезателите и за нас треньорите да се сблъскаме с това ниво на талант и професионализъм. Няма начин, по който това преживяване да може да се симулира в България. Липсваха някои топ играчи като Марио Хезоня, Кенан Сипахи, Кристапс Поржингис и Везенков. Но имаше много други състезатели, които са бъдещето и настоящето вече на европейския баскетбол на този континент и в НБА. Нивото на треньорите също беше много високо. Имаше различни школи и стилове баскетбол, но всички бяха фундаментално изградени и тактически много грамотни. Технически и тактически изградени състезатели, които играеха зрял мъжки баскетбол в по-голямата си част. Атлетизмът и силата на повечето състезатели също бяха на ниво, което им даваше голямо преимущество и възможност да играят друг стил баскетбол и да правят неща, които до скоро не се случваха в европейския баксетбол.

- Генерално - къде изоставаме и какво според теб трябва да се промени, за да спрем да дълбаем надолу?

- Основно нещо е подготовката. Имах възможността да си поговоря и с Пешич и с Пабло Ласо точно по тази тема. И двамата смятат, че единственият начин да се развиват състезатели и да има успехи с националните отбори е да има целогодишна подготовка. По този начин чрез системна правилна работа ще можеме да компенсираме за неща, които ни липсват и да ги развиваме. Ще обясня какво точно имам предвид. Лятната едномесечна подготовка трябва да е финалният спринт преди европейското първенство. Там трябва да се доизградят и дооформят само някои неща и детайли. Треньорите на националните отбори трябва да се избират най-късно септември месец. Манус Мануселис, който е дългогодишен треньор на Гърция и бе помощник в Олимпиакос, ми сподели тяхната система. Те започват лагери от октомври месец. Тогава се събира по-голяма група потенциални състезатели, тестират се и се започва планирана работа. 16-годишните се събират четири пъти месечно за по два дни в двата най-големи центъра - Атина и Солун. Същото става и с 18-годишните, но четири пъти месечно по един ден. Виждат се и се изпробват по-голям брой състезатели. Правят им се и индивидуални програми за работа през годината в клубните им отбори. По Коледа правят по-голям лагер и участват в международен турнир в Патра всяка година. След това подготовката продължава и играят още един турнир пак с дивизия А отбори през февруари. През април правят още един голям лагер с турнир като през това време продължават да се събират четири пъти месечно. Лятото е последната фаза от подготовката в която изиграват обикновено 11 контролни срещи. Два тунира във Франция и Турция с дивизия А отбори. Това се отнася за 16 – 18 годишните национални гарнитури. По-този начин треньорът е запознат напълно със състезателите още преди последния летен лагер. Те са изпробвани по силни турнири през годината и е ясно как функционират в трудна конкурентна среда. Изградена е и някаква химия и колектив по време на ежемесечната работа. При младежите е по-трудно, защото вече играят за професионални отбори. Но тъй като преди това те са били четири години заедно постоянно е много по-лесно, когато станат младежи да се доизградят само някои неща на базата на дългогодишната работа и единна методика.

Почти по същата система работят и в Сърбия и повечето други успешни държави. Сега на тази система са минали и в скандинавските страни и резултатите се виждат. Влага се много и в развитието на треньорите, което е изключително важно. С такъв тип системна целогодишна работа и добра селекция рано или късно резултатите ще дойдат. По-важното е, че ще се произвеждат и развиват състезатели, които един ден ще зареждат мъжкия национален отбор. Иначе не е честно и спрямо състезателите без такава подготовка и с един месец лагер да се хвърлят в устата на лъва.

Нашият младежки национален отбор положи доста усилия и старание в подготовката и смятам, че извлекохме почти максимума за 35 дни преди европейското първенство. Липсваше ни игрови опит срещу отбори от дивизия А, защото, както казах, разликата е голяма. Ние изиграхме мачове срещу по-слаби отбори от Дивизия Б (Косово, Ръмъния и Македония) и срещу Турция без 6 техни основни състезатели, които бяха на световно първенство. Изведнъж в Италия се сблъскахме срещу отбори с други тела, друга техника и друга скорост на игра. Имаше доста състезатели, които вече имаха роля по мъжките отбори и опит на високо ниво. Основно отстъпвахме в подкошието. Завършихме на последно място по борби като почти всеки мач ни доминираха. Това не ни позволяваше да реализираме по-лесни кошове на бърза атака и ни форсираше да играем повече постепенно нападение, където нямахме преимущество. Затрудненията в подкошието доведоха и до много ниския процент стрелба за две точки 39.8% (последно място), което затрудняваше много нападението ни. Както повечето български отбори имахме проблем и с техническите грешки поради агресивната защита, по-физическата игра и по-високата скорост. Момчетата се бориха и се стараха до края. Независимо от резултатите до края се подхождаше професионално и максимално мобилизирано за всеки един двубой. За това и последните два мача ни бяха и най-силни на първенството. Надявам се момчетата да са попили от професионалния начин на работа и отношение на терена и извън него. От всяка ситуация трябва да се вади позитивното и да бъде „learning experience” (обучение чрез опит), защото може единствено да се направят правилни анализи и след това да се действа. Ако само се направят анализи, но няма действия, всички тези усилия са напразни и нещата ще пропадат по-надолу. Ако успеем да коригираме тези неща и се смени системата на работа и подготовка, ще спечели българския баскетбол и всички, които се занимаваме и си вадим хляба чрез него. Мисля, че всички имаме нужда българският баскетбол да бъде марка и един добър продукт. Колективно трябва да положим големи усилия - федерация, треньори и играчи, за да променим нещата към по-добро, преди да е станало твърде късно. Преди две години „проектът Теси” даде добър резултат и това трябва да е нормата и система за работа.

Искам да благодаря още веднъж на щаба и на състезателите за усилията и огромния труд, който положиха през тези 50 дни. Желая на всички здраве, успехи и максимална професионална реализация!

Харесайте BGbasket.com във Facebook