Проф.д-р Вили Лилков, кандидат за кмет на София от Реформаторския блок, за хулиганството в спорта

(сн.vili-lilkov.info)

09-08-2015 17:02

Free Media Group започва предизборна инициатива преди местните избори на 25 октомври 2015 година, в която ще ви срещнем с кандидат-кметовете на София и по-големите градове в България. Целта ни е да разберем каква е тяхната визия за развитието на спорта в страната ни и въобще какво е отношението им по наболелите проблеми. Първо се срещнахме с проф. д-р Вили Лилков, кандидат за кмет на София от Реформаторския блок. Причината да ви срещнем първо с него не е случайно, тъй като той има важна заслужа за развитието на баскетбола в София. Проф. Лилков е играл е дълги години баскетбол, като юноша, войник, студент, с професионален стаж и в А група в отбора на Химик - Видин. Два мандата член на УС на БФБ. Той е основател на първата Национална баскетболна асосиация за аматьори НБА - България, благодарение, на която днес се организират десетки турнири у нас. Той положи много усилия за спасяването на спортна зала Триадица от реституция и за предоставянето й за 10-годишно безвъзмездно ползване на Българската федерация по баскетбол.

Очаквайте след броени дни видео интервю с него в sportmedia.tv. Повече за това кой е проф.д-р Вили Лилков може да видите ТУК.

Днес ви представяме какво е неговото отношение по проблема с футболното хулиганство, което се разраства в последно време у нас.

„Футболното хулиганство е „културен феномен“. Според мен у нас трябва да се приложи моделът, който приложиха англичаните след голямата трагедия на стадион „Хейзъл“.

Според мен проблемът с футболното хулиганство се решава с драстични мерки, насочени най-силно и рязко по отношение на тарторите на футболните агитки. В Англия по време на мачове тези хора са особено агресивни. Те не се допускат до стадионите, а напротив, дори прекарват определено време в участъка. Прилага се много сериозен контрол за достъпа на определени хора до стадионите и се работи превантивно с учениците и фен клубовете.

Не е необходимо да откриваме топлата вода, трябва просто да прилагаме това, което се прави в другите страни.

Историята на футболното хулиганство е много интересна. Тя датира от столетия, когато хората от различни села са се събирали на границите им и са мерили сили като са се биели. Различните държави са минали през различни етапи на това хулиганство. В повечето европейски държави няма футболни хулигани, виждаме пеещи футболни фенове, които не се бият.

В България трябва да се работи в тази насока – драстични, драконови мерки срещу тарторите. Изключително важна е работата на медиите, които трябва да създават усещане за нетърпимост към това явление.

Трябва да се използва помощта на феновете. Те да работят със своите агитки, с държавата и със съответните клубове. В основата на всичко, разбира се, стои възпитанието на хората от училище. Спортът е средство за интеграция и превенция на насилие.

Предложения

Давам един пример - в Хон Конг през 80/90-те години се наблюдава пик в престъпността на едно 13/14-годишно поколение. Агресивността на тази група силно нараства и достига сериозни размери. Тогава решават да овладея този проблем чрез спорта като разработват една програма съвместно - Министерство на вътрешните работи, Министерството на спорта и Министерство на образованието. Програмата предвижда следното – организират се лиги по ръгби и всичките тези деца, които са проявени с престъпление, се включват в тези отбори. Защо се избира ръгбито? Това е силов спорт, в който се изразходва много агресия и второ това е масов спорт, в който отборите са много по-големи от традиционни по баскетбол и футбол. Стимулира се провеждането на състезание, общото живеене на тези деца, срещи на терена, контролира се известно време и след няколко години се наблюдава, че в тази възрастова група, престъпността е обичайна за всички възрастови групи, т.е чрез спорта те успяват да овладеят една агресивност и не допускат тези деца да стават престъпен контингент.

Шахматът в училище е друг пример. Аз съм заимствал този модел от Израел. Започнах да го прилагам у нас. Децата сядат на една ръка разстояние.Обучават се заедно, играят, учат се да побеждават и да губят. Когато там имаше масова емиграция през 90-те години от САЩ и Съветския съюз, тогава се реши приобщаването на децата в детските градини, свикването на едно дете, което идва от една държава в друга, да стане на базата на шахмата.Децата сядат на една ръка разстояние от друга. Обучават се заедно, играят, учат се да побеждават заедно и въвличат и в този модел родителите, които ги карат да играят с децата и да правят турнири по между си. Благодарение и на тази програма през 90-те години, която обхваща хиляди деца, Израел успява да бъде една от държавите лидери в областта на шахмата.

Няма начин и България да не е лидер, защото ние сме най-шахматната държава в света. Имаме шахматни шампиони във всички възможни възрасти. Ние сме единствената държава, която едновременно е имала шампион и при жените и при мъжете. Имаме страхотни възможности. Въпросът е общината и държавата да си намерят място в цялата система на спорта.“

Харесайте BGbasket.com във Facebook