Михаил Михайлов: Оценявам представянето ни със Слаб 2

12-08-2015 12:02

Преди седмица националният отбор на Бълария за юноши до 18 години се завърна от Европейско първенство в Дивизия В, на което завърши на 19-то място. BGbasket.com се свърза със старши-треньора на отбора Михайл Михайлов, за да направи равносметка на представянето на отбора и да каже какви са основните му проблеми.

Ето какво каза той:

- Г-н Михайлов, завършихме на 19-то място на Европейското първенство в Австрия за юноши до 18 години в Дивизия В и сме 35-ти в Европа. Това ли е реалната позиция на България?

- Никога не съм си представял, че ще кажа това, но на база нивото на отбора, състезателите като индивидуалности и играта, която показахме, класирането е реално. Шокиращо е, но това е чистата истина. Ние не успяхме да победим нито един отбор по-напред от нас в класирането с изключение на Беларус и това е показателно за позициите на този набор в Европейския баскетбол.

- Каква е оценката Ви за представянето на отбора?

- Отборът е съвкупност от състезатели и треньори. Когато сме завършили на опашката на Дивизия В, може да се оценим само по един начин. В училище, когато не си научил урока, ти пишат слаб 2, тук е същото - оценка Слаб 2. Аз, като старши-треньор, поемам цялата вина за представянето на отбора. И държа на думите си от преди няколко месеца, че когато на един треньор му е поверен национален отбор и той направи лош резултат, да не може да води поне 2 години отново национален отбор. В крайна сметка трябва да имаме и морал в цялата ситуация. За момчетата какво да ги оценявам, те си затвърдиха слабата оценка от преди две години в Сараево.

- Класирането на този набор е същото като преди две години. Какво означава това според Вас?

- Отговорът има два варианта. Или тези момчета нямат потенциал, или в клубовете не е свършена добра работа. Моето мнение е и от двете по-малко. Класирането на този набор на две Европейски първенства в Дивизия В е 19 място, като тук само треньорите са различни, състезателите, с две изключения, са същите. Нека се знае ,че треньорите в клубовете носят не по-малка отговорност за такъв резултат, постигнат от национален отбор.

- Какво не ни достигна да се класираме по-напред?

- Индивидуална техника, индивидуална тактика, тактическа зрялост, характер .Казвам го ясно и просто. Знае се слабото звено в този набор, а и не само в този - това е липсата на плеймейкър, играчът, който трябва да гради играта на отбора, да разиграе останалите, да сменя ритъма на играта. Е, този човек го нямаме и от там идват всичките главоболия. Всеки път, когато срещу нас се играеше агресивна защита, гардовата ни линия правеше грешка след грешка. Това се видя още в контролите и затова се налагаше да изнасяме отборно топката, което след себе си води до ограничено време за атака и т.н. Ако трябва да съм честен, мислил съм си да взема Лъчезар Димитров, но щях да попреча на работата на колегите при кадетите. Момчето просто има мисленето на гард-организатор, играе за отбора всеки мач и подава по 6-7 асистенции.

Другото нещо, което липсва, е играч на позиция 5. В тази възраст са двама - Асен Попов/210см/ и Драгомир Енчев/206 см/.Асен Попов в интерес на истината е напреднал технически, но физически е далеч от своите връстници, спрямо това ,което се видя на Европейското първенство. Драгомир Енчев от две години е в Правец. Не знам предния сезон, но на финалите на този през май месец, той не игра и затова остана извън състава, а и физически нещата при него не са добре. Не може да не играеш в клуба си и след това да си национален състезател.

Ще дам два примера за грешките, които допускахме. Единият е от мача ни с Англия, а другият от мача със Словакия. На мача с Англия при 50-51 за тях, ни правят серия 22-0 като при изнасяне на топката за 7 минути допускаме 8 индивидуални грешки. И на мача със Словакия на полувремето имаме 6 грешки и резултат 37-34 за тях . В третата част правим 9 грешки повеждат ни с 15 и завършваме мача с общо 24 грешки.

Втората фаза на първенството, там, където отборите са ниво като нас, играехме по-спокойно, защото отборите в последната осмица не играят агресивно в защита и си изнасяме топката спокойно. Това са ни недостатъците.

Манталитет и характер също не ни достигнаха. Ние показахме характер в мача с Беларус ,който губехме със 17 точки разлика и спечелихме с 1. Другите моменти на проява на характер бяха епизодични. Докато обратното, който отбор ни направи 13-15 разлика и ни пречупваше.Тук бих казал нещо положително, което въпреки слабия резултат, ми допадна. Въпреки негативните резултати, момчетата успяха да останат отбор и да се държат заедно до края.

- Как видяхте нивото на другите отбори?

- Първите шест отбора са на много високо ниво. Като гледах полуфиналите и финалите и се питах ние същият ли спорт тренираме. Прави впечатление играта на държавите от Скандинавския полуостров , играят много скоростен баскетбол с високи момчета. Следват отбори от средно ниво някъде до 12-13 място и след това нивото на отборите пада драстично. Проблемът е, че е голяма разликата между нас и топ 10 отборите.

- Генерално къде изоставаме от другите отбори и какво според Вас трябва да се промени?

- Прекалено много са нещата. Селекция, скорост в играта, индивидуални умения, индивидуална тактика, тактическа грамотност. А ми аз не мога да предложа друга рецепта освен яка работа, много труд, с който да догонваме останалите. Ще ми се момчетата да разберат, че трябва да си променят отношението и мисленето към баскетбола. Ако са решили да стават професионалисти, да вникнат дълбоко в смисъла на думата. Да променят начина си на живот, начина си на хранене. За мен лично големият проблем е, че по линията треньор-състезател в повечето случаи треньорът е движещата сила, а не състезателят. Състезателят едва ли не чака треньора да го направи баскетболист, но, ако може да положи минимум усилия. Днес един млад състезател не работи ли 4-5 часа дневно върху своето усъвършенстване, няма как да успее. Към колегите в клубовете бих се обърнал и бих им казал, ако имате възможност, селектирайте, привличайте качествени момчета и работете с тях индивидуално. В селектирането Лукойл Академик и Левски са много напред от останалите -осигуряват добри условия и успяват да взимат момчета от цяла България. В ЦСКА,Шампион 2006 и БУБА Баскетбол тръгват също по този път. В Балкан и Черно море в последните години изостават в това отношение, а това са центрове с традиции. В това отношение ще си позволя да цитирам един голям треньор Боран Хаджиев-треньор на Екатерина Дафовска (Олимпийска шампионка по биатлон, 1998 година, Нагано) „Когато един треньор отиде на тренировка и няма материал за работа, кипи един безсмислен труд”.

Харесайте BGbasket.com във Facebook