На Олимпиадата в Барселона Джордан предпочитал хазарта пред съотборниците си

BGbasket.com продължава да публикува откъси от биографията на Майкъл Джордан, която ще излезе на български през есента. Днес продължаваме своеобразното превю на книгата, като ви представяме още една кратка част от историята на Джордан.

Книгата „Michael Jordan: The Life“ от популярния спортен журналист и биограф Роланд Лейзънби ще се появи на книжния ни пазар благодарение на издателство „Жануа ’98“. Тя излезе миналото лято в САЩ и бързо предизвика сензация. Книгата попадна в класацията на най-добрите спортни заглавия на „Ню Йорк Таймс“. „Michael Jordan: The Life“ бе преведена на няколко китайски наречия, италиански, полски, чешки и словашки. В Австралия пък интересът бе толкова голям, че бе издаден четвърти тираж.

Ето и още малко от нея, а първите откъси, които публикувахме, вижте ТУК, ТУК и ТУК

Най-добре щяло да бъде, ако Скоти и Джордан били отказали поканата да играят в Олимпийския отбор за Игрите в Барселона през 1992 г. Или поне на това много се надявал Краузе. Той искал суперзвездите на Булс да почиват цяло лято. Но и двамата се съгласили да играят, а скоро Джордан се оказал въвлечен в това, което нарекли Отбор на мечтите, първият американски олимпийски отбор, съставен от най-добрите професионални баскетболисти. Групата от спортисти в червено, бяло и синьо щяла да бъде приветствена из цял свят като митични супергерои.

Най-вероятно това било добре за баскетбола, но показвало много и от състезателния елемент на играта. Но само във вътрешните контроли. Защото те направили смешни всички останали отбори и показали колко са напред в играта, ограничавайки уж светите олимпийски принципи в безсмислени и несъответстващи си брътвежи. Джордан знаел, че е предводител на този процес и не се срамувал да говори за него.

„Когато погледнеш колко талант имаме в нашия тим и в тези, срещу които трябва да играем, няма как да не признаеш, че това е масово убийство. Те дори не можеха да се доближат до нас. Ние ги учехме на баскетбол. Ние имаме способни хора, ръстови играчи. Говоря за най-великите играчи в момента. Този отбор е най-добрият, който някога е събиран. Кой ще ни победи? Японците? Китайците? Те не могат да се сравняват с нас по отношение на атлетизма. Да не говорим за психическата ни сила. Та ние ще имаме Меджик, който ще играе пойнт гард. Имаме Стоктън, Баркли, мен, Робинсън, Бърд… хайде, де. Това са хората, които европейците копират, така че как могат да ни победят? Дори някой да се доближи в резултата до нас, това ще е морална победа за Европа“, казал той месеци преди Игрите.

Гуляите били редовно занимание на играчите по време на предните Олимпийски игри, дори когато американският отбор бил съставен предимно от баскетболисти от аматьорския баскетбол. Този път в тима обаче били включени най-класните професионалисти, всеки от които получавал между 600 000 и 800 000 долара за изявите си.

Джордан използвал тренировъчния лагер в Ла Хойя, Калифорния, за да продължи голф-предизвикателството си с Ричард Ескуинас. Той играел във всеки миг, когато не бил на тренировка и успял да намали дълга си на 902 000 долара. Ескуинас казва по-късно пред в. „Лос Анджелис Таймс“, че съотборниците на Джордан в националния отбор знаели, че той залага пари на тези игри. „Но никой нямаше и най малка представа колко точно“, казва Ескуинас.

Джордан спечелил най-много в последния ден, в който играли в Ла Хойя Кънтри Клуб – на 25 юни. Вечерта Ескуинас се отбил при Майкъл за вечер на карти в апартамента на Меджик Джонсън в хотел „Тори Пайнс“. Играли на по 1000 долара на ръка, като подът достигал до 4000 долара. Клайд Дрекслър и Пипън също били там, както и няколко баскетболисти от втория отбор, включително Боби Хърли, Крис Уебър и Ерик Монтрос. Никой от колежаните нямал достатъчно пари да се включи в играта, което ги направило обект на шеги от страна на Джордан и Джонсън. Ескуинас помнел, че всеки път, в който Майкъл слагал пари на масата, Джонсън го подкачал за скритите в чорапа му пари. Те вече били приятели, но Джонсън все още не бил преглътнал сделката на Ем Джей с „Найк“, която продължавала да пълни джобовете му.

Скоро в апартамента се появили и момичета, които започнали да разсейват играчите на карти и вечерта се превърнала в едно от партитата на Отбора на мечтите. Дните на Ескуинас с Джордан приключили. Двамата продължили да се карат за дълговете от голф, като според някои източници Майкъл все пак изплатил около 200 000 - 300 000 долара, понякога на траншове от по 50 000 долара в чекове, подписани от Хуанита Джордан. Ескуинас просто чакал удобен момент, за да притисне Джордан и да привлече вниманието му още един последен път.

Олимпийските игри позволили на най-големите звезди на НБА да прекарат малко време заедно и да се опознаят по-добре. Всички в тима бързо усетили незаинтересоваността на Джордан към другите. През цялото време на тренировки и лагери той си лягал късно, пушел пури, играел карти с приятелите си и правел всичко възможно да избегне останалите, които клатели глава невярващо. „Беше като да събереш Елвис и „Бийтълс“ заедно. Да обикаляш с Дрийм тийма беше все едно да си на турне с рок звезди. Само с това мога да го сравня“, спомня си Чък Дейли.