Провал или логика!

(сн. lap.bg)

09-09-2015 16:08 | Тодор Димитров

ПРОВАЛ или ЛОГИКА– коя от тези думи от по 6 букви характеризира представянето на националните отбори при подрастващите през лятото. Дали общо се провалиха шестте ни тима или напротив – това, което се случи е напълно логично с оглед ситуацията в родния баскетбол и въобще в спорта ни. Едно е сигурното: На никой не му пука за бъдещето на нацията!

Умишлено забавих този коментар, за да видя първите мачове от безпрецедентното европейско първенство за мъже, което започна на 5 септември в четири държави! И се убедих – нямаме място сред най-добрите на Стария континент. И в най-оптимистичните мисли ми е трудно да повярвам, че ще можем да бъдем равностойни дори на тези 4 тима, които до момента нямат победа след по три изиграни мача – Русия, Исландия, Грузия и Украйна. А като добавим, че на настоящия шампионат ги няма Черна гора, Азербайджан, Беларус, Великобритания, Дания, Швеция, Австрия, Унгария, Словакия, Швейцария, и още няколко тима, от които не можем да кажем, че сме по-добри, и чийто състави ни биха през лятото в надпреварите при подрастващите. Тук става дума за мъжкия профил, а при дамския ситуацията е още по-неприятна за нас.

Може би мястото (25-то), заето от кадетите напълно характеризира къде е мъжкият ни баскетбол в Европа – извън финалите на първенствата, а там вече участват 24 отбора. За женския да не говорим – едва ли близко бъдеще ще играем на еврофинали. За съжаление и в силния пол не ми се вярва, че скоро ще участваме на такъв форум. За да бъда опроверган много фактори трябва да бъдат на наша страна.

Причините! Не веднъж сме ги коментирали, но през последната година се убедих каква е основната! Не, не е федерацията! Не са треньорите! Не са и съдиите! Не са и децата! Не, че всички тези категории нямат своята вина, но за тях след малко.

ОСНОВНАТА ВИНА за меко казаното недоброто представяне на националните ни отбори през лятото Е НА НАС - РОДИТЕЛИТЕ, В ДОБАВКА НАШИТЕ РОДИТЕЛИ, с други думи бабите и дядовците! Дали съзнателно или не ние не сме научили на труд децата ни. Опитваме се да задоволяваме всичките им желания, да им даваме наготово всичко. При бабите и дядовците е още по-тежко положението – те не дават косъм да падне от главата на любимото им внуче. Да не се удари, да не се измори, да му направят хубавите и топли мекички или бухтички вместо да отиде да се поизпоти в залата. 16-17-годишното детенце да е нахранено добре пък това, че вече е с наднормено тегло, не е толкова важно. Естествено, че не говоря за 100 процента извадка на бабите и дядовците.

Какво общо има горното с баскетбола ли? Много! Защото децата ни не са свикнали да се борят и когато трябва да го направят в мачовете срещу своите връстници от другите държави им е много, много трудно. За тях е много по-лесно да си вземат смартфоните (помислете колко деца в отбора, където е детето ви са с обикновени телефонни апарати) и да започнат да си чатят. През последните сезони на мачове на подрастващи се нагледах и на комплексирани родители, които идват през уикенда в залата, за да излеят цялата си злоба натрупана през работната си седмица. И вместо мачовете да са забавление за всички, се превръщат в някаква тегоба. И тук отварям една скоба. Ситуацията в това отношение в баскетбола е доста по поносима от футбола например, където преди няколко дни биха деца по време на вечното дерби. КАКВО СТАВА С НАШЕТО ОБЩЕСТВО?

Естествено клубните треньори трябва да поемат своя дял от вината за представянето на националните отбори и не да си измиват ръцете с Удо, Таня, Дечо, Мъни или Мишо! Първо не се работи първо по единна система. Целта на „педагозите” не е създаването на играчи, а гонят само моментния резултат на техния отбор. Затова, когато дори и най-доброто и перспективното дете, отиде през лятото в националния отбор, се вижда, че то не е научено на основните компоненти в баскетболната игра. Примери бол, но ще стане досадно тук да ги давам. Интелигентните треньори и хора в този спорт, които не са никак малко, знаят за какво говоря. Друг проблем, е че голяма част от тези треньори по време на мачовете от вътрешните първенства се опитват да провокират неразбиращите от баскетбол родители и да ги настройват срещу младите съдии, които обикновено обслужват срещите. И в тези мачове често ставаме свидетели на огромни скандали, които също влияят върху обучението на децата.

„Престижното” трето място за виновност е за съдиите. Те заради причината, която посочих преди две изречения, а със сигурност и заради други свирят доста по-различно отколкото видяхме ръководят мачовете арбитрите в шампионатите на Стария континент. В европървенствата се играе изключително силов баскетбол, много рядко се свирят фаулове, крачки, двоен дрибъл. Наставленията към съдиите са да не накъсват излишно играта. На шампионата на кадетите в София зададох един и същ въпрос към няколко треньориа на клубни отбори: „Ако се свири така на мачовете от българското първенство ще завършат ли?” Отговорът на всички бе е един и същ: „Категорично НЕ!”. Тогава?????

На четвърто място по виновност за настоящото състояние на баскетбола ни слагам медиите! С много малко изключения освен представителите на BGbasket.coм, на единствения български сайт за детско-юношески спорт Viasport.bg, на журналистката от Гонг Мария Мицова, Радина Жекова от БНТ, не видях други. Министърът на спорта Красен Кралев също не намери време в тези 10 дни от 6 до 16 август да посети една от трите зали в София – „Христо Ботев”, „Триадица” и „Универсиада”, за да види част от БЪДЕЩЕТО на България!

Заради всичко това имам апел:

Към децата – Мили деца, научете се да се трудите! Научете се да се борите за своето бъдеще! Имайте амбиция, за да постигнете нещо в баскетбола, а и в живота! И не разчитайте само на треньорите си, а и на себе си! Треньорът дори той да е Фил Джексън не може да направи нищо от вас, ако вие самите не го искате и не се борите денонощно за него. Ако искате да постигнете нещо трябва да отделяте много време за индивидуална работа! С по час и половина-два на ден и общо 9-10 часа на седмица максимум няма как да сполучите!

Към треньорите – Скъпи треньори, престанете да се гледате на кръв един друг, а се вслушвайте в мнението на колегите си! Всеки може да извлече максимума от диалозите. Стига да има нужния интелект. Престанете да търсите вината извън себе си!. Престанете да скачате по съдиите и да ги провокирате, защото виждате, че в Европа не можем да минем центъра, казано на жаргон, и се свири доста по-различно! Научете децата на детайлите в баскетбола.

Към родителите – Забравете егоцентризма си! Забравете комплексарщината. Подкрепяйте безрезервно своето дете и неговия отбор, но не обиждайте другия, не използвайте цинични изрази към детето на съперниковия тим! Разбирам, че живеем в общество, изградено предимно от вълци единаци, но ако искаме да успеят нашите деца и нашата държава, трябва да го променим. През лятото видях родители от различни други националности, които бяха преминали хиляди километри от другия край на Европа, за да подкрепят своите наследници независимо дали бият или падат! А нашите не успяха да отидат до съседните Македония или Румъния да не говорим за малко по-далечните дестинации като Черна гора, Австрия. Все пак положително бе, че на първенството в София на мачовете на нашия тим залите бяха пълни, но колко родни флага се развяваха, колко пъти се скандираше: „Българи, юнаци”! Да, подкрепа имаше, но на фона на тази на останалите отбори, има още много какво да се желае.

Към съдиите – Престанете да се съобразявате с родители и треньори и свирете така както част от вас видяха на европейското първенство за кадети!. Уважавайте децата и подхождайте сериозно към всеки един мач! Не отивайте в залата, за да отбиете номера и да вземете хонорара си! Наистина макар и увеличен това лято, той е малък, но никой не ви е накарал насила Вие сте на работа и трябва да заслужите всеки един лев!

Към федерацията – Бъдете по-твърди в решенията си! Стъпете здраво и накарайте треньорите наистина да работят! Имате много лостове за постигането на това. Използвайте ги!

От всичко казано дотук изглежда, че май не провал, а ЛОГИКА е по-точната дума за това, което видяхме от националните ни отбори през лятото. А именно:

младежи до 20 г. – 20-то място в Европа само със загуби – 9 /Израел, Гърция, Сърбия, Латвия, Русия, Великобритания, Хърватия, Босна и Херцеговина и пак от Гърция/и изпадане в дивизия Б;

юноши до 18 г. – 35-то място /4 победи (Албания, Люксембург, Беларус, Шотландия) и 5 загуби (Естония, Словакия, Швейцария, Англия, Полша)/;

кадети до 16 г.– 25-то място /6 победи (Шотландия, Румъния, Австрия, Чехия, Португалия, Украйна) и 3 загуби /Словакия, Полша, Дания/;

жени до 20 г. – 23-то, но само още три тима зад нас /4 победи (Израел, Великобритания, Австрия, Гърция) и 5 загуби (Швеция, Литва, Босна и Херцеговина, Румъния, Черна гора)/;

девойки до 18 г. – 31-во място /2 победи (Ирландия и Швейцария) и 6 загуби (Латвия, Босна и Херцеговина, Англия, Финландия, Украйна, Люксембург)/;

кадетки до 16 г. – 29-то място /5 победи (Шотландия, Дания, Швейцария, Австрия и пак Швейцария) и 3 загуби (Ирландия, Словения, Украйна)/.

Напоследък все по-често виждаме дъното и вече добре знаем как изглежда то! И там има живот, но само от нас зависи да покажем, че мястото ни не е на него! Завършвам със стиховете на един голям български поет Дамян Дамянов, които чувствам, че са най-подходящи за настоящата ситуация в родния баскетбол! Той е роден преди 80 години в Сливен – един град, където имаше много добър баскетбол до скоро!

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш