Атанас Тонев: Налице трябва да са следните условия: Материална база, треньори, идоли (част втора)

За баскетболните хора името Атанас Тонев няма нужда от много представяне. Той е бивш международен съдия, а между 1997-а и 2008-а година е и президент на федерацията в общо три мандата. Преди това в началото на 90-те години на миналия век Тонев е Генерален директор на БДЖ, а впоследствие се занимава и с частен бизнес. Той го прави и до днес, но в същото време не спира да следи ситуацията не само в баскетбола, но и в любимия му Локомотив София, както и в други спортове. BGbasket.com се срещна с Тонев в неговия офис, за да разговаря с експрезидента на федерацията на различни теми, но най-вече свързани със ситуацията в родния баскетбол и в спорта у нас като цяло. Първата част на интервюто с Атанас Тонев, който е баща на един от собствениците на футболния Левски - Иво Тонев, вижте ТУК, а днес ви представяме и втората част:

-Как БФБ преди е контролирала треньорите при подрастващите и какво може да се направи сега?

- Опити правехме непрекъснато. Винаги е имало опити за квалификации, курсове. Докарвахме лектори. Кой с персонални връзки като Симо Варчев, кой с активност като пост в балканския регион. Създадохме Балканска федерация за връзката ни с Турция, Сърбия, Гърция. На базата на това, което аз анализирам за себе си, може да се говори за засилен контрол върху треньорите, защото, ако трябва да дам еднозначен отговор за футбол, баскетбол, за волейбол не говоря, защото там продължавам да твърдя, че резултатите можеха да бъдат по-големи по доста причини. Най-малкото волейболът няма популярността на баскетбола и едва ли някога ще го достигне. Те са доста различни спортове. В единия нямаме контакти, а другият е най-контактният спорт.

Принципът общо взето е такъв - можеш да контролираш, ако има смисъл. Смисъл има, ако се намери воля или друг механизъм - да се контролира работата на треньорите и да се работи по единна програма. Да се твърди, че ние българите не знаем как се прави баскетбол, е твърде глупаво, след като продължаваме да се хвалим, че ние сме учили сърбите на баскетбол. Играта в Турция, в Гърция придоби много, много по-късно популярност, не искам да кажа и качество, за каквото ние мечтаем. Общо взето – трябва да се направят програми, начини как да се води подготовката с подрастващи. Правят се почти непрекъснато и кампове. Но, няма как при българските условия, особено при тези, в които живее народът ни сега. Нещата може да се получат действително на принципа, който плаща, той поръчва музиката. Ако вашата заплата не зависи от мен, аз как да ви контролирам? Изведнъж да помечтаем, че 200 човека с най-висок морал в България са треньорите по баскетбол, просто не е логично. За това аз последно време упорито се опитвам да направя някакви сметки с хора, с които се срещам и наблюдавайки какво в този мандат се прави по отношение на материалните бази. Замисляли ли сте какво от това, ако във всеки областен град имаме нова зала или напълно реновирана?

Моята философия е да се върне ангажимента на държавата, защото в доста от държавите в най-добро състояние в Европейския съюз е точно така. Лесно ще се реши въпросът с елитната част + подрастващия елит в индивидуалните спортове. Другите са не в листа на чакащи, а супер надеждите на възраст 16, 18, 20-годишни. Това са хора много често на три заплати – клубове, олимпийски комитет и Министерство и лични спонсори.

За това съм страшно разочарован, че от седем състезатели в класическата борба, имаме едно четвърто място и една квота. Страшно съм разочарован. Не говоря за изборност дали харесвам този спорт или не. Все пак съм отраснал в край, в който този спорт беше на голяма почит.

Въпросът е, че ако си решил въпроса с индивидуалните спортове, нека решим какво да правим с колективните. Защото, ако спортът има и социална функция, то няма какво да се заблуждаваме, че социалното се осигурява повече чрез спортните игри, в това число и за развитието на децата, техните ангажименти и колективност. Пак повтарям, че не съм против индивидуалните спортове. Въпросът е, че за да може, ако има материална база, аз мисля, че до година-две, с европейски пари, няма да остане областен град без голяма зала. Вече са открити в Пловдив, Русе, Панагюрище, Бургас строят, там заслужават да има. Във Варна се реновира. В Плевен имат идеи и също ще построят голяма зала. В Ямбол нещата са доста напреднали, имат проект и ще се осигури финансиране в рамките на този мандат на ГЕРБ, до колкото съм говорил с Иван Чолаков. Още повече, че той е техен народен представител и обича баскетбола. Да не говорим, че самият град е много баскетболен. Другите му силни спортове акробатика и бокс също могат да се играят там. Добре е да има там. И в други градове мисля, че се правят ремонти, имат си добри зали – в Габрово, в Търново също има добри зали, Видин, Монтана. Имаме зали, но от там нататък...

За да стане от една група деца, да излязат няколко добри спортисти, в случая говорим за баскетболисти, моето разбиране е, че трябва да са налице следните условия:

1. Материалната база - Ако тя е налице, нещата не свършат до тук. Трябва да е отоплена. (Аз съм израснал в дом, където чешмата ми беше на улицата. Няма как да си миеш зъбите с ледена вода и да си здрав, но сега нещата са коренно различни.) Най-нормалното нещо е общините да са собственици и да предвидят нищожна част от бюджета си, за да финансират отопление, осветление, топла вода и задължително чистота. Това са няколко неща. Тогава всеки родител ще си прати детето с удоволствие в залата, независимо дали има такса и колко е голяма, защото знае, че няма да отиде там да се разболее, а напротив, ще генерира здраве, възпитание, колективизъм. Това трябва да престане да е грижа на спортните клубове. В своите приоритети, когато подредят нещата, когато си правят бюджетите, в разходната им част бъдете сигурни, че това, за което говорим, е на последно място.

2. Треньори - В спортовете като баскетбол, волейбол и хандбал те не са толкова много. Тяхната издръжка също трябва да мине през парите на Министерството в елитните клубове, а на другите - през общинските бюджети. Те трябва да са солидно платени.

В първите години на демокрацията, когато изведнъж всичко се срина, клубовете, които оцеляха, даваха по 200, 250 лв. Нямаше как да се живее с тези пари. Затова и който беше способен, кадърен, тоест с най-голям потенциал в тази област, е естествено си търси късмета на друго място в България или в чужбина. Ако не може да направи това, той просто търси допълнителна работа – сервитьор, барман. Има семейство и трябва да си гледа детето, жената. Няма как да бъде обсебен от баскетбола и това, че от тези деца трябва да направи някакви звезди. Треньорите са много важни, но не е въпросът само на обучение, а че трябва да му се гарантира един стабилен житейски статут и вече да го избираме и да се надпреварват, защото, когато има добро заплащане, тогава ще се явяват двама, трима, четирима кандидати за едно място и ще се избират по критерий отдаденост, всеотдайност, умение да създава от децата истински мъже и жени. Това е много важно. Има начин как да бъдат тествани, изпитани проверени.

3. Идоли. На тези деца им трябват идоли - Те се раждат в нашите първенства. Ако може да е от твоя град. Като си в школата в Димитровград, нека да се възроди мъжкия баскетбол. Кой да го възроди освен Общината с помощта на държавата. Общо взето моята идея е това. Ще намеря начин есента да я споделя, с когото трябва. Не са толкова много пари.  Става въпрос за елитните лиги – 10 отбора мъже и жени по баскетбол, волейбол на равно ниво. На следващо ниво са за хандбал и още по-малко за водна топка, тъй като има 10 клуба в цялата страна. Елитните първенства на тези спортове трябва да се финансират от държавната. Говоря за не повече 50 млн. лв общо за целия колективен спорт. Бюджети на ниво 600 000/800 000 хил. лв - мъже , 400 000/500 000 – жени. Ако вие развивате клуб и имате гарантиран този бюджет и сте в подходящия баскетболен град, винаги може да намерите съмишленици този бюджет да се вдигне. Няма начин да не се явят местните идоли, а националите ще идват, когато участваш в тази лига и се срещаш непрекъснато с други отбори. Когато гледат децата кой какво и как е постигнал , те почват да се учат един от друг. Сега стигнахме до това, от което започнахме. Кой сега плаща? – Държавата и Общината. Може ли да поръчва музиката? – Може.

Има критерии, по които ще се определи финансирането. Не може да не дадеш бонус на онзи, който се е мъчил години наред. Те трябва да имат бонус. Много лесно можеха да изчезнат и Черно море. Малко хора знаят какво е правил Симо Варчев, когато спря с треньорската кариера, за да продължи да съществува отбора на доста прилично ниво и както и да броим да направи най-добрите играчи в мъжката част. Такива отбори ще имат, разбира се, бонуси, а другите ще се пуснат на принципа на квалификациите. Така ще се възбуди интереса и при другите. В женския баскетбол я няма Славия. Иконата на баскетбола.

Бюджетът на Община София стигна 1 млрд. и половина. Ако говорим за 1% от бюджета за клубовете са 15 млн. лв. и ще има за всички клубове и за всички спортове. Как може женският баскетбол да съществува без Миньор Перник, Марица Пловдив, Локомотив София, Академик. Няма как. Локомотив преди беше много силен. Като видят старите слависти, че тук има отбор и гарантирано финансиране, всеки ще се нареди. Винаги ще се намерят 10 човека да дадат по 20,000, ако не могат по 100,000 и така ще се допълни бюджета. Тогава музиката ще се поръчва от федерацията, от някакво мини-звено, избрано с конкурс, тип съюз на треньори, които ще напишат методиката по най-съвременен начин. Всеки, който иска да бъде силен сега, може да отвори интернет и да види методите на всеки и да си избере своя модел. Ако искаш Пат Райли, ако искаш Желко Обрадович. Тук обаче е доказано, че когато говорим за спорт с национално значение, какъвто е баскетболът, е редно да се тренира по единна методика в началните стадии и чак накрая на израстването могат да започнат да се проявяват типично-индивидуални качества и то зависи треньора колко ще те търпи. Тук става въпрос не само за финансиране и подбор на треньорски кадри, а и въпрос на правила.

На първо място трябва да са местните играчи. Преливанията от клуб в клуб трябва да са много силно контролирани, защото в 90-те години имаше масово местене, например от Славия в Спартак Плевен и Левски. И както от това като станеш шампион. Става въпрос за 4, 5 човека. Нищо против тях, те са добри играчи. Времената бяха такива, че трябваше да се води битка и всеки да получи своята реализация.

Що се отнася до чужденците - ама разбира се, че БФБ трябва да забрани без значение ЕС и права на човека. Действаш като унгарския премиер, не, че съм му фен. Тук става въпрос за 1-2-3-4-5-6 години, докато нещата тръгнат. Това е, нямаме друг път ние, защото в днешно време вече забелязваме колко трудно е да се финансира дори футбола. Много е трудно. Говорим за работеща и неработеща икономика. В качеството си на международен съдия и в Турция и Гърция съм наблюдавал почти един и същи модел. На обяд в деня преди мача ни водят на среща не с президента на федерацията, а с местен клуб на бизнесмените, които помагат за финансирането на клуба. Понякога съм виждал по 20,30 човека. Всеки с различен бизнес. Така обаче интересът е възбуден и когато правилно и прозрачно се управляват парите и правилата за провеждане на самите състезания и развиване на младите баскетболисти са ясни, нека тогава да има допълващо по двама чужденци. Аз не бих допуснал повече от двама при такава система.

Имам предвид, че например нашия баскетбол страда от доста високи деца. Дали е проблем на акселерацията или на нацията ни, не знам. Знам, че намаляваме. Наборът на сина ми е 130,000 човека (70-ти набор). Миналата година родените са 62,000. Това е трагедия за държавата. Подборът става от все по-малко и по-малко. Естествено е, че няма как да се търси и качество при по-малък избор. Каквото има, това е.

Няма никакъв резон да се дават стотици милиони за спортни зали, ако те не са пълни. Ако няма вътре живот. Абсолютно глупаво е. Правилата тогава могат и е задължително да се правят от Министерството на спорта през спортните федерации, защото баскетболът и волейболът не са еднакви. Например волейболът не страда от високи играчи. Който чете това може би ще си каже, че отново завиждам. Да, така е, но винаги съм давал за пример едно момче от Шумен, което в 9-10 клас отива във Варна, след това става национал, а после става най-добър център на ЕП в Турция за мъже, а не юноши. Няма как в баскетбола за две години да научиш дори крачки и дрибъл, а да не говорим за правилата. Правилото за 3 секунди за мен примерно е изключително глупаво. Каквото е било навремето, е било. Това е общо взето моето виждане и не виждам какво може да направи сегашното ръководство на БФБ. Забелязвам някои нападки. Аз обвинения не отправям към г-н Глушков. Мислех себе си за добър човек, но по-голям добряк от него, не съм срещал в живота си. Той не може да се скара на никого. Глушков си е Глушков. Слава Богу имаме и такива хора, които помагат, каквото знаят и могат.

- Казахте за идоли. Александър Везенков може ли да стане такъв?

- Разбира се, че може Везенков да стане идол, само че ако имаме тази система. Трябва веднага да се викне баща му Сашо. Той е изключителен патриот с шампионски манталитет. Познавам го от дете и съм му свирил дълги години. Трябва през баща му, през мениджърите му, да се намери някаква формула, някаква кампания, през вас, журналистите също. Въпросът с близнаците не е еднозначен. Всеки голям спортист е донякъде единак, донякъде самовлюбен. Аз наблюдавам хората и в живота – няма как, ако си успял и те сполети слава или повече пари, губи се някакъв контрол. Не обичаме ли всички българи Гришо? А очаквахме ли много повече от него? А който разсъждава реално, не счита ли, че е точно със същите проблеми. Да, в единия случай е с много по-малка степен – защо не идва на Купа Дейвис, да отидем всички да го гледаме и да му се радваме? Няма обяснение, нали? И не му се задава този въпрос, да не го обидим, да не го разсърдим.

Близнаците са много добри играчи, случили са се очевидно някакви катаклизми. Според мен тогава националният отбор имаше отвратителни резултати. Може да разсъдим, че не е имиджово да играят в един от най-слабите отбори в Европа, а те се имат за част от баскетболния елит на Европа. Така че, нека да погъделичкаме чувството за национализъм и патриотизъм и да оставим назад нещата как и защо е успял. Нека се съберат най-добрите и да се направи опит да се пробие. Ето, това е начинът да видиш и Везенков. А друг е въпросът кой е този треньор, който ще накара близнаците да подават на Везенков. Разбирате ли, че това е огромен проблем? Трябва да се намери този треньор, като българин не ще, тогава чужденец. Няма други модели и нещата могат да тръгнат. Познавайки бащата на Александър Везенков и по-малко майка му, той като характер ще може да бъде отличен пример за младите ни баскетболисти. И отсега трябва да се говори с него и да бъде помолен когато може и когато е свободен от клубния си отбор и от националния, да се показва пред младите, да го виждат. Поне десет ще опитат да станат като него и да го стигнат. И двама да са, пак е нещо. Очевидно е, че тук става въпрос и за менажиране и маркетингови права, защото той е достигнал ниво, на което ще бъде под постоянен контрол. Но в крайна сметка всичко може да се договори, независимо дали с мениджър, агенция или клуб, който държи правата му. Трябва да се ползват името и качествата на човека и играча Везенков, за да бъдат пример за останалите. Не виждам друг път.