Георги Глушков: Трябва всички да си направят равносметка, че пътят, по който вървят и работят, не е този (част първа)

(сн. lap.bg)

24-09-2015 17:03

Президентът на БФБ - Георги Глушков даде пространно интервю за BGbasket.com за отминалото лято, през което националните отбори при подрастващите (с изключение на единия, който беше в дивизия А) нямаха класиране по-добро от 25-о място в Европа. Шефът на родния баскетбол говори надълко и нашироко по тази тема, както естествено и за това как може да се развива баскетбола у нас. Ето и първата част от интервюто с Георги Глушков:

- Каква е Вашата равносметка генерално за представянето на националните отбори за подрастващи, които реално нямаха класиране преди 25-то място?
- Няма отбор, който мога да поздравя. Преди години имаше един-два тима, които по една или друга причина ги отличавахме. Може би, защото и системата позволяваше с една победа и да запазят мястото си в дивизия А. Сега вече това не е възможно и сме на мястото, което смятам, че заслужаваме. Видяхме Европейското първенство за кадети в София – отборът, от който очаквахме да е най-добър стана 25-ти. Вярно е, че можехме да се класираме и по-напред, да влезем в първата осмица, но това беше въпрос повече на късмет, отколкото на работа. С три загуби в първата фаза много трудно можеш да се бориш за изкачване.

Досега минаха много треньори през отборите. Имахме усещането, че всеки един със своите идеи и своята работа може да направи нещо по-добро. Голяма част от тези, които постигнаха някакви успехи, повече не пожелаха да работят, защото знаеха реалната обстановка около тази възраст и това, с което националните тимове разполагат. След тях дойдоха тези, които не са били национални треньори досега и смятам, че всички в момента са убедени къде сме ние реално. Сега въпросът е да видим какво можем да направим. От една страна – с административни разпоредби да ги подтикнем да работят по определен начин. Ясно е, че тази пътека, по която сме избрали да работим, не е тази, по която другите, да не казвам, че жънат успехи, но идват и ни бият. Преди години мислехме, че много малко тренираме, че националните отбори се събират за малко време. Но 30-40 дни за подготовка е нормално, има само една-две държави, които се събират за повече. А има и други примери – миналата година на Европейското за жени до 20 години Англия бяха с 5 дни подготовка, дойдоха и ни биха. Но техният селекционер до шестата минута вече бе използвал 10 момичета. Започнахме да си мислим, че е заради пари, но видяхме, че и това не е причината. Защото тази година гледах Европейското в София и забелязах поне два отбора, които играеха с пришити имена на екипите, което значи, че не са купували екипи, а играят с по-стари. А ние играем всяка година с нови екипи. Имаме по трима треньори, за да могат да видят, да се учат и да ги хване ентусиазма. Трябва всички, които са работили в националните отбори да си направят равносметката, че пътят, по който вървят и работят, не е този.

Инерцията, която имаме отпреди 30 години да играем с доста свит състав на юношески първенства, на финали, е налице. Още от 16-годишни играем с много свит състав. Може би само БУБА играеха с по-широк състав, защото биха всички с по 40 точки и можеха да си го позволят. Но и там има рангове в отбора – на основни състезатели и на резерви, което не ни помага. Защото се получава така – основните състезатели отиват в националния отбор, свикнали са да играят по 40 минути и да правят каквото си искат. Да, но в националния отбор конкуренцията е различна и отборите играят по различен начин. Какво видяхме в София, а го има и на другите първенства – видяхме, че момчетата са свикнали да играят по 40 минути, на петата се изморяват, свалят ръцете, минават ги в защита. Тези, които направят грешки, треньорът ги сменя и те се сърдят. Има нещо, което не съвпада със съвременния баскетбол. Ще дам пример и с мъжете – освен тези, които играеха в Лукойл, въпреки че и те играха доста, всички останали бяха свикнали да са на терена по 35 минути. При смяна от националния треньор Георги Младенов също имаше забележки от състезателите към треньора, което е недопустимо. Самият факт, че има такова мислене от страна на състезателите, означава, че не сме дорасли. Хората вече играят 20-25 минути най-много.

- Този проблем не е ли следствие и на възпитанието на играчите, дошло от страна на техните треньори за подрастващи през годините?
- Да. Всичко започва от подрастващи. Затова след първенството в София аз влязох при момчетата и им казах няколко неща – ако искат да станат готови играчи на по 19 години, за да отидат да играят някъде, при тях не трябва да има основни състезатели – първите петима са толкова важни, колкото и вторите петима. Тренират заедно и никой не играе 40 минути, защото няма възможност. Просто трябва да свикнат от малки да не се сърдят на треньорите си. След пет минути, като си свалят ръцете, това е натурален знак за умора. Щом един играч си свали ръцете в защита, той е изморен, след което е готов да направи две грешки в нападение, защото е изморен. Ще си изпусне два пъти човека в защита, което също трябва да покаже на треньора, че е за смяна. Заради тези неща ще имаме по-специални изисквания към треньорите на националните отбори.

Преди години, когато Чавдар Костов, Иван Лилов, Божидар Аврамов, бяха кадети и юноши, те бяха най-добрите. Целият отбор играеше за тях и там горе-долу успявахме да печелим с един играч. Защитите обаче вече станаха такива, че не позволяват такова нещо. Това го няма никъде, а споменатите по-горе си останаха с тази психика. Сега тези играчи имат нужда да играят 30-35 минути, за да покажат стойност, иначе изглежда, че не са подготвени.

От около десетина години мъжката лига започна да израства в това отношение. Иван Чолаков каза на шега нещо: „Тази година спечелих третото място с шест човека, догодина ще опитам с пет.” Макар и на шега, това отразява истината. Проблемът с чужденците: видя се, че миналия сезон в Лукойл и българите играха и се показаха. Видяхме, че и Левски дадоха шанс на младите момчета и има ниво. Но има един български синдром в младите играчи, който не им позволява да тръгнат напред. В момента, в който станат на 18 години, те чакат да се появи агентът-магьосник, който да им намери отбор, да им сключи договор и те да играят за пари. Само че те пропускат факта, че за да дойде този агент, те трябва да станат добри играчи и някой да ги търси. И неслучайно казахме, че залата е отворена – догодина, който иска да идва в залата да тренира през лятото. С очите си гледах Александър Везенков – прибира се в България, вижда се с родителите си и намира място да тренира, на следващия ден отива да види баба си, също намира къде и как да тренира. Треньорът им дава почивка, но Александър тренира сам и след това отново заедно с отбора. Цяла година гледам как тренировката е в 5, а в 5 без 1 минута младите влизат в залата. В 7 тренировката свършва, младите си тръгват, а сърбите остават да стрелят! В български отбор сърбите остават да тренират, сутрин ходят на фитнес или тренират по друг начин, нашите мазничко си влизат в залата. Треньорите нямат общо с това – тяхната работа е да кажат, че всички имат равен шанс и този, който тренира повече, той ще успее. Защото сега ситуацията е такава, че когато имаме един малко по-добър играч, решаваме, че ще развиваме него, че ще му прощаваме, ще играе много. Само че тази теория не се отплаща, според мен. Защото когато станат на 18, от мъжките отбори казват, че не са готови. Това е така, защото при подрастващите са били звезди и са играли по 40 минути. Давам пример със себе си. И аз бях така, като отидох в НБА – в България бях звезда и играех по 40 минути, рядко 35. И очаквах, че и там ще играя толкова, но не. Там всеки ден е борба и тренировка и ако треньорът те хареса, ще те пусне. Това казах и на младите момчета – те да си извоюват всяка минута на игрището. Защото ако те тренират, стараят се и играят добре, треньорът ще ги иска. А тогава няма да имат и толкова голяма нужда от агент, защото отборите сами ще ги искат. Сега те искат агент, за да може той да изнасили отбора да вземе някого, при това за много пари, което е ужас.

- А защо изоставаме може би технически не чак толкова, но физически със сигурност, от другите отбори? Тук дори говорим за дивизия В, за дивизия А разликата вече е фрапантна.
- Младите трябва да разберат, че треньорът, който ги тренира, може да им даде вдъхновение, шанс, той ще им търси място в отбора според това, което показват. Но тяхната главна задача е те да искат да станат играчи повече от треньора. Пак ще спомена Везенков, но има и други примери. На мои колеги децата станаха много големи играчи, избират ги в драфта, но при тях го няма факторът „днес не ми се тренира”. Те си ходят на тренировки на 40 градуса жега, защото искат сами. Работят, потят се, защото са млади – на 20, 22 години. След 26 всичко е различно, но преди това всеки трябва да работи и да се развива. Не трябва да се чака някой да ти стои на главата, а сам да искаш да тренираш. Няма треньор, който да стои по 24 часа със състезателите, да спи с тях, да се храни с тях, да живее с тях и да има се моли да станат добри играчи. Той може да ги поправя, може да ги насочва, но тяхна е задачата да го разберат.

Очаквайте утре и следващата част на интервюто с Георги Глушков

Харесайте BGbasket.com във Facebook