Георги Глушков: В момента ни липсват младите имена, които искат и имат възможности в баскетбола, за да пълнят залите (част трета)

Президентът на БФБ Георги Глушков даде пространно интервю пред BGbasket.com за отминалото лято, през което националните отбори при подрастващите (с изключение на единия, който беше в дивизия А) нямаха класиране по-добро от 25-о място в Европа. Шефът на родния баскетбол говори надълко и нашироко по тази тема, както естествено и за това как може да се развива баскетбола у нас. Първите две части от интервюто с Георги Глушков прочетете ТУК и ТУК, а сега ви представяме и третата последна част:

- Осъзнават ли треньори и ръководители на клубове, че ако не се промени нещо ще отидем на още по-ниско ниво?
- Направихме промени в наредбите, които УС прие без забележка. Най-съществената бе да се опитаме да накараме да се работи и през лятото и използвахме примера на други, които се развиват. Догодина първенството на 14-годишните ще е в началото на септември. Ще видим дали ще има резултат. Ще видим дали тази административна мярка ще даде резултат и дали ще се наложи да го правим за всички възрасти и дали ще се наложи също така и юношите да играят на две петици, както ще бъде при кадетите. Искам треньорите да започнат да работят както трябва. Дори 50% да започнат да работят и ще има резултат. Сигурен съм, че и другите биха прихванали до една-две години. Все още за съжаление обаче имаме този фактор с парите от тотото, където една част се разпределят от наша страна. Променили сме критериите, като елимирахме успехите в републиканските първенства. За нас успех значи национален състезател в дивизия А и тогава се дават точки. Всичко останало е на принципа всички да се развиват по равно. Не даваме предимство на първия, втория или третия. Парите за участници на финал А са едни и същи. Има много фактори, които ни подсказват, че трябва да се работи най-вече индивидуално със състезателите. 
Административно можем да наложим и забрана да се играе зона. Винаги обаче ще се намери някой, който да го прави. Смятам, че сега това за петиците при кадетите ще бъде много важно и ще бъде положително, а вероятно ще го направим и за 18-годишните догодина. Така няма да има състезатели, които седят на пейката и не влизат въобще. Така треньорът трябва да развива всички, а не само един или двама. Омръзна ми да чувам от треньори, че този или онзи не става. 
 
- Казахте, че искате до Нова година да има треньор на националния отбор за мъже и да се обедините около едно име...
- Трябва, да. Условието е да бъдем обединени около едно име. Видяхме, че като не се обединим и нищо не се получава. Миналата година с Георги Младенов беше точен пример. Една голяма част беше против. Аз смятам, че трябва да има обединено мислене за този треньор – например какъв период ще му се даде да работи. Трябва да получи определен кредит на доверие. Трябва и да помислим дали ще бъде чужденец или българин, но трябва да бъде много ясно, че трябва да излезем с едно мнение, а не след това да започнем да му търсим кусурите. Всеки треньор си има такива. Условие за успеха на националния отбор е да има треньор, който да има доверие на УС и да може да работи. Няма да е лесно. Много зависи и от нашите състезатели. В България сме още на този принцип, че трябва да играем по много. Е как тогава се оправят тези, които играят по 20-25 минути? И нашите могат, защо да не могат.

- Ще търсим ли нов чужденец за играч в националния отбор или зависи от треньора?
- Това зависи от треньора, а и тези чужденци, които имат български паспорт доста поостаряха. Някои не играят две години, особено гардовете, а другите вече стигнаха до ниво да играят в Румъния, така че нас не ни интересуват такива състезатели. Ще бъде хубаво да си намерим добър млад играч, който да ни помогне. За съжаление имаме крещяща нужда на два поста – гард и център.

- Как виждате шансовете на женския национален отбор?
- Мисля, че ще успеем да съберем най-добрите ни състезателки. Няма обаче да бъде никак лесно в групата. На няколко пъти бяхме много близо, но не успявахме да се класираме. Едва ли обаче баскетболът ни щеше да е тръгнал нагоре дори при едно класиране и сега да имаме повече баскетболистки. Всяка година, не само в България, женската част се стеснява. Тук пък борбата е да имаме 7-8 отбора за женското ни първенство. Има млади момичета, а някои от тях играят аматьорска лига, защото няма къде да отидат да играят. Знам, че в София има поне десетина добри момичета, които могат да се вземат от няколко клуба. Лошото е обаче, че няма кандидат да поеме разходите за един добър отбор. Това важи  донякъде и за мъжката част. Тук ми се струва, че не е въпрос на федерация, защото например тази година намалихме всички такси, за да има отбори, но пак едва се събраха.

- Само един софийски отбор при мъжете. Това не ви ли притеснява?

- Естествено. Би било хубаво да има отбор от София в А група мъже (б.л. интервюто е взето преди Левски 2014 да подаде заявка), защото има доста отбори със сравнително добри състезатели. Те имат нужда да играят на такова ниво, защото конкуренцията е друга и ще дръпнат сериозно. Тези момчета ще трябва да тренират като отбор и затова и на мен ми е неприятно да си мисля, че просто трябва да намерим някъде да играят събота и неделя, а през другото време да си тренират в клубовете. Успехът на Любо Минчев с младежкия отбор преди два сезона беше в това, че те бяха заедно през цялото време. Тренираха заедно и бяха отбор, с помощник треньор и планове за тренировки. Така се виждаше, че вървят нагоре. Тук обаче не виждам как ще вземем да ползваме състезателя на един треньор, който той си го е намерил. Поне в София обаче това е постижимо. Португалия например е на схема, че цяла седмица играчите тренират заедно, а през уикенда те са си по клубовете. Само, че там е една академия и държавата плаща. Този вариант е приемлив, но тук държавата трудно ще даде пари, защото ако го направи за нас, трябва да го направи и за всички спортове. 

- В последно време се построиха доста нови зали по различните градове. Смятате ли, че е възможно държавата да може да намери пари, които да насочи към спорта, след като вече няма да се строят зали и дали това би предизвикало повече интерес конкретно към баскетбола? Преди се оплаквахме, че няма зали, но сега пък може да излезе, че няма да можем да ги пълним, а вече ги има...
- Ще видим. Искаме да ползваме залата в Русе за квалификацията при жените, а това е град, в който има публика. Това ще е и тест дали ще можем да напълним залата. Мисля, че първо трябва ние да си помогнем, а след това да чакаме на държавата. Нека да си кажем кои зали са пълни, че са ни малки. Малката зала в Ботевград беше такава и видяхме, че наистина беше така. На Ямбол залата им стига, това важи и за Самоков и Варна. Ако имахме пълни зали, тогава можеше да кажем, че искаме нови. Мисля, че първо, за да стане спортът ни по-популярен трябва да напълним залите. Затова и трябва да направим национална стратегия. За да напълним залите на клубовете, трябва да има местни момчета, които са символ на града. Хората се идентифицират с млад човек, който е успешен от рода на Везенков. Нека да не е чак такова ниво, но да играе и залата ще се напълни. Аз съм убеден в това. Ако има такива момчета в Стара Загора или в Бургас, които играят на такова ниво, че да вдъхновяват треньори и публика, смятам, че залите ще се пълнят. Тогава ще ни бъдат тесни. В момента ни липсват младите имена, които искат и имат възможности в баскетбола, за да пълнят залите. Първо трябва да направим тези момчета. Трябва да направим така, че да излязат едно-две имена, защото не ни стига само един Везенков. Наистина младите майки и бащи се питат какво ще правят децата им, след като навършат 18 години. Те смятат, че децата им са стигнали едно добро ниво, но като достигнат тази възраст то трябва да се покачва, за да могат да се наложат. Нека да вземем дори една София. На първенството на 16-годишните имаше повече хора от мачовете на Левски. Трябва обаче ние да си направим тези момчета, няма кой друг да ни помогне. Затова и клубовете трябва да се замислят сериозно по въпроса как да направят такива играчи с характер. Казвам такива с характер, които се борят за мястото си и успяват да се наложат над чужденците. След като направим няколко такива играчи тогава можем да потърсим публика, за да напълним залите, а като стане това тогава може да заговорим и за спонсори, тъй като ще имаме капацитет да рекламираме нещо. На този етап и аз да съм спонсор и да търся рекламен ефект, ако ми е празна залата, то няма как да дам средства. А в баскетбола цените са високи, не е като във волейбола. Една издръжка на отбор е доста по-сериозна. 100% трябва да минем през младите играчи. Ще търсим всякакви варианти. Ще ги събираме повече, но без намесата на треньорите, които всеки ден са с тях, няма как да стане нещо. А ако на 18-19 години се явят неподготвени с детски мисли, че трябва да играят непрекъснато и да им се прощава всичко, няма да стане. Няма да са готови и тези, които им дават заплати няма да искат да го правят. Те ще търсят чужденци, защото са по-научени и по-послушни.

- Какво ще кажете за лобизма в УС?
- Лобизмът е неприятно нещо. Не мога обаче да събера управителен съвет, в който да няма връзка между хората и да могат да решават съвсем независимо и осъзнато. Човек трябва да има познания, за да може да реши. Относно лобизма мога да направя така, че да бъде взето решение при гласувания да има таен вот. Това би се направило, за да не може тези, които лобират за нещо да контролират вота. Целта е да прекъснем зависимостите. Имам идея в следващия УС, който и да е президент, да се изберат представители на гилдиите – треньорска и съдийска, които съответно се избират от самите треньори и съдии. Това би било хубаво, за да се зачете избора на тези хора, които са от съответните гилдии. Досега не беше така. Би било хубаво, но не зная дали ще стане. Мисля, че има такава нагласа, след като видях, че жребия за съдиите например се прие радушно. Има жребий, знае се, че не винаги е точен, но в общи линии нещата са по-спокойни.