Авторът на последната книга за Джордан: Майка му е огромен фактор в това, в което се е превърнал

28-09-2015 16:02

За Майкъл Джордан е писано толкова много, че понякога за човек е трудно да си представи, че за най-голямата звезда на баскетбола може да се каже нещо ново. Роланд Лейзънби обаче намира празнини в легендата за Въздушния и разкрива безкомпромисно и в дълбочина някои от най-скритите тайни на спортиста. Книгата „Майкъл Джордан“ излезе на американския пазар преди година, а до края на месец октомври ще излезе и на българския пазар. Представяме ви едно интервю на Лейзънби, дадено за сп. „Спортс Илюстрейтид“:

- Какво Ви изненада, докато се ровехте в семейната история на Джордан и миналото на Уилмингтън и Северна Каролина?

- Живял съм целия си живот във Вирджиния, но съм посещавал Северна Каролина хиляди пъти. Това е щатът с най-много членове на Ку-Клукс Клан – двойно повече от общия брой в останалите Южни щати. Когато започнах да проучвам вестниците от онова време и да търся сведения за пра-дядото на Майкъл Джордан – Доусън, разбрах, че Кланът тогава е бил със статута на Търговската Камара по онези места - те са купували екипировка за спортните отбори, доставяли са библии за училищата и т.н. Всичко е можело да бъде доста добре, ако не било насилието. Има много подробности от живота по онова време, които е трудно да впишеш в контекста на една баскетболна книга. Затова орязах много от тези подробности. Бях потресен от влиянието върху културата в региона от бунта в Уилмингтън през 1898 г. и раждането на бялото господство. Спомням си какво ми каза в едно интервю легендарният треньор Джон МакЛендън в началото на 90-те години на миналия век: „Когато пристигнах в Северна Каролина като млад треньор бях наистина шокиран от пораженческото мислене на хората тук. Най-трудната ми задача беше да убедя спортистите си, че не са втора ръка“. Мисля, че в света няма толкова голям обрат в мисленето, колкото е осъществен в Северна Каролина.

Когато Джордан влезе в НБА към него бяха отправени всички надежди да бъде онзи гражданин на щата, който ще поведе другите. Очакваха от него да подкрепи кандидата за Сената Харви Грант, но допреди това никой от семейството му никога не е бил регистриран като гласоподавател. Мисля, че е удивително как бащата на майката на Джордан – Едуард Пийпълс е успял да пробие системата. Всъщност в книгата е проследен и начинът, по който това дело е продължено от Делорис, майката на Майкъл.

Джордан се превърна в икона въпреки обстоятелствата и миналото. Сега, като си спомнят за бейзболната му кариера хората смятат, че е направил истинско чудо, но по онова време всички бяха срещу него. Неговата история е финансова и икономическа история. Става дума за мощта на черните. И смятам, че майка му е огромен фактор в това, в което се е превърнал.

- Една от основните Ви тези е, че възходът на Джордан се дължи на състезателния му дух. До колко това е вярно?

- Това е типичната история на взаимоотношенията баща-син. Аз самият имах подобен опит. Бях криминален репортер, когато баща ми почина от тумор. Преди това бях играл в колежа американски футбол и ръгби, но татко беше запален почитател на баскетбола. Той дори беше играл на полупрофесионално ниво. След смъртта му започнах да играя в кварталните баскетболни мачове като бесен, а после посветих живота си на баскетболните книги.

Макар и по различен начин, Джордан, а и много други, прекарват живота си в безкраен дебат с родителите си. Този модел ми е доста близък. Но е друго, когато го видиш как работи върху някой като Майкъл Джордан. Това, което най-много ме удиви, беше значението на провала му в лигата Бейб Рут. Нямах идея, че бейзболната му кариера, която е била толкова важна за баща му, е имала такова значение за него.

Всеки смята Майкъл Джордан за супергерой. И той явно е бил суперзвезда в Малката лига и е стигнал до отбора на звездите в гимназията, но така и не пробил в трите си сезона в лигата Бейб Рут. И най-удивителното е как използва този си провал за собствената си мотивация след това. През цялата си кариера той използвал изцяло психическите си и умствени сили, за да успее. Имах късмета да се срещна със спортния психолог Джордж Мъмфорд, който ми обясни тези неща. Някои хора са склонни да критикуват Джордан за състезателната му натура, но все пак той е постигнал толкова много успехи благодарение именно на способността си да остане фокусиран.

- Каква е била ролята на Фил Джексън в изграждането на мисленето ние-срещу-тях и аз-срещу –всички, след като Джордан вече е имал този манталитет и смятате ли, че това е причината за добрата връзка помежду им?

- Да, мисля, че това е причината. Фил много добре разчита хората. Той разбираше много добре Майкъл. Още като помощник-треньор имаше шанса да го опознае и да разбере необичайната сила на състезателната му природа. Фил бе станал свидетел на много случаи, в които именно това е сривало един или друг отбор. Всъщност в успеха на Майкъл наистина има много щастливи фактори. Например помощникът на Дийн Смит в Северна Каролина Бил Гътридж беше играл под ръководството на Текс Уинтър в Канзас, а след това му беше и помощник преди да се премести при Дийн Смит. Системата на Смит не беше класическият „триъгълник“, но имаше общи неща. Текс ми призна, че Майкъл никога нямаше да сработи в схемата на Чикаго, ако преди това не е бил принуден да работи със системата на Смит.

- Как се отрази кариерата на собственик и управник на имиджа на Майкъл Джордан?

- Мисленето ние-срещу-другите му помагаше като спортист, но определено не му помогна във Вашингтон. Майкъл се забърка в конфликт със собственика на Булетс Ейб Полин, който преди това не беше уволнявал човек от тима. Майкъл обаче все пак постигна нещо в отбора, освен че доведе Куаме Браун в НБА – докара пари в тима. Той се опитваше да задоволи Полин и да направи тима успешен. Това беше наистина тъжен момент за цялата НБА, не само за Майкъл, Вашингтон и Полин в края на живота му. Може би това разтърси Майкъл и свали ореола му. Вашингтон беше важен опит за него и за бъдещето му в Шарлът. Майкъл даде над 5 милиона в опитите си да стане собственик на Хорнетс и се нуждаеше от комисаря на НБА Дейвид Стърн. В тази връзка излиза, че Майкъл не е бил изгонен от НБА заради залагания през 1994 г. всичко е било само медийна игра. Сигурен съм, че никой никога не си е въобразявал наистина, че Майкъл залага на баскетболни мачове срещу собствения си отбор. Няма и никакви доказателства. А НБА винаги е била лига на хазартни типове. Например Чарлс Баркли. Стърн доказа, че подозренията са неоснователни като не само помогна на Майкъл да стане собственик на Шарлът, а и направи всичко възможно това да се случи. Това беше важно и за двамата. Надали комисарят щеше да направи нещо такова, ако Майкъл беше изгонен за залагания.

Харесайте BGbasket.com във Facebook