Владимир Ткаченко: Много добре си спомням лагерите в Белмекен

Владимир Ткаченко –това име със сигурност не говори нищо на младите баскетболисти, но със сигурност техните предшественици, които са имали шанса да се изправят срещу него още се стряскат от внушителната му близо 150-килограмова фигура. Висок 221 сантиметра с дълга черна коса и катранено черни мустаци – без съмнение с изключителен принос за успехите на националния тим на бившия Съветски съюз – два сребърни олимпийски медала, един златен и два сребърни от световни първенства и три златни и два сребърни от европейски. Многобройни победи с клубните си отбори Строител (Киев) и ЦСКА. Най-добър играч на Евробаскет 1979 г. Дебютира в професионалния баскетбол още на 16 години и има кариера, която продължава точно 16 години. Прекратява я в испанския втородивизионен Гуадалахара през 1990 г.

Точно с този исполин, чиято фигура е един от първите ми баскетболни спомени, съдбата ме срещна в предпоследния ден на Евробаскет 2015 в Лил. Владимир Ткаченко бе една от деветте личности, които бяха приети в Залата на славата на ФИБА. Преди тържествената церемония медиите имаха възможност да разговарят с всеки един от тях. Естествено аз си избрах първият ми разговор да е точно с родения в Сочи през 1958 г. ексбаскетболист, който на следващия ден имаше рожден ден. За него не се е писало през годините и ми бе много любопитно да разбера повече. Знаех, че не живее в охолство, че е изключителен добряк, което е присъщо за хората с такъв ръст и че парите, с които си изкарва прехраната нямат нищо общо с любимия му спорт. Седнах на масата с неговото име и заедно с колегата от хърватския „Вечерни лист” Дражен Брайдич зачакахме появяването на главните действащи лица. Първи дойде нашия човек. Логично малко прегърбен и сякаш притеснен от огромния си ръст. Почувствах, че този Володя, както го наричат приятелите му, винаги е имал някакви скрупули, че природата го е надарила с такива размери. Бързо обаче навлязохме в дебрите на баскетбола и всякакви прегради между нас паднаха, когато разбра, че съм от България.

„Ооо, спомням си много добре вашите планини. Почти всяко лято бяхме там на лагер”, бяха първите думи на Ткаченко.

- А помните ли някои от българските баскетболисти, срещу които сте играли?

- Не. В момента не мога да се сетя за никой.

- Глушков, Амиорков?

- Не, не нямам спомен (б.р. Георги Глушков ми разказа, че го е поздравил, но Ткаченко го гледал с празен поглед, като се опитвал да си спомни кой е).

- Какво помните от лагерите в Белмекен?

- Много добре ги помня. Бяха много тежки и изморителни, но на нас ни бе весело, а и ни носеха резултат, защото добре се подготвяхме за предстоящите турнири. Помня, че моите съотборници постоянно се бъзикаха с мен, като измисляха различни майтапи. Аз обаче съм такъв човек, че не се сърдя.

- Разкажете за някоя случка?

- Нямам много спомени. Та това бе преди близо 40 години, но най-весело им бе, когато ме гледаха как се мъчя с приборите за хранене, защото ми даваха най-малките на мен. А с тези големи лапи (б.р. показва ми ръцете си) можеш да си представиш как с чаена лъжичка се храня.

- Къде живеете днес?

- В Москва. Имам баскетболна школа на мое име, но аз не се занимавам с нея. Има си треньори. Работя във фирма, която няма нищо общо с баскетбола.

- Каква е според вас разликата между баскетбола от онова време и днешния и може ли да се направи сравнение между баскетболистите?

- Двете са несравними. Ние сме били добри баскетболисти за тогавашната игра, а днешните – за настоящата. Би било голяма грешка ако се сравняват.

В този момент се намеси и колегата от Хърватия с въпрос за мнение за най-великите сръбски баскетболисти

- Естествено на първо място слагам Крешимир Чосич, срещу когото съм играл. Изключително интелегентен. Делибашич, Делипагич, Кичанович от онова поколение, а по-късно Дражен Петрович, Раджа, Кукоч, Дивац. Предимно хървати са, което може да ви гали ухото (б.р обръща се към колегата), но за мен това, което се случи при вас и при нас с разпадането на Югославия и Съветския съюз не е добре. При мен има носталгия към онзи Съветски съюз, когато всичко бе на друго ниво. Тогава имаше и повече пари за спорта.

- Каква е причината за кризата в руския баскетбол?

- Нямам обяснение, но според мен е в липсата на мотивация в младите и в грешна схема на подготовката (б.р.в този момент си помислих: „ама това е същото като при нас”). Надявам се, че новият ни президент Андрей Кириленко ще промени към добро всичко.

- В заключение може ли да кажете нещо на българските фенове на баскетбола?

- Не съм много добре запознат с днешния български баскетбол, но фактът, че ви няма тук показва, че не са добре нещата при вас. Та вие бяхте сред най-добрите отбори в Европа преди години, а днес не може да ви няма сред 24-те. Вероятно имате същите проблеми като при нас в Русия. Затова ви пожелавам по скоро да има промени към по-добро в България. И да не спирате да обичате баскетбола.