От конкурса на FMG: Кечът и българското участие в него

На пощата на конкурса за читатели на Free Media Group получихме писмо от Илиян Василев. Той ни изпрати интересен коментар за единственият български представител в световната кеч федерация в момента - Русев. Всеки друг, който пожелае да се включи в конкурса, може да изпрати свой материал на и-мейл адрес [email protected]. Повече подробности можете да прочетете ТУК.

„Русев удря! Русев мачка!” – чували ли сте това? С тези думи започва музикалното интро, което съпътства българския кечист Александър Русев при излизането му на ринга. Вече над две години българин се подвизава в Световната федерация по кеч (WWE), с която израснаха децата на 90-те у нас. Редом до образи като Гробаря, Трите Хикса, Ледения и Скалата, сега има и българин. И то не по сценичен образ, а истински българин, роден в България и говорещ на български език.

Мирослав Барняшев, както е истинското име на Русев, е роден на Коледа през 1985 г. в Пловдив. Той е бивш състезател по гребане и по вдигане на тежести, което обяснява мечешката му физика. С ръст от 183 см и тегло от 138 кг Русев е доминиращ субект във Федерацията. В продължение на една година той беше непобеждаван на ринга и дълго време беше шампион на САЩ. Ще кажете: „Ама кечът е нереален спорт. Всичко е театър.”. И донякъде ще сте прави, но само донякъде.

Колко реален е този спорт и доколко наистина може да бъде наречен спорт? В далечното минало, когато друг българин (Дан Колов) е бил на ринга, кечът е бил толкова истински, колкото днешният спорт MMA. Но в даден момент някой, достатъчно умен, решил, че вместо да го удрят по лицето, може да инсценира бой, който да загуби или спечели по предварително уговорен с противника му сценарий, в зависимост от предпочитанията на публиката. В резултат на което повече хора да са доволни, повече билети да се продадат и да се изкарат повече пари.

Завъртаме колелото на времето до наши дни, в които ръководената от Винс Макмеън Световна федерация е глобален феномен на стойност милиарди долари, а шоуто, което предлага, е сложна смесица от спорт, актьорска игра, концерт и сапунен сериал. Боят не е истински, а това, до което най-много се доближава, са каскадьорските изпълнения на дубльорите в Холивуд. Рисковете са реални и хората, които виждате да се мятат от горното въже, наистина се мятат от горното въже и наистина падат върху други хора, но за разлика от истинския бой, целта им не е да се наранят, а напротив – да се предпазят един-друг от контузии при изпълнение на каскадите, за да може шоуто да продължи по-дълго. За целта и двамата кечисти трябва да са овладели хватките и движенията си до съвършенство, така че всичко да е в синхрон, да изглежда реално и болезнено, но всъщност да не е чак толкова опасно. Разбира се, гафове стават, а те често водят до тежки контузии. По този показател кечът не отстъпва на другите спортове.

Отличителното на т.нар „развлекателен спорт” е, че има за цел не да предостави реално състезание, в което резултатът може да ни хареса, но може и да ни разочарова, а да гарантира, че зрителите ще бъдат забавлявани. За да стигне даден кечист до върха, не е нужно да е по-силен от съперниците си. Нужно е да притежава комплекс от качества – сила, издръжливост, атрактивен външен вид, вербални умения, харизма и не на последно място – да е достатъчно нахален (но не прекалено), за да накара ръководството да го забележи и да му даде шанс. Ако си изиграе картите добре, талантът му ще бъде осребрен, доразвит, раздут от медиите и той ще се превърне в звезда от световен мащаб. Затова някои от най-успешните в този бранш, като Скалата, Батиста, Джон Сина, имат зад гърба си и успешни кариери в Холивуд – сходни умения са необходими за двете професии.

Кечът днес е глобално явление и с бързи темпове си проправя път към държави, в които досега не се е гледало подобно зрелище на живо, сред които е и България. Разбира се, такова шоу у нас би било трудно за реализация скоро, тъй като в страната ни популярността на този спорт се е загубила в последните 12 години. Сега обаче с участието на наш представител и при достатъчно добра подготовка на хората за подобен тип събитие чрез медиите, не би било невъзможно някоя столична зала да се напълни с хиляди зрители, дошли да гледат родната звезда Русев, небезизвестния у нас Джон Сина, наред с новите таланти като Сет Ролинс, Кевин Оуенс, Дийн Амброуз, както и легенди като Кейн, братята Дъдли и Крис Джерико. Дали ще видим Русев на върха на Федерацията и дали ще му се даде шанс да се бори с най-добрите за Световната титла? Това зависи от него, но и от нас – феновете. Ако има голям интерес към даден кечист, ръководството слуша и го издига, за да зарадва зрителите и да напълни трибуните. Толкова е просто, когато един спорт е нагласен…

Илиян Василев