Пламен Константинов: Ако политиците не разбират как трябва да се разглежда спорта, значи не стават за политици

(сн. lap.bg)

20-11-2015 16:34

Селекционерът на волейболните национали Пламен Константинов извади на показ проблемите на българския спорт с паметно гостуване в "Шоуто на Слави".

Тема №1 бе волейбол, но в типичния си прям и откровен тон Гибона говори за още куп неща - идолите в живота, отказът на големи български спортисти като Григор Димитров и Димитър Бербатов да играят в националния отбор, за липсата на долгосрочна политика в спорта, за общините...

Пламен демонстрира, че отлично разбира проблемите, когато заговори за детско-юношески спорт. Нещо повече - без да му е работа, той е поел кауза, обикаляйки България да убеждава кметове да инвестират в подрастващите. Не само в спортните им резултати, а в бъдещето въобще.

Вижте най-интересното от интервюто на Слави Трифонов с Пламен Константинов - по теми. Не сме включили само изцяло политическите коментари на треньора.

За детско-юношеския спорт и общините

Успехите във волейбола са хубаво нещо, но като всичко хубаво в нашата страна, рано или късно ще си отиде. Аз се занимавам с една проблематика в последните 15-ина дни - обикалям страната, гледам мачове от вътрешното първенство и опитвам да се срещна с кметове, с местната власт, за да се опитавм да ги убедя, че трябва да подпомогнат отборите си.

Хората от местната власт трябва да разберат, че спортът е социална политика, а не само спортен резултат. Подпомагайки местните клубове и школи, моята идея е да паднат таксите за децата.

Защото в момента, за да запишеш детето си в един клуб, трябва да плащаш такса. Тази такса е от порядъка на 30, 40, 50 лева. А тези, които нямат възможност? А на това дете като му купиш маратонки, като му купиш анцуг, като му купиш 2-3 чифта фланелки и гащета, те отидоха 300-400 лева. Голяма част от семействата нямат възможност. И какво се получава? С таксите ние ограничаваме най-бедните, които са обаче и най-мотивирани. Защото спортът е шансът на деца от бедни семейства да оправят живота си и да го променят.

Богатите, тези които имат възможност да платят таксата и да се облекат в последен модел маратонки, фланелки и анцузи, обикновено са немотивирани, защото знаят, че татко ще им купи "Мерцедес" на 18 години. И какво се получава, губим и спортният, и социалният ефект.

Някои кметове ме слушат.

За Столична община, софийските клубове и социалната функция на спорта

Най-жалкото е, че Столична Община не е подпомогнала през годините нито един от софийските клубове. Използвам трибуната да им напомня, че това са Левски (София), ЦСКА (София), Славия (София), Локомотив (София)... Първият отбор трябва да генерира спонсори, защото има интерес от реклама. Подпомогнете децата, нека свалят таксите, тогава и спортният ефект ще бъде многократно увеличен, защото клубовете няма да се задължават да приемат всяко едно дете, дали става или не става, само за да му вземат таксата. А ще търсят качеството.

Нещо повече, когато заблудиш едно дете и родителите му и когато то разбере, че до 20 години всъщност са го заблуждавали, че е голям талант, то няма време вече да се върне към училище и практически оставяш един човек без бъдеще. Спортът е избор на живот, но той трябва да е много внимателен, защото можеш да унищожиш живота на едно дете. Така че в тази посока трябва да мислим.

За националния отбор по волейбол и какво стои зад него

Аз знам, че имаше голяма еуфория около европейското. Много е приятно, но аз знам какво стои в паралелната реалност зад тази хубава витрина, наречена национален отбор. Тази реалност е много далеч от националния отбор. Рано или късно, ще го загубим и него. Аз съм принуден от 20 години да играя в чужбина или да съм треньор в чужбина. И този опит го предаваш на други школи, на други отбори. В други страни. Само защото в България не могат да се заделят едни средства. Половината ни национали, хайде да не са половината, но една част и всички други, играят за смешни пари, особено във волейбола.

Град като Констанца (Румъния, бел. ред.) може да задели едни пари и общината изцяло да издържа волейболен отбор, който е в Шампионската лига. И там да играят 4-5 български състезатели, включително и национали. Никой не може да ме убеди, че нито една българска община не може да го направи това. Не намирам логика. Не са кой знае какви инвестиции, защото волейболът е сравнително по-евтин от всички други колективни спортове.

За Матей Казийски, Григор Димитров и останалите

Аз демонстрирах многократно желание и го поканих да играе. Не разбирам позицията му. Има своя позиция, аз не съм съгласен с нея. Ами аз искам да задам един въпрос: Григор Димитров защо не игра финал на "Купа Дейвис"? Защо трябва да спестяваме някои неща? Защото са големи звезди?! Аз не мога да уважавам един човек за това, което му е дал Господ - таланта. Ще го уважавам по действията му. И сега не мога да си обясня, как не може да дойде да изиграе с отбора си финал за "Купа Дейвис", но може да изиграе един демонстративен мач.За да капитилизира името си. И каква е отговорността ти, след като играеш до полуфинала, за да събереш мачове за олимпиада, а за финала кажеш: извинявайте, имах среща с треньора ми. Такова обяснение излезе от един мениджърите му.

Все едно ние да спечелим срещу Франция, да сме на финал и сутринта да дойде при мен Тодор Алексиев и каже: имам неотложна среща с новия ми треньор в Аржентитна и няма как да играя на финала довечера. В общи линии това се случи. Всички от топ 10 същата седмица играха за страните си за "Купа Дейвис". И ако Григор беше играл, ние щяхме да влезем в по-горната група. ОК, имал е тежък момент, грешна преценка, може да е сбъркал. Кой не бърка? И аз съм бъркал многократно. Но това става заболяване... И с Митко Бербатов е същата ситуация, и в други спортове, и в баскетбола го има.

Тези спортисти трябва да разберат едно нещо... Сърдит съм на федерацията, сърдит съм на вицепрезидента, той ме обиди и така нататък. Ти не играеш за тези хора, играеш за публиката ти, за съотборниците ти, ти си длъжен към тях. Защото един млад състезател може да работи с най-добрия треньор. Но когато до него е един Матей Казийски, който да му покаже, тогава е друго. Аз съм откраднал половината неща от по-старите, от по-опитните в отбора. Видял съм как го правят, опитвал съм го и някога ми се е получавало. Видял съм го, не е само да му го кажеш. За един млад състезател да играе до Матей Казийски, това е уникално богатство. Защото и Матей по-старите го издърпаха, за да стане Матей Казийски. Ти не ставаш Матей Казийски в саксия.

Въпросът защо не идва не е към мен, аз не мога да отговарям от негово име. Разбирам, че не е съгласен с някои методи на управление и решения. Има разграничение. Един състезател отговаря за себе си, за отбора си, за резултата пред съотборници, треньори, щаба... Това е нашето семейство. Федерацията? Аз не мога да искам оставка, след като не избирам и не назначавам. Оставката на ръководството я искат клубовете. Не е в нашата градина, ние играем за отбора си, за публиката, за страната си. Това е истината и там е разликата във вижданията ни. Нещо можеш да го промениш, като участваш в него. Аз това съм му го казвал в прав текст и публично съм го коментирал. Това е негово решение, на което не мога да повлияя.

За политиката в спорта

Във волейбола имаме генетика, традиции и затова имаме и резултати. Въпросът е, че всичко това бавно и постепенно изчезва. И ако политиците не разбират как трябва да се разглежда спорта, значи те не стават за политици. Това е социална политика. Ти инвестираш в едно здраво поколение, което е по-работоспособно, произвежда повече, плаща повече данъци, разболява се по-малко, изразходва по-малко разходи за здравеопазване.

Инвестиция в спорт в дългосрочен план е поне трикратно възвръщаема. Но това е дългосрочна политика. Лошото, според мен, е че в България малко се залага на дългосрочни политики, като наблюдавам политическата сицуация в последните години. От днес за утре е повече популизъм, повече да се покажем, да се задържим на власт. Идеята е да заложиш нещо, на което министъра през два мандата да обере плодовете. Това е истинското. Ние не се оглеждаме в това за съжаление. Проблемите в спорта са идентични и в другите сфери.

За идолите

Най-големите разочарования в живота ми са били от моите идоли. Имал си идоли и когато се доближиш или докоснеш до тях в по-зряла възраст и се разочароваш, това е болезнено.

Харесайте BGbasket.com във Facebook