За хората, които не могат да ходят, но могат да танцуват

Милена и Филип репетират усилено

26-11-2015 15:53

Колко големи са амбициите на човек? За всеки измерението е различно. Но е жалко, когато в собствения ти град амбицията може да бъде пречупена само, защото не можеш да стигнеш до спортната зала.

Милена Георгиева е млада жена, заредена с желание да дарява емоции, знания и да възкресява мечти. Тя е треньор по спортни танци и мечтае да има възможност да преподава и на хора с увреждания. Милена вече е с опит в работата си с танцьори, които имат двигателни проблеми. Не само опит – само за няколко месеца репетиции с Вероника Янакиева, която е парализирана от кръста надолу, достигат до първо място на европейско първенство преди десет години.

„Когато бях студентка в Националната спортна академия преподавателката ми по АФА (Адаптирана физическа активност) ми предложи да започна работа в клуба. Отидох и толкова много ми хареса – виждах как хората с двигателни проблеми си тръгват след занимание променени – много щастливи. Виждах колко са борбени”, спомня си Георгиева. Постепенно танцьорката се научава да адаптира движенията спрямо уврежданията на хората, с които работи. За да усети как да подготви хореографията, самата тя сяда в инвалидната количка - „Трябва да знаеш как да обясниш.”

Когато завършва образованието Милена създава и собствен клуб за спортни танци – „ПроДанс”, който е насочен за работа с деца от всякаква възраст. Опитва се да продължи и дейността си с хора с двигателни проблеми. Но уви, среща една основна трудност. И тя не е желанието, а липсата на база. И ако често за обикновения спортист, недобрите условия за подготовка са само оправдание, то пред Милена и нейните танцьори в инвалидни колички условията са на първо място.

„Проблемът е единствено базата. Не искам пари, искам база. Обиколила съм София – няма къде да се провеждат занимания с хора с увреждания – няма рампи за изкачване с инвалидни колички, или пък няма място в графика. Салоните по физическо възпитание в училищата са трудно достъпни – ако има рампа за входа на училището, няма да има за салона. Нееднократно съм кандидатствала по проекти за изграждане на база, която да бъде достъпна за хората с увреждания, да им позволи да се занимават с това, което може да им донесе радост. Две години поред стигахме до финала на проект към швейцарска компания за социални дейности. Отказаха ни, въпреки че ни поздравиха за идеята. Още преди години, когато направихме сайта на „Адаптиран клуб по спортни танци”, започнахме да получаваме много запитвания, дори на хора от провинцията. Но условия няма. А екипът е готов. Дори децата от клуба са готови да помагат. Сега Филип е единственият ни танцьор с увреждане, с церебрална парализа е. Той може да идва, защото родителите му го обслужват изцяло и те го довеждат.”

А Филип не може да ходи. Но може да танцува. Той е младеж, вече завършил Софийския университет. И освен с танците, той редовно се занимава с тенис на маса и крикет. И въпреки че има електрическа количка, без родителите си той не може да се придвижва из града. Обездвижен е, но може да участва на световни и европейски шампионати.

„С Филип можем да участваме на големи първенства. Имаме огромно желание да сме част от танцовия свят. Ние в България не сме с нищо по-малко, можем да печелим медали. Това, което ни спира ли? Трябва сами да покрием всички разходи по участието.”

Милена се натъжава, когато си спомня как никой не е искал да отрази успехите й с Вероника преди години.
„Няма интерес в България от големите медии. Не искат да ни включват като демонстрация в състезания. Всеобщото схващане е, че хората ще се разстроят, когато видят други в такова положение, казва Георгиева. - Защо трябва да се разстройваш, когато видиш хора, които не могат да ходят, а могат да танцуват? Това са толкова борбени хора. Трябва да се уважават, защото те искат да се развиват борят се за живот, за развитие, за успехи. Те не искат да са боклуците на обществото. Те са личности. В Европа хора, които се борят за развитието си, биват уважавани. Тук, в България, те са скрити.”

Родителите на Филип споделят, че откакто той танцува, има страхотен тонус на духа. След всяка репетиция е ентусиазиран, а за упражненията вкъщи не го хваща мързел, както се е случвало преди ерата на танците.
„А аз съм емоционално заредена след всяка тренировка с Филип”, казва треньорката.

Но на другия полюс, Милена с мъка споделя, че често среща неразбирането у хората, когато срещнат „различен” човек. Случвало й се да чува, когато е с Филип, млади хора да го определят като „смешен”, „страшно болен”.

„А той е боец. Филип е сред най-силните хора, които познавам, сигурна е Георгиева, която има опит и в комуникацията между чужденци и хората с увреждания. – Филип е страхотен фен на метъл музиката. Той не пропуска концерт. Аз също ходя с него. И знаете ли какво става, когато популярните музиканти го видят на концерта си? Лично идват да го поздравят.”

Милена и екипът й в „ПроДанс” работят повече от 5 години заедно и организират вече традиционния турнир за спортни танци „Изгряващи звезди”. Коледното издание е в неделя, 29 ноември, в зала „Триадица”. Тя ще танцува демонстративно с Филип, а през целия ден малчугани от различни градове на страната ще мерят сили на паркета.

„Има все по-нарастващ интерес към танците. Скоро направихме и група за любители по спортни танци”, казва бившата танцьорка, а сега лицензиран треньор и съдия.

В „ПроДанс” танцуват деца от детската градина. На 4-5 години те вече могат да участват в състезания. Наред с начинаещите при Милена и нейните колеги имат и двойки, които участват в официалните състезания на федерацията.

„От всяко състезание си тръгваме с по няколко купи, щастлива е Милена. - Танците са за хора, които обичат музиката и които търсят сериозно натоварване. Отборният дух, който танците създават, е важен при възпитанието на децата. Малките се учат да бъдат дами и кавалери. А пък в нашия клуб сме едно семейство и много си помагаме. Обожавам работата с деца. А и децата ме обичат, редовно ми го казват, случвало ми се е да ме наричат „мамо”, усмихва се Милена, която води възпитаниците си и на тренировъчни лагери в планината, които са свързани и с много забавления.

Детските усмивки дават стимул на Георгиева да преминава в ежедневните затруднения в изграждането на работата си. И въпреки проблемите с база, институции, а понякога и родители Милена е сигурна:
„Аз обичам децата, обожавам танците. Двете заедно ми дават стимул да живея.”

Във връзка с темата можете да видите видеоинтервю съа Стела Енева, която през октомври спечели злато и сребро от световно първенство по лека атлетика за хора с увреждания. В него тя говори за проблемите на хората с увреждания, не само в спорта, споделя и как спортът й е помогнал да се адаптира към живота. Вижте го ТУК

Харесайте BGbasket.com във Facebook