Тити Папазов за националния: За да успеем, трябва всички да се обединим (част трета)

26-11-2015 21:02

Освен председател на НБЛ и президент на Левски 2014, Константин Папазов е и бивш треньор на националния отбор на България. В пространно интервю пред BGbasket.com той говори освен за лигата и за "сините" (четете ТУК и ТУК), и за националния тим на страната. Тити е поканен в комисия от президента на федерацията Георги Глушков, която ще разговаря с кандидати да поемат поста на старши треньор. Ето и третата част от интервюто му:

- Ти си в комисия, която ще разговаря с кандидати за поста национален треньор. Какъв трябва да бъде новият селекционер на България?

- Аз бях поканен в комисия от Георги Глушков, въпреки че категорично държах да не бъда в нея. Колкото и нескромно да звучи, смятам, че няма българин с по-големи контакти в европейския баскетбол от мен. Голямата отговорност се пада върху Глушков и Сашо Везенков, а и Росен Барчовски, който със сигурност е сред малкото българи, на които в момента може да бъде поверен националният отбор, защото има качества. Всички в УС бяха категорични, че треньорът трябва да бъде чужденец. Аз съм съгласен с това мнение, но мисля че има двама добри млади български специалисти плюс Росен и Георги Младенов, които имат потенциала да водят националния отбор.

Защо чужденец? В последните две квалификации, след които се класирахме, въпреки че едната беше служебно, но пак бяхме близо, имаше чужденци. Това са Светислав Пешич през въпросната 2010 година, а в другата през 2008-а, което може би е едно от най-успешните класирания на българския баскетбол като квалификация, защото изглеждаше невъзможно в присъствието на Сърбия и Италия, беше Пини Гершон. Ние обаче успяхме, включително и с голяма доза късмет, въпреки че никой не очакваше. Аз бях в щаба на Гершон и категорично мога да заявя, че няколко са нещата, които оказаха влияние. Основното е в самото му присъствие – изключителен респект от страна на нашите играчи, изключителен респект от страна на съперниковите играчи, изключителен респект от страна на съдиите. Ако ние успеем да доведем величина, каквато е той, наистина ще имаме голям плюс. Бях част от неговия екип заедно с Тони Дечев и Любо Минчев, а имаше и човек, който остана малко в сянка, но свърши много работа и това бе кондиционният треньор Аврам Ковалски. Със сигурност тренировъчният процес, който сме водили, не е бил да ходим на ръце или да се катерим на въжета. Не беше нищо повече от това, което работят и българските треньори. Излиза обаче, че българските играчи и манталитетът на българина е да се отнасят с изключителен респект към чужденците. Това е наша народопсихология. Ние в продължение на 500 години сме били рая и дори единици, които са си надигали главата, са били съсичани от другите – не от турците, а от предателите българи. Нашата робска психика вероятно има нужда от присъствието на авторитета на чужд треньор. Той обаче наистина трябва да бъде авторитет и човек с успехи, за да може играчите да имат респект към него, нещо, което смятам, че аз не съм успял да постигна. Ако имам някакво качество, което ми е помагало в моята професия, то е изключително добрата ми комуникация с играчите. Дори тя обаче не беше достатъчна да убеди българските професионални баскетболисти два дни преди мача с Румъния да не ходят цяла нощ на дискотека.

Националният отбор е най-високото стъпало в развитието на всеки един спортист и на всеки един треньор. Затова и имам болка, че не съм успял да направя резултат като старши треньор, независимо че смятам, че съм бил доста полезен, без да бъда в щаба, за класирането на отбора за Евробаскет 2005 и за това през 2009, когато бях в екипа на Пини Гершон. Мисля, че една от големите причини за неуспехите е, че българските играчи не осъзнават, че благодарността, която те трябва да имат към българския баскетбол за това, че се занимават с него, се изразява в това да дадат сърцето си, душата си, отговорността и най-вече поведението си за успеха на националния отбор на България. Щом Дирк Новицки може да играе за Германия на 37 години, смятам, че няма български играч и няма по-голямо предателство към народ и нация от това да откажеш на националния отбор на какъвто и да е спорт. Нямаш право с отказа си, който и да си ти – Бербатов, Казийски или Григор Димитров, да наказваш – било то журналисти, президенти на клубове или федерации – обикновените фенове с твоето отсъствие. Това е най-големият позор, който може да има за всеки един спортист. Бях нападнат от федерацията по волейбол за моите думи, но - наистина е трудно да се докаже – смятам, че с Матей Казийски ние ставахме европейски шампиони. И след като Казийски няма достатъчно потенциал да осъзнае каква глупост и какво предателство към българския спорт извършва, подкрепяйки друг човек, който трябва да се срамува, че е българин, нищо че е един от най-успешните в света, и да се срамува, че натиска, ходатайства и злоупотребява с неучастието на Казийски. Ние може би и след 100 години няма да имаме възможност да сме така близо до Европейската титла и да обединим нацията, както беше обединена през лятото на 1994-а година. Това, което го имаше в първите дни на октомври, тази година е едно от двете най-съществени неща в историята на съвременна България – американското лято и есенна София. И ние нямаме европейска титла, защото някой наказва някого или защото някой не може да си подтисне егото, че няма да бъде треньор на националния отбор и ще пречи на играч да не ходи в него. Светът ражда и умни и глупави, и красиви и грозни, и бедни и богати. И когато някой е глупав, но е супер талантлив и се манипулира, трябва да се намери начин как да бъде спечелен за правилната кауза. А не каузата на един против цялата нация.

- В тази връзка, смяташ ли, че има шанс близнаците Деян и Калоян Иванови да се върнат да играят за националния?

- Не споменах за близнаците Иванови, защото случаят при тях е много частен, много личен. Те никога не са бойкотирали националния отбор и категорично заставам зад тях в ситуацията, в която бяха поставени, защото беше засегната тяхната майка, а те са много привързани към родителите и семейството си. Познавайки ги, вътрешно съм убеден, че те умират за играта баскетбол и мисля, може и да бъркам, че те ще бъдат част от националния отбор. Те не бойкотираха против никого, те просто бяха много накърнени, много обидени и застанаха зад своята майка. А трябва да бъде честен и не отричам, че във всичките години на базата на тяхната индивидуалност, винаги са търсили кусурите в тях, когато не сме успявали. Те затова играят на високо ниво в Европа, защото са различни. Който е виновен, да му тежи на съвестта. Само аз знам какво ми е било в тези 48 часа преди мача с Естония, но те играха. Много ги болеше, а може би беше голяма грешка, че четяха коментарите в интернет, но това са хейтърите и компютъризацията ще провали света. Това е мое мнение. Аз към тези хора имам слабост и смятам, че на този етап тримата заедно с Александър Везенков са най-добрите български баскетболисти, които играят в чужбина. Естествено, не можем да оставим на заден план Филип Виденов и неговата декларация, че е готов да играе за националния отбор и в момента е лидер на шампиона Лукойл Академик. Така имаме четирима, плюс един американец – Ърл Роуланд, който е с български паспорт, които правят поне петима играчи на високо европейско ниво. Убеден съм, че подкрепени от още поне петима жадуващи, вярващи и обичащи България състезатели, знам ги кои са в моето съзнание, те имат потенциала да бъдат в първите 24 на Европа. Просто трябва да намерим едно общо обединение, стратегия и цел – 2017 година на Европейско първенство.

- Какво означава Александър Везенков в Барселона за българския баскетбол и спорт изобщо?

- Александър Везенков е диамант от най-висок карат. И това не можахме да оценим. Ако този талант беше гръцки или турски, медиите нямаше да спрат. Може би той няма и необходимост, тъй като е изключително скромен човек. Имал съм възможност да водя разговор с треньора му Шави Паскуал в продължение на 15 минути само за него. И бях щастлив, че съм българин и се гордеех от това, че треньорът на един от най-големите баскетболни колоси знаеше повече отколкото знаем всички български треньори за Сашо Везенков. Това доказва колко значим може да бъде за Барселона той на едва 20 години. Ако ние пък не успеем да експлоатираме в положителна посока един такъв българин, който е родолюбец и който загърби възможността всяка година да играе на големи форуми с Гърция и избра България, значи просто не ставаме. Убеден съм, че българският баскетбол няма да повтори грешката на българския волейбол. Никога няма да можем да станем европейски шампиони, защото има реалности, но категорично твърдя, че няма да повторим тази грешка, без да персонализирам – в най-голяма степен тя е на Матей Казийски и съм убеден, че като мине времето и няма да може да играе, дай Боже като успял човек, защото е най-добрият в света, ще оцени каква фундаментална глупост е сътворил и ще му тежи на съвестта, че е подведен да предаде България. Това е заради лични интереси и, за съжаление, те не са негови. Убеден съм, че в баскетбола трябва да изровим света, но това да не се получава. На Европейското през 2017-а трябва да бъдат всички и то най-добрите. Оттам нататък треньорът може и да бъде чужденец, но и да не успеем да намерим такъв, както казах вече има и кадърни българи. Въпросът е в това да бъдем заедно, защото със сигурност ще дойде денят, в който ще разкажа какво се е случвало в тези 48 часа преди мача с Естония и какво ми е било на главата. Голямата цел пред всички нас е класиране за Евробаскет 2017, а за да успеем, трябва всички да се обединим.

Очаквайте утре и последната част от интервюто с Константин Папазов, в което той говори за изминаващата 2015-а година и предстоящата 2016-а...

Харесайте BGbasket.com във Facebook