Данаил Папазов: Купа и медал са гордост, но кратковременна

15-12-2015 12:11

Преди години Данаил Папазов влезе в баскетбола като шеф на Пристанище Варна, след като то стана спонсор на отбора на Черно море. За кратко време той се запали изключително много по тима и рядко пропускаше мач. В последно време обаче Папазов вече не е сред зрителите на мачовете на Черно море, което съвпада и с кризата, която е в клуба, за която BGbasket.com написа снощи (четете ТУК). По този повод ние се свързахме с него, за да каже той защо вече не може да бъде видян в залата и какви са трудностите при финансирането на даден клуб:

"В последно време спрях да ходя на мачове на Черно море първо поради многото ангажименти, които имам и второ - след петия кръг просто взех едно решение за себе си. То е породено от това, че не срещаме никакво разбиране нито от хора около отбора, нито от хора от Общината, нито от хора близки до баскетбола да се включи някой в подпомагането на клуба. Останаха единствено Пристанище Варна, които до края на месец май ще изплащат по 42 000 лева на месец по договор и мисля, че ръководството на Порт Варна и в лицето на Министерството на транспорта си изпълняват ангажиментите, които са поели. До месец май клубът е осигурен с по 42 000 лева месечно, което за българските стандарти въобще не е малка сума. Освен това в началото на сезона аз помогнах и с 30 000 лева, които се събраха от различни приятели и спомоществователи. Имаше разговори да намерим още около 100 000 лева, но това е реалната ситуация. За разлика от миналия сезон, през този средствата са малко по-малко и поради тази причина аз настоях да имаме български треньор и български състезатели. След това се взе един сърбин, замина си Асен Великов и отборът започна да работи, а както виждате резултатите са същите като миналия сезон. Тоест - твърденията, които аз винаги съм изказвал, че с хора от нашата школа и с български треньор ще постигаме почти същите резултати, ако стегнем редиците си, сега са факт.

Мисля, че средствата за клуба са достатъчно, за да се завърши сезона. По принцип обаче положението въобще в спорта във Варна като частност, а и в България и особено в баскетбола, е в тежко състояние, защото има много малко рекламодатели. Средства почти никакви, възвращаемост никаква. Три години и половина успявах по някакъв начин да намирам средства. В разходната част не съм участвал по никакъв начин, участвах единствено в приходната и постигнахме нелоши резултати, даже бих казал отлични резултати за Варна в последните години. В края на краищата обаче като не срещаш никакво разбиране от хората около баскетбола и хората около спорта въобще, взех решение с моето семейство и разбира се и фирмите, в които работя, към настоящия момент повече да не се занимаване със спонсорство.

Г-н Симеон Варчев е име в баскетбола, има своите заслуги, уважавам го изключително много и не искам да намесвам неговото име. Към настоящия момент нито съм се карал с него, нито съм влизал в някакви противоречия. Винаги като бял човек съм обяснявал каква е ситуацията. Сами разбирате, че без никой да помага на този клуб по някакъв начин, няма как. Много съм благодарен на Министерството на транспорта и на премиера за това, че преди три години и половина погледнаха с добри очи на баскетбола и ние от ръководството на пристанището се включихме с истинско желание, а след това и когато бях в Министерството на транспорта и в частните фирми, в които работя в момента. Наистина помагахме, но не може само да се разходват средства в полза на нещо, което няма никаква възвращаемост. Единствено съм го правил със съзнанието за това, че младите хора трябва да спортуват, да се занимават активно със спорт, а не с други алтернативни за тях дейности, които са в изобилие, особено в по-лошата за здравето част. Заради това винаги съм се стремял да помагам въобще на спорта, но когато няма никаква възвращаемост от спонсорството и от рекламната дейност на някаква фирма, е естествено, че това в един момент дотежава. Мисля, че три години и половина не беше малък период, в които аз се заемах и се надявам да се намерят и други да се намерят, които да помагат на баскетбола, тъй като без такива спомоществователи тази дейност не може да продължава в този си вид. Най-важното, което трябва да се каже е, че в баскетбола, а въобще и в спорта, трябва да се обърне внимание изключително на българските спортисти. Аз предпочитам, ако ще се дават някакви средства, те да се дават на българската младеж, а не на чужденци, които идват в България и усвояват средства, които се намират с мъка. Това е моята философия, аз така ги разбирам нещата. Естествено, ако се намери чужденец, който да помогне на пост, на който ние нямаме съответния състезател, говоря предимно за център, това трябва да бъдат баскетболисти, от които ние да се учим. Същото важи и за треньорите, а не само да целим някакви купи и медали. Купата и медала сами по себе си са някаква гордост, но тя е кратковременна. Бъдещето и развитието обаче, на което ние се опитахме да заложим, аз лично за себе си не го видях и заради това не мога да продължа да участвам в бизнес проект, който няма бъдеще."