Черно море Варна извън елита за първи път след 45 години

13-02-2016 16:49

След 45 години без прекъсване в елита на мъжкия баскетбол един от най-славните отбори на България - Черно море Порт Варна спира участието си в първенството. BGbasket.com Ви информира за това първи първи снощи, вижте ТУК , а днес клубният сайт на тима официално съобщи новината. По повод това днес ви представяме цялата история на варненския баскетбол. Материиалът е част от Първия алманах на българския баскетбол, излязъл през 2014 година.

Пренесъл ги през годините, крехките историческите факти дават основание на Методи Шишков, един от първите баскетболисти в България и изтъкнат спортен деятел, да твърди, че варненските спортни клубове „Тича“ и Владислав“, са сред първите структури в България, въвели баскетболната игра. Във Варна прощъпулникът се е случил с представители на нежния пол. Дъщери на заселилите се у нас през 1922 година белогвардейци, които са пътували с родителите си и по Европа, носят във Варна познанията, както и някоя топка за баскетбол, за да запознаят първите занимания в двора на Девическата гимназия. Руските момичета „запалват“ някои от съученичките си. Директорът на гимназията реагира много бързо и в двора се построява баскетболно игрище. В първите тренировки се включват Цветана Бояджиева, Мира Тодорова, Надя Георгиева, Флора Петрова, Олга Бояджиева, Милка Цонева, Магда Гочева, Сийка Москова, Блага Кисьова, но с най-много сръчност и атлетизъм се открояват Любка Палтаджиева и Руска Бърнева.

През 1932 година от Цариград се завръщат възпитаниците на „Робърт Колеж“ Алекси Алексиев и Петър Пешев, които са добре запознати с баскетбола. Те сформират във „Владислав“ мъжки и женски тим. Алексиев води тренировките на мъжете, като пионерите сред тях са Ниола Мухлев, Иван Фисчиев, Мони Мешалом, Иан Паничерски, Михаил Николов, Жан Пол Дюрон, Петър Кожухаров и бърни Бърнев. Пешев работи с дамите – Лушка Маринова Йоана Георгиева, Стойка Мухлева, Филка Стоянова, Дафинка Кожухарова, Евгения Пейчева, Вера Атанасова, Мура Христофорова, Люба Иванова, Вера Чернева, всички те ученички в Девическата гимназия. По същото време друг възпитаник на „Робърт колеж“ – Вахаршак Мартаян, сформира отбор в „Тича“. Негова е заслугата във Варна да се играе първият международен мач. Срещат се отбор на моряците от акостиралите в залива американски военно кораби и отборът на Мартаян в състав: Асен Върбанов, Методи Шишков, Илия Лаков, Едуард Тойсбенкян и футболният национал Борис Петров, заменил тежко контузения Владимир Чакъров. През юли 1923 година се е състоял и първият междуградски мач – отборът на Тича побеждава софийския Атлетик с 18-14.

От огромно значение за развитието на баскетбола е дейността на тогавашния кмет на Варна Ангел Ангелов (Ангелсон), който по това време е и председател на „Тича“. Той оценява необходимостта от баскетболни терени, настоява пред Общинския съет и се отпуска земя за изграждането на игрища – на СК „Владислав“ в приморсия парк срещу улица „Славянска“, на СК „Тича“, СК „Диана“ и СК „Шипчески сокол“ в района над тенис-кортовете в Морската градина, а на СК „Бенковски“ в района на локомотивното депо. При изграждането на площадките студентите от Търговската академия отработват задължителната по това време трудоа повинност и за кратко игрищата влизат в експлоатация.

През 1924 година баскетбол за двата пола започват да развиват в СК Диана, а в СК Шипчески сокол и СК Бенковски сформират само девически отбори. Активният баскетболен живот на варненци и организирането на градски, междуградски и международни мачове продължава до края на 1930 година. След това изведнъж всичко секва и баскетболът се загубва за иначе активните спортни занимания на варненци.

Възраждането му започва през 1940 година, благодарение настойчивостта, уменията и опита на колежанина Алекси Алексиев, треньор и съдия по баскетбол и член на ръководството на СК Приморец. Негови верни ученици и последователи стават Иван Андонов, Владимир Пинзов, Делчо Попов, Калчо Ганчев, Янко Бимбалов, Стоил Станев, Стоян Коларов, Йордан и Веселин Христови, Валентин Маринов, Владимир Янчев и Петко Делчев. В следващите години с оглед огромния принос на интелигентните ентуиасти, които поемат грижата на треньори и възпитатели, израства следвоенната плеяда варненски баскетболисти – Йордан Пъндаклийски, Николай Йовчев, Васил Лафазанов, Димитър Аенски, Димитър Диков, Георги Димитров, Димитър Буюклиев, Дикран Карагьозян, Пенко Ненов, Николай Райнос, Стоян Павлов, Гавраил Златев, Петър Страшимиров, Кирил Караджов, Кирил Николов, Васил Иванов, Владимир Лавришев, близнаците Данаил и Райко Райкови. С тях започна изкачването на варненци към върховете на българския баскетбол.

През 1952 година мъжкият отбор на Военноморските сили, воден от първия щатен треньор по баскетбол във Варна Владо Пинзов, печели квалификацията при сформирането на националната баскетболна дивизия и се класира на десето място. Силен е и съставът на СК „Академик“. В него играят Христо Борисов, Тотю Вичев, Пламен Ганчев, Иван Зетов, Владо Евтимов, Златко Симов, Веселин Георгиев, Станчо Костов, Румен Спасов, Стефан Карауланов, а треньори са Калчо Ганчев и Вълчо Вълчев.

През 60-те и 70-те години на миналия век студентите имат стабилно участие в елитната група, както и успешни изяви на европейската клубна сцена. В турнира за купа „Корач“ варненци надиграват белградския „Партизан“ на легендарните звезди Далипагич и Кичанович. През 1979-а е постигната победа като гост над много силния отбор на съветския „Саратов“ от едноименния град.

Съществуването на варненския баскетбол и неговите успехи през годините са немислими без ползотворното отношение и усилията на редица достойни мъже, ръководители в стопанския живот на града и ревностни спортни деятели. Варна и българският баскетбол отговарят с дълбок поклон и благодарност на тяхното дело. На Стефан Добрев, Николай Червенаков, Стефан Кирилов, Радослав Радев, Николай Райнов, Михаил Церов, Михаил Скулев, Георги Дамянов, адмиралите Васил Янакиев и Христо Контров, професорите Андрей Щерев, Лука Славов, Георги Димитров, на доц. Иван Коларов, Мария Стойчева, Васил Дамянов, Любен Мхайлов, Живко Шишков, инж. Стоян Евтмов, индж. Иван Димитров, инж. Начо Славов, инж. Цветан Марков, инж. Иван Бочуков, инж. Иван Иванов, инж. Стефан Вътов, инж. Кирил Цонев, инж. Георги Янев, Генади Табаков, д-р Калоян Калоянов, Михаил Михов, Павлин Николов...

Преломна за развитието на баскетбола във Варна е 1982 година, когато с идването на Симеон Варчев в студентския клуб се поставят основите на професионалното отношение в играта и всичко, свързано с нея. Варчев променя и политиката в клуба при подготовката на собствените кадри и това е една от главните причини отборът на Варна вече 45 години без прекъсване да бъде сред елита на българския баскетбол.

Отборът на Академик три пъти е държавен шампион за мъже (1985, 1998, 1999), шест пъти вицешампион (1990,1991,1996,1997,2000,2006), пет пъти бронзов медалист (1984, 1993, 2001, 2005, 2007), четири пъти е печелил Купата на България (1998,1999,2000,2015). Варненската баскетболна школа отстоява авторитета си с редица отличия: юношите старша възраст – петкратни шампиони, децата – веднъж шампиони. Разбира се, най-добрите варненски играчи напуснаха своя клуб и прескачаха в по-класния баскетбол – Георги Глушков, Тодор Стойков, близнаците Деян и Калоян Иванови, Александър Янев. Това също е огромно признание за работата на Симеон Варчев и неговите последователи.

Но най-великият, най-истинският варненски баскетболист е Христо Борисов. За всички времена! Усмихнат, ведър, отзивчив, играл и за националния отбор на България, в краткия си живот той остави ярка следа и още дълго ще бъде пример за поколения свои последователи. Той остана верен само на своя роден клуб и на своя град. Хората, които за кратко са го видели, ще го помнят завинаги. Дълбок поклон, приятелю! Обичаме те!

След като се поставя началото в морската ни столица, както стана дума в горните редове, баскетболът на дамите бележи дълго затишие преди истинското си раждане в първите следвоенни години на миналия век. Новосформираните профсъюзни структури правят вярна крачка – създават народните дружества за гимнастика и спорт във Варна. Това са „Локомотив“, „Свобода“, „Металик“, и „Текстил“, които започват да развиват баскетбола на масова основа. Директивата е приета първо в Девическата гимназия – родното място на варненския баскетбол. Иван Андонов, емблематична фигура във варненския спорт, сформирана през 1949 година отбор на девойките, който малко по-късно е основа на представителния състав на Икономическия университет – Клея Зингинова, Димитричка Радева, Гичка Ковачева, Живка Кьосева, Димитричка Вълчанова, Станка Чолакова и по-късно прииждащите Катя Гюрова, Милка Пешева, Таня Христова, Любка Павлова, Алис Енгибарова, Веселина Гавраилова, Надежда Богданова и Маргарита Карамфилова, водено последователно от Иван Андонов, Делчо Попов и Кирил Карджов, екипа на „Академик“ носят първите значими успехи на за женския баскетбол във Варна.

По същото време в Спартак активно работи баскетболният специалист Николай Увалиев. През 1964 година отборите от всички възрасти поема бившият състезател Христо Топалов, който изгражда силен женски състав. От 1962-а до 1982-а Спартак участва в А група. Силно се изявяват Величка Зафирова, Лиляна Стаматова, Мари Крикорян, Милка Петкова, Юлия Николова, Адриана Андреева, Радка Стоянова, Снежана Пенкова, Ивана Колева и Нели Борисова. Някои от тях са включени в националните селекции.

Харесайте BGbasket.com във Facebook