Който и да е треньор, все тая

27-02-2016 17:03

В четвъртък късно вечерта стана окончателно ясно, че Шарон Друкер няма да води националния отбор на България. Предвид протакането на преговорите това не бе толкова изненадващо, тъй като съмнения за това решение се появиха още преди това. Честно казано дори звучеше прекалено хубаво, че чуждестранен специалист с име в Европа ще дойде да води националния отбор, а това не бе далеч да бъде осъществено. Да, лични причини отказаха Друкер, а дори той да не се беше отметнал, то те щяха да го разсейват при престоя му у нас и да не е на 100% концентриран.

Голямата грешка на БФБ е в протакането на избора. Национален треньор трябваше да има още миналата година, най-късно до месец септември. Така или иначе се знаеше, че намирането му ще е трудна задача, но ако търсенето бе започнало още миналото лято, то това щеше да ти даде достатъчно време да говориш с различни кандидати и след това да ги предлагаш. А ние какво направихме? Първо се чудехме дали да е българин или чужденец, след това кой чужденец и кой българин, накрая си избрахме чужденец, но не го бяхме договорили. Така се изгубиха едни около пет месеца в безумни разисквания, разговори и какво ли още не, което в крайна сметка доведе и до този резултат сега. Не знам за кой път ще го напишем, но е крайно време управляващите баскетбола у нас да си дадат сметка, че този спорт в момента е на командно дишане и съвсем скоро ще загине. Ако те не си променят мисленето, което е меко казано остаряло и нелогично, то ще останат в историята, но с негативен отенък.

Дори Друкер да бе дошъл, или Янакис, Джикич и кой да е, и да бяха сторили чудото да класират България на Евробаскет 2017, дали това щеше да промени нещо? Дали бе използвана инерцията от това, че България участва на Евробаскет 2009 при това в първенство само с 16 отбора? Бе ли използвана инерцията от Евробаскет 2011, където се класирахме по служебен път, но все пак записахме две победи? Дали в момента се използва отзвука от това, че Александър Везенков играе в топ европейски отбор и, че две телевизии излъчват баскетбол на високо европейско ниво, а едната и от НБА? Можем да зададем и още въпроси, но полза няма, тъй като отговорът на всички ще е НЕ! А вече не знам и на колко от хората им пука за общото благо и за баскетбола...

Истината е, че който и да стане треньор е все едно. Българският баскетбол върви стремглаво надолу, вече прокопа и дъното, а с оглед и на групата в квалификациите ситуацията не е никак лека. С изключение на един светъл лъч като Везенков и още няколко момчета на ниво около средното за Европа, няма какво да се направи. Истината е, че България е далеч от всичко нормално и логично, което се случва в света на спорта изобщо, за да се надяваме, че ще можем да преодолеем групата си, даже и да бием някого. Само за пример ще дадем, че един от най-добрите български гардове - Станимир Маринов, миналото лято избра да продължи кариерата си в Косово, който е един от съперниците в предстоящите квалификации и дори е считан за аутсайдер в групата. Е, щом той е преценил, че там би получил по-добър шанс за развитие, то какво има да си говорим.

В момента БФБ е в патова ситуация, тъй като едва ли има полезен ход. Вероятно федерацията ще трябва да се моли на Любомир Минчев, който бе кандидат до последно заедно с Друкер, но дали ще има очите да го направи? Може би той изглежда логичен избор, тъй като е работил с повечето от по-младите момчета в националните отбори. Вероятно и това е нашият път в момента - да се даде шанс на играчите под 25-26 години, за да се гради някакъв отбор за бъдещето. Какво ще стане предстои да видим следващата седмица. Истината обаче е, че сме много закъснели и изостанали във всичко, не само в избора на национален треньор, който е най-малкият проблем на баскетбола ни в момента.

Харесайте BGbasket.com във Facebook