Калоян Иванов на 30: Баскетболът само ми е давал, не ми е взел нищо

19-03-2016 11:59

Вчера близнаците Деян и Калоян Иванови навършиха 30 години. Една много голяма част от тях естествено са свързани с любимата игра баскетбола, а вероятно и следващите ще бъдат така. По този повод BGbasket.com се свърза с тях и им зададе някои по-интересни въпроси, на които и двамата бяха любезни да отговорят. Ето какво сподели първо Калоян:

- Спомняш ли си как и защо отиде за първи път в баскетболна зала?

- Истината е, че не си спомням първият ми път в залата. Трябва да е било като много малък.

- Кога реши, че ще се отдадеш изцяло на играта и ще искаш тя да стане твоя професия?

- Никога не съм смятал, че баскетбола ще се превърне в моя професия, случи се постепенно. Иначе винаги съм бил отдаден на баскетбола, още от дете.

- С какво най-хубаво си спомняш детските години от школата на Черно море?

- Спомням си как излизахме да играем и се забавлявахме. Нямаше почти никакво напрежение. Излизахме, за да победим всички и така се получи. За всичките си години при юношите имаме един загубен финал, когато бяхме на 14 или 15. След това всяка година печелехме по два златни медала.

- Има ли нещо, за което да съжаляваш през годините?

- Не съжалявам за нищо и не смятам, че съм допуснал някаква сериозна грешка, която е можела да промени нещо драстично. Винаги е можело малко повече да се тренира, да се слуша, да се учи, но смятам, че се е получило така, както е трябвало да стане.

- Къде си се чувствал най-добре от отборите, в които си играл?

- Най-добре се чувствах в Аликанте. Тази година там може би ми беше най-спокойна.

- Какво ти даде и какво ти взе баскетбола до момента?

- Баскетболът само ми е давал, абсолютно нищо не ми е взел. Даде ми възможност да се грижа за семейството си, да имам живота, който имам и да имам приятелите, които имам.

- Какво би казал на едно дете, което се чуди дали да тренира баскетбол сериозно или не?

- Бих му казал, че с какъвто и да е спорт трябва да се занимава сериозно и да бъде отдаден. Най-важното е да избере този спорт, който му харесва най-много. Надявам се повече деца да изберат баскетбола.

- Кой твой успех чувстваш за най-голям до момента?

- Най-големият ми успех са семейните ценности, с които са ме възпитали родителите ми. Това за мен е най-важното - семейството. И това е най големият успех за мен и брат ми.

- Какво е чувството, след като вече първата цифра на годините ти започва с 3 и какво още искаш да постигнеш?

- Не ме притесняват 30-те, аз отдавна се чувствам на 45 (смее се). Надявам се да поиграя още някоя година без проблеми и болежки. Ако пък започне да ми тежи вече толкова, ще се замисля дали не е време да приключвам. После ще измислим какво ще се прави.

- Какво си пожела за рождения ден и какво пожела на брат ти?

- Пожелавам ни да имаме една спокойна година, без притеснения и без сътресения.

Харесайте BGbasket.com във Facebook