Тайните на човешката памет

Сп. ВВС ЗНАНИЕ разговаря с Алън Бадли, професор по психология в университета в Йорк

05-04-2016 21:05

Как учим?
Ученето не зависи от една единствена способност. Различни системи са в основата на придобиването на лични преживявания, факти, навици и умения. Има обаче общи принципи, които се прилагат извън тези системи. Например, по-добрата стратегия е да учите на малки интервали, но често, с почивки между учебните процеси, отколкото да си натъпчете в главата всичко наведнъж.

Друг основен принцип е, че ако тествате наученото, това често може да е по-ефективно, отколкото да учите допълнително. Това откритие има значително потенциално значение в сферата на образованието, където изпитването обикновено се разглежда като метод за оценка на наученото, вместо метод за подобряване на ученето.

Що се отнася до мозъчната функция, от много години е известно, че е необходима някаква форма на консолидация на неврохимичната следа, оставена от учебния опит. В този процес участва хипоталамусът - структура, дълбоко в мозъка. Наскоро избухнаха противоречия дали консолидацията е единичен процес или продължава многократно, с прехвърляне на информация от хипоталамуса към други части от мозъка.

Скорошно изследване, проведено в Единбург, показва, че на някои пациенти с дълбока амнезия осезаемо им помага да прекарат кратък период в тиха и затъмнена стая след процес на обучение. Това предполага, че тяхната способност за консолидация е намаляла, но все още съществува. Ако наистина има втори етап на консолидация, възниква въпросът дали той също е нарушен при пациенти с амнезия и ако е така, дали могат да бъдат намерени начини за облекчаване на този дефицит.

Защо забравяме толкова много неща?
Забравянето предизвиква негативни реакции! Всички се оплакваме от него, а психолозите публикуват безкрайни данни за погрешимостта на очевидци и опасността терапевтите да създадат фалшиви спомени при деца, жертва на насилие. Така че защо и как забравяме?

Важно е, че забравяме избирателно. Запомняме важни неща и странни преживявания, а забравяме рутинните подробности. Ако всичко се запазваше в еднаква степен, щяхме да потънем в информация. Способността ни да запомняме специфични индивидуални събития и да ги разположим във времето и пространството, се нарича епизодична памет. Тя изисква някакъв тип система за мисловно картотекиране, която се появява, за да разпредели важното от несъщественото.

Разберете цялата история в новия брой на ВВС ЗНАНИЕ - списанието за любознателния ум.