НБА се уреди с дизайнер българин

Творенията му пробиват и сред световноизвестни музиканти

Пацо Димитров е роден в Пазарджик, но впоследствие става гражданин на света и живее в няколко различни държави. Минава през Германия, Холандия и Дания, а последната му спирка е Франция. От малък се занимава с баскетбол, но поради травма спира да го практикува. Хобито му е да рисува, което се превръща и в негова професия. Започва да се занимава с графичен дизайн и сега, когато е едва 22-годишен, трудът му е възнаграден. Творенията на Пацо започват да набират голяма скорост в социалните мрежи, което се оказва и ключът към успеха. Някои от най-големите чуждестранни медии забелязват работата му и не се колебаят да споделят историята му. Така той се озовава на работа в Националната баскетболна асоциация (НБА), което е сбъдната мечта за него.

Чрез смесване на двете му страсти - баскетбола и хип-хоп, неговите произведения достигат до световноизвестния рапър Future. Българинът превъплъщава кориците на хип-хоп албуми в баскетболни екипи, а от НБА лично се свързват с него, предлагайки му да се присъедини към екипа и да бъде графичен дизайнер на официалните страници на асоциацията.

- Откъде тръгна страстта ти към графичния дизайн и баскетбола?

- Към баскетбола още от първия мач, който посетих. Турнирът за Купата на България се провеждаше в моя град. Отидох и веднага разбрах, че това е “моят” спорт. Относно графичния дизайн - не съм много сигурен, съвкупност от неща. Баща ми се занимава с вътрешен интериор, което мисля, че е оказало някакво влияние. А пък и от малък си падах по рисуването, най-вече върху снимките във вестниците. Обичам да визуализирам виждането и идеите си, това мисля, че е главната причина за любовта към дизайна.

- Какво е чувството да работиш за НБА?

- За мен лично е мечта, превърната в реалност. От дете съм искал да бъда свързан с НБА по някакъв начин. Тогава, естествено, съм мечтаел да играя там, но с времето интересите и целите ми се промениха и смятам, че макар и чрез графичен дизайн съм изпълнил една от целите си, а именно да имам някакъв пръст във визията на асоциацията.

- Каква е цената на това да постигнеш целите си?

- Съдейки по своя собствен опит - трябва да си готов да се лишиш от много неща, ако наистина искаш да постигнеш целите си. Било то финансови лишения или чисто ежедневни. Не мисля, че има начин да успееш, ако именно успехът не ти е приоритет номер едно. И другото, може би още по-важно нещо - да се заредиш с търпение, да знаеш какво искаш и какво е това, което преследваш.

- Направи специален потник за Future. Какви качества според теб са необходими, за да покоряваш върховете?

- Постоянство, увереност в собствените си възможности, мотивация и известна доза късмет. Докато първите говорят сами за себе си, то под късмет нямам предвид случайност, а по-скоро предизвикването на късмет вследствие на гореспоменатите качества. Вярвам, че късметът не идва просто ей така, а трябва да бъде предизвикан по някакъв начин.

Рапърът Future и специално създаденият за него потник

- Откъде черпиш идеи и мотивация за предстоящите си проекти?

- И двете идват благодарение на околността и темповете, с които се развива светът. Възможността да бъдеш иновативен и забелязан във всяка една сфера е нещото, което ме мотивира много. Това, че имам платформата да покажа идеите и визията си, също ме кара да искам да бъда иноватор във всичко, което правя, а не да следвам трендове.

- А над какво работиш сега?

- Над доста неща едновременно, което напоследък започва да се превръща в ежедневие. Някои неща са лично мои проекти и идеи, други правя за музиканти или startup clothing companies (бел.ред. - прохождащи модни брандове). Най-голяма част от вниманието си обаче съм отделил на колекция от чорапи, която правя в момента и планирам да пусна в продажба до лятото. Вече дълго време работя над това и съм съвсем близо до финала.

- Предстоят плейофите в НБА. Какви са твоите прогнози?

- По мое мнение шампионът ще е от Западната конференция със сигурност. Смятам, че „Сан Антонио“ и „Голдън Стейт“ са класа над останалите отбори в Лигата. Мисля, че среща между двата отбора е неизбежна и победителят от тази серия ще триумфира и с трофея. Най-вероятно е да срещнат „Кливланд“ или „Торонто“, но не виждам как който и да е отбор от Изток би успял да се противопостави на тези две машини за баскетбол. Нищо не се знае, разбира се, топката е кръгла и много изненади стават всяка година.

- А подкрепяш ли някой отбор или конкретен играч?

- Във всеки спорт харесвам и подкрепям отборите от Ню Йорк, така че в случая това е „Никс“. Симпатизирам и на „Детройт Пистънс“. От сегашното поколение играчи доста ми допадат Андре Игудала, Иман Шъмпърт, Деймиън Лилард, Кауай Ленард и Ерик Бледсо. А за всички времена бих казал Трейси Макгрейди, Скоти Пипън и Пени Хардaуей. Въпреки всичко опитвам да гледам обективно на нещата и да оценявам всички добри играчи.

- Мнението ти за вечния спор – Леброн Джеймс или Стеф Къри?

- И двамата са изключителни играчи, но за мен лично Джеймс, безспорно. От 13 години вече поддържа ниво, което не много играчи в историята на НБА са успявали да направят. А Къри играе на много високо равнище от едва 2-3 сезона. Не мисля обаче, че има място за сравнение между тях. Съвсем различни играчи, с различен подход към играта. В крайна сметка апелирам и двамата да бъдат ценени и уважавани, защото като тях не е имало и смея да твърдя, че няма да има.

Официалната графика, която Пацо направи за наградата на Кауай Ленaрд за най-добър защитник

- Изброй трима съвременни играчи, които променят облика на играта?

- Джеймс, Къри и Карл Антъни-Таунс. И тримата са играчи, които преди не са били виждани и правят революция в баскетбола в момента. Джеймс няма нещо, което не може да прави на игрището, Къри може да вкара от всяка една точка, а Антъни е висок над 2,10 м, а има мобилността на гард. Нечувани и невиждани неща.

- Какво е мнението ти за българския баскетбол?

- Разочароващо, за съжаление. Знам, че има много таланти, но подходът на работа с тях го намирам за грешен. Липсва мотивация и професионализъм. Като добавим и постоянното налагане на чуждестранни играчи в мъжките формации, това убива всякаква надежда у децата в България да търсят развитие в този спорт. При положение че Сърбия, Турция, Гърция и Словения имат играчи на изключително високо ниво, ключови за отбори зад Океана, то и България трябва да може да изкарва баскетболисти, готови да направят скока към НБА. Надявам се Везенков да успее да стигне дотам, ще е голямо постижение и за него, и за баскетбола в България. Мисля, че ще даде много нужен тласък. Стискам му палци.

- С кого искаш да работиш в бъдеще?

- Има имена, с които бих бил щастлив да работя, но по-скоро бих казал, че искам да работя с хора, които изпитват страст към това, което правят и искат да се развиват и да подпомагат развитието на обществото и културата, в каквато и да е насока.

- Живял си в няколко държави, къде обаче е „твоето“ място?

- Да, така е, ако броим България, съм живял в 5 държави вече. Но не съм сигурен, че съм намерил “своето” място. Всяко от тях е различно и ме е спечелило по някакъв начин и разочаровало по друг. Определено ще пообиколя още малко из Европа, а може би и в Щатите в близкото бъдеще и ще разбера дали има такова нещо като “мое” място.