Индивидуалната работа - пътят към успеха (част 2)

(сн. БГНЕС)

22-04-2016 20:05 | Людмил Хаджисотиров

Точно преди месец в блога си в BGbasket.com Людмил Хаджисотиров коментира колко е важна индивидуалната работа за развитието на всеки играч (вижте ТУК). Сега дойде за втора част от публикацията на помощник-треньора на Рилски спортист:

В първата част от темата за индивидуалната работа засегнах допълнителните усилия, които всеки играч трябва да полага по време на активната или състезателна част от сезона. В този материал ще опиша основните и най-съществени характеристики на индивидуалната тренировка/програма в извън състезателния период или така наречения „off season”. Това е истинското време, в което всеки състезател може и трябва да развие и подобри индивидуалните си качества. Една от знаковите характеристики на най-добрия играч в света за всички времена Майкъл Джордан е, че след всяко лято той се е връщал по-добър от предишния си сезон, добавяйки нов елемент към играта си като същевременно е доусъвършенствал вече силните си качества. Една от годините Майкъл добавя убийствената си и разнообразна игра на нисък пост. След много критики, че не е добър стрелец от тройката решава, че ще вкарва по 500 тройки на ден през лятото, за да запуши устата не неверниците. В края на осемдесетте години след тежките сблъсъци с коравия отбор на Детройт, Майкъл качва 9 килограма мускулна маса, за да може да доминира още повече. За десерт след 30 годишна възраст, Джордан доусъвършенства „fade away” стрелбата си, с която печели в ключови моменти шестте си титли с Чикаго Булс.

В много играчи в България (млади и опитни професионалисти) съществува схващенето, че лятото е време за почивка или за „поддържане” на някакво състояние или форма. За съжаление, това е коствало на много от тези играчи да „тъпчат” на едно място и да бъдат далеч от най-доброто, което могат да бъдат спрямо техните възможности. Великият Дражен Петрович беше казал, че за него важи една формула, която гласи, че РЕЗУЛТАТЪТ = РАБОТАТА! И ако това твърдение не е на сто процента вярно, защото Господ е дал на всеки играч в различна степен талант и физически данни, то покрива истината напълно спрямо това, което състезателят може да направи за собственото си развитие. Основното нещо е манталитета на баскетболистите да се промени в това отношение и да могат да вникнат по-добре в „голямата картинка” на тяхната потенциална кариера. Да бъдеш добър баскетболист е работа, която изисква посвещение 365 дни в годината. Това не е чиновническо занимание, не е и работа, която трае по време на състезателния сезон, а след това има три месеца почивка. Естествено, че след натоварен и тежък сезон трябва време за регенерация и почивка на сухожилията, ставите, мускулите и цялото тяло, както и на психиката. Целогодишният календар позволява след сезона да има малко време за пасивна почивка, а след това транзиционен период на по-активна почивка, която може да включва движение, но с различни средства от баскетболните. След това обаче идва съществената част от „off season”, в която играчите трябва да положат усилията и работата, за да станат по-добри. Естествено, водещият фактор е вътрешната мотивация и по това може да се познае кой играч е готов да плати цената, за да достигне целите си. Активната почивка при състезателите, които са на по-напреднала възраст, може да е повече или по-често след като вече са започнали да водят индивидуален тренировъчен процес, но важното е манталитетът да е развит в правилната посока.

Миналата година четох интервю с председателя на БФБ Георги Глушков, в което беше казал, че зала "Триадица" е имала свободни часове, но единственият играч, който е виждал да тренира там, е Йордан Бозов на 36-годишна възраст. Това говори тонове за състоянието на българския баскетбол и развитието на младите играчи. Говори много и защо Йордан Бозов последните две години на 35 и 36 годишна възраст вместо да бъде допълващ ролеви състезател прави може би най-силните си сезони в кариерата. Той може да бъде пример за младите и не толкова млади играчи не само с отношението си към работата, но и с професионалното си отношение към храната, режима и грижите за тялото си. Един от най-добрите играчи в света през последните двадесет години Коби Браянт е пословичен с фанатичното си отношение към работата и самоусъвършестването си в извън сезонният период. В по-голямата част от кариерата си, той е имал дневен норматив от 800 вкарани стрелби. Към този норматив той е добавял работа за техника, както и физическа подготовка (работа с тежести и кондиционна) 5 пъти в седмицата. Най-фрапантното е, че кондиционната работа е започвала в 6 часа сутринта. Сигурно ще се попитате „Защо? Този е луд!” Да бъдеш уникален играч трябва да си луд и да си малко или много религиозно фанатичен спрямо занаята си. Със сигурност е много по-лесно да стане към 9 часа, да изпие едно кафе с хубава закуска в свръх луксозният си имот за 18 милиона долара в Санта Барбара и после да потренира. Коби „плаща цената” за успеха си, защото знае, че това го прави по-добър от останалите, дава му невероятна самодисциплина, която е една от основните харакетристики на потенциалния успех. Известният икономист и автор Сър Едуард Де Боно беше казал в книгата си „Изкуството и науката на успеха”, че успелите хора правят това, което обикновените хора не са готови и не желаят да направят и то всеки ден.

Годината е 2009, а Ню Орлиънс Хорнетс въпреки страхотната игра на своя пойнт гард и лидер на отбора Крис Пол отпадат в първия рунд на плейофите. Пол подписва нов договор за четири години на стойност 68 милиона долара. Вместо да се наслаждава на хипетрофиралата си вече банкова сметка, златният медалист от Олимпиадата в Пекин и най-добър пойнт гард по това време в света посвещава лятото си на къртовски труд повече от всякога. Бесен от това, че отборът му е елиминиран в първият рунд на плейофите, Пол иска да направи нещо повече от това, което е правил до сега. Тренировките му през лятото започват точно в 5 часа сутринта. Защо? Отново заради дисциплината, която отнема да бъдеш успешен и не просто да играеш баскетбол, а да бъдеш победител. Видео с ранните му тренировки, както и тези на Коби Браянт, може да видите в края на материала.

Примери има много за работната етика на най-добрите играчи в света. Майкъл Джордан организира така наречения „Breakfast club” или "клуб на закусващите". Но не се заблуждавайте от името, далеч не става въпрос за вкусни закуски. С легендарният кондиционен треньор на Джордан - Тим Гроувър, няколко от играчите на шампионският отбор на Чикаго булс минават на специален тренировъчен режим всяка сутрин. Скоти Пипън, Ренди Браун, Тони Кукоч и Джордан първо работят индивидуално с тежести, а след това за техника и стрелба. След като са си свършили работата „квартетът” на Булс отивал в имението на Майкъл Джордан, където са консумирали здравословна закуска и така започвал денят им. След тази индивидуална работа са имали по-късно и отборна тренировка с Чикаго. Първоначално тази инициатива е била само по време на състезателния сезон, но впоследствие е станала традиция и част от индивидуалната им работа през лятото. Джордан твърди, че това им е давало голямо преимущество и в психологически план, защото са знаели, че никой не работи по-здраво от тях. Всички тези примери показват основно нагласата и манталитета на успелите и най-добри баскетболисти към индивидуалната работа в извън състезателния период.

След края на сезона и нужната почивка, която всеки състезател е имал, идва време за същинската част от индивидуалната работа. Всеки играч трябва да има програма за индивидуални тренировки, която е комплексна и засяга всички аспекти от развитието на състезателя. След точен и ясен анализ на силните и слаби страни на конкретния баскетболист, трябва да бъде създадена програма за работа за техника, стрелба и физическа подготовка. Към нея трябва да бъде добавен и хранителен режим спрямо целите на играча, както и правилно възстановяване. Както описах в част едно за индивидуалната работа, тренировката за техника трябва да е структурирана. Трябва задължително да има работа за дрибъл на място и на скорост с една и две топки. Трябва да се тренират пробиви от различни ситуации с различни завървания. Състезателите, които играят на нисък пост, задължително трябва да развиват и усъвършенстват тези свои умения. Умението да се подава също може да бъде тренирано индивидуално на стена с една и две топки, както и с медицинска. Лятото е времето, в което може да се прави и големият обем стрелба. „Form shooting”, за който вече говорих, е в началото и основата на всяка работа за стрелба. След това може да се тренират стрелби от различни игрови ситуации, както и позиционни. Един норматив от 500-700 вкарани стрелби 5 пъти в седмицата е нещо, което може да издигне по-слабия стелец към добър, а добрият към много добър. Няколко дни в седмицата тенировките трябва да са двуразови, като могат да се съчетават тенировките за стрелба и техника с тези за физическа подготовка. Прост пример е сутрин да се работи за физическа подготовка и техника+стелба, а следобед да се довърши чиста стрелба докато се достигне норматива. Лятото е идеалното време за подобряване на физическите качества на състезателите. Работата с тежести три пъти седмично, ако е в режим за цяло тяло или четири пъти седмично, ако е в “split” програма е ключът към подобряване на силата и експлозивността, както и предпазването от контузии. Прибавянето на кондиционна работа за бързина, повратливост и издръжливост също е изключително важно, за да може един играч да влезе в добра форма в предсезонната подготовка на отбора си. Вече и в България има достъп до по-напреднали методи и уреди за функционалното развитие на състезателя като ластици, пудувки, медицински топки, гуми, шейни, чукове и т.н. Въпросът е колко състезателят иска да бъде най-добрият, който може да бъде, и колко е готов на действие да плати цената за това свое желание.

Лятото и „off season” е времето, в което всеки мотивиран и уважаващ себе си и великата игра баскетбол състезател трябва да посвети, за да се усъвършенства и стане най-добрата своя версия. Великите играчи в историята в цял свят са надарени с голяма доза природен талант, но това, което ги обединява под общ знаменател, е тяхната извънредна мотивация, неуморим стремеж към усъвършенстване и работохолизъм. Ще завърша с един цитат на звездния гард на Торонто Кайл Лаури в благодарност към Коби Браянт и невероятната му кариера. В знак на почит и респект към един от най-великите, който някога е играл този спорт и който е епитом на посвещението към играта, работохолизма и всеотдайността си, Лаури изказа благодарността си:

„Благодаря ти, че ни показа, че номер 24, не е просто номер на екипа ти, а е времето часове през денонощието, които трябва да посветиш на играта за да бъдеш най-добрият, който можеш да бъдеш!”