Васил Кифев: Първенството бе посредствено, но любопитно

По-малко от месец остава до края на мъжкото баскетболно първенство. Шампионатът вече е на финалната права като още тази вечер може да стане ясен единият от тимовете, които ще спорят за титлата. Той ще бъде излъчен от двойката между Спартак Плевен и Балкан Ботевград като миналогодишните вицешампиони вече водят с 2-0 в серията и се нуждаят само от един успех, за да стигнат отново до битката за златото. Мнозина очакваха съперник на Балкан в полуфиналите да бъде Берое, но старозагорци се препънаха в Спартак на четвъртфиналите. Как в щаба на „зелено-белите“ видяха шампионата и какво още може да бъде променено в родния баскетбол – отговорите от председателя на Управителния съвет на Берое Васил Кифев (първа част от интервюто вижте ТУК):

- Сезонът в НБЛ все още не е приключил, но все пак каква е оценката ви за това, което видяхме от октомври до този момент?

- Тази година нашето първенство беше посредствено, но за сметка на това любопитно. Няколко отбора като Левски, Черно море, Ямбол направиха отстъпление по различни причини. От друга страна ние и Спартак вдигнахме нивото. Много съм радостен, че Академик Пловдив се появи в лигата, ако сега и ЦСКА се завърне, ще бъде страхотно. Голяма част от отборите бяха в състояние да се победят помежду си и въпреки ниското ниво имаше интрига, изненади и предостатъчно емоции, които според мен събраха повече хора в залите.

- На няколко пъти през сезона имаше напрежение, свързано основно с реферите...
- Генерално дотук проблем със съдийството в първенството няма. Не мога да кажа, че има провалени или скандални мачове заради съдии. Грешки има, но не съм видял тенденция, което е важното. Като слабост може да се отчете това че се задават различни критерии в отделните мачове от първенството. Примерно, това са крачки днес, но същото не се отсъжда като крачки утре. По-скоро обаче генералният проблем е, че доста хора оказват всякакъв регламентиран или нерегламентиран натиск върху съдиите с цел облагодетелстване на отборите си. Аз, като бивш съдия, уважаващ гилдията не мога да се унижа да го правя, от което в крайна сметка страда Берое.

- Малко преди края на редовния сезон се появи предложение да бъде променен форматът на плейофите и първенството да завърши с турнир на неутрален терен. Ако сега подобно предложение бъде направено за следващия сезон ще го подкрепите ли?
- В никакъв случай! Това са предложения, които целят да се придобие предимство по административен начин. Нали има Купа на България, където се излъчва победител в един мач?! Системата за провеждане на първенството трябва да бъде продиктувана изцяло от маркетинговия интерес на баскетбола. Ако зависеше от мен, щяхме да играем серия три от пет в четвъртфиналите и полуфиналите, както и четири от седем за финалите. От една страна, за да спечели най-достойният, а от друга да се генерира максимален приход за лигата, респективно клубовете.

- И като стана дума за приходи – през този сезон първенството бе подкрепено от две големи компании. Това означава ли, че лигата се превръща в успешен продукт и какво още може да се направи в тази посока от страна на клубовете?
- Ако НБЛ или клубове имат маркетингов отдел, специалист и прочие, той вероятно би генерирал правилните идеи в конкретика. Не е нужно да се открива топлата вода, а да се почерпи от опита на комерсиалните лиги. За мен лично най-важно е баскетболът да докосне хората по такъв начин, че да ги предизвика да напълнят залите и трябва целенасочено да се работи и инвестира в тази посока. Конкретно в Стара Загора имаме значителен напредък в това направление.

- Не са ли успехите на съответния отбор това, което ще върне хората в залите?
- Общоприета е максимата, че успехите на даден отбор събират хората в залата, но аз не съм докрай на това мнение. Това е мислене отпреди 30-40 години. Успехите са много важни! В свят, в който ни заливат с всякакъв вид информация обаче последното, от което се интересува обикновения човек, който няма лични пристрастия към спорта ни, е дали там някъде някой си играе някакъв баскетбол. Ако баскетболните хора не осъзнават, че трябва рязко да се скочи от 1980, в която все още живеят повечето от тях, и да се приземим към днешна дата, значи имаме неразрешим проблем. Просто светът е различен, а нас ни няма на картата и за да се появим отново трябва да презентираме баскетбола адекватно, съобразно настоящето.