Методи Панайотов за Темков: Не трябва да забравяме откъде е тръгнал българският баскетбол

03-06-2016 18:07

На този ден преди 100 години – 3 юни 1916 година в Пирдоп е роден човекът, считан за патриарх на българския баскетбол – Веселин Темков.

По този повод неговият ученик и приятел Методи Панайотов издаде книга – „100 години Веселин Темков“. В негова памет авторът създава и скромен музей с вещите на Темкиша в село Бараково. Представянето на книгата в сряда вечер събра на едно място едни от най-големите баскетболисти в историята ни. Повече за събитието може да прочетете ТУК.

Ето и какво разказа за написването на книгата пред BGbasket.com нейният автор Методи Панайотов:

- Как се роди идеята да създадете тази книга „100 години Веселин Темков“?

- Преди много години в съвсем случаен разговор с двама мои приятели в Благоевград, които вече починаха – Красимир Тошев – Мики, един от най-етичните гардове в България и Кольо Хаджийски, ми казаха, че Темкиша (б.а Веселин Темков) е починал, а аз бях навън, защото децата ми играеха тенис. Поинтересувах и те ми казаха, че всичко, което беше останало от него, е разграбено и почти нищо не е останало. Съхранихме единствено неща, които от тогавашното управление на БФБ (1997 година) са ги взели и след това не се знае къде са останалите неща. Това са три огромни куфара, които са били изчезнали. Нямам идея как е станало.

В къщата си направих един музей за Балабанов и там имам кът за спорта, в който създадох малък музей за Темкиша. Грехота е да не се съхрани нищо за него, защото той е един патриарх на българския баскетбол. Ние сме били студенти, заендо сме учили във ВИФ. Това е един от най-интелигентните хора, които ние сме срещали в нашия живот като студенти. Един невероятен кавалер като човек и приятел. Беше много екстравагантен и изпитваше по негова собствена система. Той завърши Американския колеж в Самоков и говореше два езика. Една година е живял с хипита през 60-те и 70-те и 80. Това беше основният повод. Казах си защо да не съхраня някои от неговите неща, след като има още доста живи негови ученици.

Той в водил едни от първите курсове за съдии, провел е първите треньорски школи. Той дори е основател на школата в Югославия. Почетният председател на ФИБА казва Боре Станкович казва „Темкича създаде нашата школа и дори е поканен да бъде треньор на Цървена Звезда“, но тогава конюнктурата е страхотна в България и за това не го пускат да отиде в отбора, но той си запазва отношенията с Боре Станкович. Благодарение на него днес се провеждат европейски първенства след това в България. Това е човекът, който наистина заслужава. Той е бил треньор както на мъжкия ни национален отбор, така и на женския.

Това е първият треньор, който завежда наш отбор на Олимпийски игри (1952 година, Хелзинки). За голямо радост аз откупих едно негово колело, което той е заложил, защото не е могъл да си плати виното в Благоевград на един възрастен футболист. Сега то е в музея, който съм направил в Бараково. Каня хора, нека да дойдат и да видят, защото наистина ще видят някои уникални неща.

- Какви неща успяхте да съберете в музея?

- Там има много архивни снимки, които са уникални и ще бъдат видени за първи път в книгата. Много книги, учебници, американски списания, които той е успял да напише или купи за баскетбол, бейзбол и други спортове. Много топки с автографи. Една от тях е на Боб Коузи – единствения бял човек, който е пет пъти Мистър Америка. Снимки на Уилт Чембърлейн, който за първи път вкарва 100 точи в един мач. Успях да намеря съдийската му свирка, рибарския Любимото му слонче, което той рисуваше непрекъснато. Стотици флагове от цял свят. Има и един от Аржентина, където, когато играят през 1952 година и нашите губят за съжаление и ставаме седми, Темкиша взима едно шише гроздова ракия и отива да се черпят с отбора, защото тогава забраните не са били, както днес. Аржентинците харесали много българската ракия и тогава му подаряват техния флаг. Има автографи от всички състезатели.

-Какво се съдържа в книгата и какво послание искате да оставите чрез нея на младото поколение?

- Искам да кажа, че не бива да се забравя от къде е тръгнал българския баскетбол. Той е човекът със 70-годишен стаж в баскетбола. Още през 1935 година той трябва да замине на Олимпийските игри в Берлин, но майка му не го пуска, защото е бил на 17 гоини по това време. След това е национален състезател, треньор и заслужил майстор на спорта. Книгата съдържа спомени и интервюта с неговите най-изявени състезатели, които успях да открия. Не съм ги селектирал. Сред тях е и един от най-добрите му колеги и приятели, наш преподавател в Катедра „Баскетбол“ Васил Пелтеков. Те бяха невероятни приятели. Той прави и академичните справки за неговите публикации и учебници. Това е първият човек, който превежда правилника за баскетбол, а Темкиша издава нов правилник, написана по интересен начин с казуси. Нека да се знае за него и да има последователност. Надявам се тази книга да се преиздаде, защото сега тиражът е малък.

Харесайте BGbasket.com във Facebook