Как се играе срещу обикновена зонова защита

10-07-2016 17:06 | Николай Стефанов

Нашият блогър Николай Стефанов е подготвил нова публикация за блога си. След като в предишната той наблегна на личната защита, сега е ред да говори за зоновата защита. Ето и интересните й особености:

В баскетбола, за да върви нападението на един отбор, е много важно да се знае как трябва да се процедира срещу различните прийоми на пазене. Най–коварната, от всички видове защити, е обикновената зонова. Тя не се използва толкова често, колкото личната защита, но има ситуации, при които един отбор е пазен цял мач на лична защита и след едно прекъсване пазещият отбор обръща от лична на зонова защита само за едно нападение на другия отбор и тогава атакуващият отбор, просто, не знае какво да прави. За да може да се противодейства на зоновата защита, е много важно да се знае как функционира тя.

За обикновената зоновата защита е характерно, че играчите отговарят за определен сектор от игрището, с условна граница зоната за три точки . Специфичното при тази защита е, че могат да се обособят няколко основни вариации на подредба на играчите – 1:2:2, 2:1:2, 3:2, 1:3:1 и 2:3, като последната е най-често използвана. Разбира се, всяка една от тези формации има своите предимства и недостатъци и е много важно атакуващият отбор да знае къде е „ахилесовата пета“ на съответната подредба в защита. Формациите 1:2:2 и 3:2 имат идентични проблеми, поради факта, че са доста сходни. Слабите им места са подкошието, линията за наказателен удар и ъгловите зони на игрището. При подредба 2:1:2 проблемните места са дъгата пред фаул линията, както и зоната за три точки на четиридесет и пет градуса спрямо коша. Формацията 1:3:1 е най-уязвима при стрелбата от далечно разстояние, но могат да бъдат създадени и проблеми от участъците, намиращи се на нула градуса спрямо коша. Последната групировка 2:3 изпитва затруднения около наказателната линия, както и при фронтална стрелба от тройката.

Много хора казват, че основната цел на обикновената зоновата защита е, да накара противниковият отбор да стреля от далече, но това, всъщност, не е точно така. При зоновата защита играчите се движат в синхрон като една система с идеята да се пресече пас. Точно, поради този факт едно от основните неща, когато се играе срещу обикновена зона, е да не се подава през зоната, а само по периферията. Неслучайно, когато се играе срещу такава защита, най-важното нещо е, дистрибуцията на топката да изпревари движението на зоновата защита и да се намерят пролуки в нея с цел пробив навътре към коша. Друго много важно неписано правило е, че срещу зона не се топа, първо, защото пасът е по-бърз от човека, второ, защото ако сте изпреварили защитата с бързи подавания и ако започнете да дриблирате губите тази преднина и респективно защитниците възстановяват позициите си и трето, защото ако тръгнете да дриблирате и елиминирате защитника на съответната зона, то вече влизате в зоната на следващия защитник, а той ще е подготвен за вас. Затова, когато топката достигне до вас, посредством пасове и видите, че защитата се разпокъсва, то трябва веднага с един пивот да влезете навътре. Също много важно е да не се правят заслони на човека с топка, защото по този начин може да му бъде направен капан от двама защитника и топката да му бъде отнета.

За да се противодейства на обикновената зонова защита, трябва да се наруши точно този синхрон между защитниците, като един от начините това да се случи е, центърът на атакуващия отбор да получи подаване на наказателната линията и така да издърпа играч на противниковия отбор към себе си. По този начин ще се наруши баланса на защитата и ще се отворят пространства за пресечки и пасове към другите му съотборници . Тази стратегия на игра е най-успешна срещу формациите 2:3 и 1:2:2.

Друга, подобна на горепосочената стратегия за атака, е така нареченото триъгълно нападение. Основният замисъл на тази тактика е цялото нападение да се изнесе от едната страна на игрището, като играчите са подредени така, че да образуват триъгълници по между си. Триъгълното нападение има няколко разновидности, но най-простото и същевременно ефективно е това, при което двата гарда са позиционирани малко зад линията за три точки, лекото крило е на нула градуса на тройката, тежкото крило се намира на фаул линията, където се образува правият ъгъл, а центърът е на блока от страната на тежкото крило, като последните трима образуват триъгълник.

Нападението започва с пас на пойнт гарда, който е от страната на триъгълника, към другия гард. През това време лекото крило пресича и застава от друга страна на тройката отново на нула градуса спрямо коша, а тежкото крило и центърът пресичат на кръст и си разменят местата от другата страна на правоъгълника, само че с една малка особеност - преди да застене на блока, тежкото крило прави заслон без топка на защитника, който се намира в близост до блока. Двете крила, заедно с центъра, отново образуват триъгълник

При правилно изпълнение и благоприятно развитие на ситуацията, винаги остава един свободен играч от атакуващия отбор след това разиграване, от което следват няколко възможности за продължение на атаката. В зависимост от защитата, шутинг гардът може директно да подаде към лекото крило, а то има опциите да стреля, да подаде на центъра или на тежкото крило, ако някой от двамата е свободен или да пробие към коша. Другата възможност е двойката да подаде към центъра, а той от своя страна да подаде на тежкото крило и последният да вкара. Тази атака е най-подходяща срещу формации 3:2 или 1:2:2.

Следващата комбинация работи срещу всички вариации на зоновата защита, но е най-ефективна срещу зона 2:3. Първоначално, пойнт гардът, шутинг гардът и лекото крило са на линията за три точки, като единицата е на четиридесет и пет градуса спрямо коша, а тежкото крило и центърът са на двата блока. Разиграването започва от пойнт гарда, който подава към двойката.

Непосредствено след паса, плеймейкърът прави пресечка до зоната за три точки на нула градуса спрямо коша от далечната страна. През това време шутинг гардът подава на лекото крило, а той от своя страна подава на плеймейкъра на линията за три точки.

При тази ситуация пойнт гардът има опциите да стреля тройка или да подаде на центъра, който да вкара. Интересното при тази стратегия за атака е, че ако бъде изпълнена както трябва, винаги пойнт гардът е сам на тройката и може да стреля или центърът е свободен на блока и може да получи подаване от единицата.

Последната комбинация, която ще ви бъде представена, също е универсална и може да се използва срещу всяка формация на зоновата защита и хубавото при нея е, че създава доста възможности в атака. Подредбата на играчите е почти същата като предишната с разликата, че пойнт гардът е на върха, шутинг гардът и лекото крило са на тройката на четиридесет и пет градуса спрямо коша, а тежкото крило и центърът са на двата блока. Разиграването започва с пас на плеймейкъра към втория гард. Веднага след този пас, пойнт гардът прави пресечка до корнера, който е от страната на топката, лекото крило отива на върха на мястото на единицата, а тежкото крило прави пресечка и се позиционира в близост до вътрешната дъга, също от страната на топката.

Непосредствено след това, шутинг гардът подава на тежкото крило, а центърът прави малка пресечка под коша.

Ако защитата покрие тежкото крило, то центърът винаги е свободен и може да получи пас в подкошието от четворката, а ако тежкото крило остане свободно, то може да стреля от средно разстояние или да пробие към коша.

Съществуват още около седемдесет комбинации на игра срещу обикновената зона, но горепосочените са, може би, най-успешните. Всички тези особености и специфики са само основата на правилната игра срещу обикновената зонова защита, но познаването им внася хладнокръвие и спокойствие в играчите.

Харесайте BGbasket.com във Facebook