Вярвайте им

Национален отбор на България за юноши (18), Европейско първенство, Дивизия В, Македония, 2016 година

04-08-2016 22:02

Националният отбор на България за юноши (18), към който тази година очакванията за добро класиране бяха най-големи, не успя да изпълни целта си - първо да се класира в осмицата на шампионата в Македония, а след това да се бори и за влизане в Дивизия А.

„Трикольорите” ни имаха реален шанс да продължат напред и затова говори фактът, че преди по-малко от 24 часа дори можеха да спечелят своята група, но ... както винаги, малко не ни достигна. Дума, която често използваме за представянето на националните ни отбори, за да се утешим някак, но в която се крие ключа към всичко, за което трябва да помислим и работим. Този път няма съмнение, че е така, защото отборът има наистина голям потенциал.

И ако не вярвате, то гледайте го как играе и колко наши играчи са в челните места по различните показатели. Кой е най-добрият реализатор на Европейското в Скопие и колко подредено играе отбора ни в нападение. Потенциал има във всеки един играч, който е част от него. 7 състезатели във възрастта на шампионата - 1998 година и 5 по-малки от 1999 година – Лъчезар Димитров, Ивайло Тонев, Владиян Аврамов, Кръстан Кръстанов и Иван Алипиев. Двама от тях – в стартовата петица.

Именно те догодина ще бъдат гръбнака на юношеския национален отбор и трябва да поемат основна роля в него. Останалите ще преминат в младежкия тим. Но, за да е наистина така, то вече всички трябва да играят в мъже през сезона. Сега това прави единствено Йордан Минчев в Левски, който е истински лидер на националния отбор и неговото присъствие в баскетбола ни е наистина светъл лъч. Просто няма отбор, който да не говори за него в момента в Скопие. Мартин Коцев, който игра финал на юноши у нас тази година, но има 4 мача този сезон в НБЛ с мъже, прави страхотно Европейско в Македония. Несъмнено той трябва да получи по-голям шанс през новия сезон, както и Стилиян Иванов в Ямбол. А група също може да помогне на някои, където играят Красимир Димитров, Николай Титков от по-големите, а Робърт Георгиев ще има шанс с отбора на ЦСКА, който ще дебютира там тази година. Георги Митровски ще продължи кариерата си в Испания, където ще учи висшето си образование.

Сега наистина боли много и сякаш всичко за отбора изгуби смисъл. Боли ги и момчетата, треньорския щаб и всички, на които малко или много ни пука за националния отбор.

По-важно обаче е не, че вчера паднахме „драматично” с една точка от Унгария, която ни лиши от класиране в първата осмица, че ни вкараха тройка с табло в последните секунди, когато бяхме в аванс, че не свириха фаул на Йордан Минчев, който може да прати мача в продължение и че миналата година (кадети 16) паднахме пак „драматично” с тройка в последната секунда от Полша.

Вероятно не са малки причините за отпадането на отбора, както преди, така, и сега но те могат да бъдат коригирани и всеки може да си направи сам изводите за себе си, ако се видят навреме. Ако се направят изводите и корекциите. Къде сбъркаха играчите, къде сбъркаха националните треньори, къде сбърка федерацията, клубовете. Със сигурност всеки е дал много, за да помогне за представянето на този отбор, а ако не, то да помисли защо не го е направил. Трябва да се работи много, да се говори, трябва да се обсъждат проблемите, причини и да се помага, а не само да се критикува. Със сигурност най-лесно е да се оправдаваме и често го правим, когато загубим, но някои факти са неизбежни. В първата осмица в Скопие се класира отбор като Украйна, който България победи два пъти в контролни срещи, но бе в по-лесна група и това им помогна, Чехия, която едва победи Исландия след продължение и Полша, която водихме цял мач и изпуснахме в края. Все малки подробности, които ни лишиха от така желаното класиране, но които се натрупват и от които трябва да се учим, за да не ги повтаряме и догодина.

Важно е сега да гледаме напред и какво ще стане от тези играчи. Като какви състезатели ще израснат, с какво ще напреднат в индивидуалната си игра през следващия сезон, къде ще играят, как ще тренират, с какво желание, с какви амбиции, по колко време ще играят на мач и.т.н. Това е смисълът. Да ги следим и да им помагаме да се развиват. И когато вървим с малки стъпки напред, тогава резултатите ще дойдат сами. Тогава ще имаме повече тактическа зрялост, повече характер и ще се върнем и в Дивизия А на Европейските първенства при подрастващи, където ни няма вече от две години...

На Вас, момчета, борете се за това, което искате да постигнете, Вие можете!