Петър Гергов с отворено писмо до БФБ за националните отбори

На редакционната поща получихме отворено писмо от Петър Гергов. То е адресирано до БФБ и обхваща темата за селектиране на играчи за националните отбори при подрастващите. Ето какво е мнението на треньора от школата на Монтана 2003:

Ще споделя мнение относно селектирането на национални отбори за подрастващи. Проблемите се натрупват от години, но последният повод е събирането това лято на проектонационални отбори за набор 2002 в рамките на проект, съвместно с някои съседни страни. До колкото разбрах от слухове, това било главно за момчета, но федерацията направила реверанс и към женската част. Да, но жените са донесли най–големите успехи на България със сребърни и бронзови медали от олимпиада и европейска клубна титла.

Чашата ми преля от начина на селектиране на децата. На финалите за момичета до 14 години, никой не спомена за това и никой не ни събра треньорите да коментираме за това. Преди години покойния съюзен треньор Марио Давидов винаги ни събираше и всички заедно решавахме кой ще е треньор и кои  състезателки ще се вземат, като крайното мнение имаха треньорите на първите три отбора. Тогава девическите ни отбори се бореха за призови места в Европа и участваха на световно. Аз разбрах, че ще има събиране на момичета, няколко дни след завършване на първенството, на което моят отбор победи убедително и в седемте мача. Обади ми се треньорката на Славия (класирал се на шесто място) и ми каза, че ще се събират момичета 2002 година по проект на БФБ и да дам имената три момичета. След като останах много изненадан, аз и казах, че от нашия отбор според мен за селектиране са 5–6 момичета и им казах имената, при което тя каза, че така и е казано. Стана ми много обидно. Излиза, че по време на финалите федерацията си е контактувала с определени треньори, без да я интересува кой отбор как е обучен. Това е непочтено спрямо мен и момичетата. Получихме писмо за три момичета.  Как да обясня на Йоана Добромирова, която властваше под кошовете, на Цветина Цветанова с 20 точки на един мач и на основния ни гард  Шумена Нончова, че не са викнати в тази селекция, след като се видя, че са класа над останалите?

Винаги съм казвал на момичетата и съм ги мотивирал, че трябва да са най–добре технически, физически и игрово, за да заслужат място в националния отбор. Това сме го постигали с много работа, защото ние от години нямаме много ръстови момичета. Мисля, че от няколко години намерих рецептата за побеждаване на по–ръстови отбори с агресивни пресиращи защити и бързи атаки, което мисля, че е необходимо и на националните ни отбори. Когато състезателките ми са постигнали всичко това и 5–6 момичета равностойно допринесоха за убедителното представяне, аз няма как да им обясня, че включват  само три. Когато са силни софииските отбори, повече от половината национален отбор е от тях. Ами сега е редно да са повече  от нас, а не да сме по равно. Никъде не беше показан списък на извиканите момичета.

Аз като треньор на най–убедителния отбор не трябва ли да имам някакво право да селектирам набора или поне да ми се иска мнението. За шест години пет пъти отборите ми стават шампиони. За набор 2002 тази титла е трета. И с 2001 се представихме добре на кадетки, въпреки, че бяхме по–малки. И в кадетския национален отбор имаха място две от нашите момичета, но бяха взети по две момичета от отбори, които побеждавахме с по 20 точки. В последните години се вземат деца предимно от столичните отбори. Някой път това е правилно. На кадетки Гатева е убедителен шампион и закономерно е треньор и има 5 момичета в отбора, но нека винаги да е така. Пренебрегват се провинциалните отбори. Асеновец са втори на кадетки, без нито едно момиче в националния отбор, а треньора им не е дори и помощник.

Федерацията прокарва курс на лансиране на млади треньори, които още нямат нужния опит, а и не обичат да се поучават от по-опитните. На мен не ми е неудобно и сега да се допитвам до опитни колеги за съвет. Обикновено се казва, че такива като Асеновец, Монтана, Балкан, Вълчи дол и други се класирали добре, ама нямали переспективни. Аз мога да изброя много перспективни, които са били в националните отбори, а сега дори и не играят. Видяхме тази година какво стана на европейските първенства. И на 18 и на 20 годишни има момичета, които от 3–4 години са по националните отбори и влизат по няколко минути и винаги са с отрицателни коефициенти. Не може ли вместо тях да се даде шанс и на други, за да не се обиждат и да се отказват или да ходят в чужбина, като две наши момичета, заминали в САЩ да учат и играят в гимназии.

Аз мисля, че въпреки изоставането ни от европейските отбори, можем да се борим за влизане в А групите при по-добро селектиране и правилна подготовка на отборите. Треньори трябва да са хора с опит, а младите да помагат и да се учат. Зная, че причините за слабото ниво на баскетбола в България са много. Споменавали сме за малкото клубове в женското направление, закриването на много спортни училища, липса на финанси и други, но и селектирането и подготовката на националните отбори е една от причините.

Споделих неща, които си ги говорим по залите с повечето колеги, но други не ги споделят публично. Не знам това от страх ли е или просто мислят, че няма смисъл. Е, аз ги споделих, защото съм огорчен от случващото се и ми е болно за нашия спорт, с който съм свързан 30 години и за децата, които силно се привързват към него. Това обаче ще ми е последно публично изказване на мнение, защото мисля, че вече съм казал всичко, което мисля.

*Оригиналният текст на писмото е редактиран поради елементи, които противоречат на стила на сайта и може да бъдат обидни.

Очаквайте след малко отговор на писмото от страна на БФБ.