Баскетболът ни има нужда от будители, а не от вредители

(сн. lap.bg)

09-08-2016 18:58 | Славея Златкова

На редакционната поща се получи писмо от бившата треньорка на Черно море Одесос Славея Златкова, която от няколко години живее в Лондон, където тренира деца в любимия си спорт. Повод за нейната реакция е появилото се напоследък мнение сред предимно случайно попаднали в баскетбола хора, че трябва да бъде закрит женския баскетбол в България, вследствие на меко казано слабите резултати в последните години. Верни на себе си да даваме трибуна на всички, които обичат този спорт и застанали с името зад думите си, публикуваме мнението в отделен блог, тъй като вярваме, че Славея Златкова има с какво да помогне на баскетбола.

Напоследък все по-често се прокрадва мнението, че трябва да бъде закрит женския баскетбол. Имам чувството, че чета едно и също, но подписани с различни имена. Разбирам, че хората са силно развълнувани и разочаровани от баскетболната ни действителност, но такива негативизми са последните неща, които искам да прочета и то от хора, които вероятно не са изгледали и един мач при подрастващите. Или ако са го правили, броят им не е повече от пръстите на едната ръка. Вместо да се тюхкаме и погребваме женския баскетбол би трябвало да се замислим защо сме толкова безпомощно притиснати в ъгъла. И винаги се хвърля вината върху федерацията, която прави всичко възможно да оцелява баскетбола в тези изключително трудни времена. Друг е въпросът ако чрез критиката не се цели нещо друго...

Къде се корени главният проблем? Нека да оставим кръчмарската критика на бай Цонко от кварталната кръчма. Защо не критикувате главните виновници? Горката федерация едва крета. Никой не желае да застане начело. Вие адмирирате подвига на Таня Гатева, но аз мисля, че федерацията е в абсолютно същата позиция и също заслужава похвали. Аз имам доста информация и може да бъдете сигурни, че не са много националните федерации, които осигуряват по около 40 дни подготовка за всичките отбори преди европейските първенства.

Моля, не ме разбирайте погрешно, аз просто искам да виждам КОНСТРУКТИВНА критика. Имаме нужда от БУДИТЕЛИ, а не ВРЕДИТЕЛИ. Според мен трябва да се задават точните въпроси към точните хора:

• Спортът държавен приоритет ли е?
• Имаме ли някаква идея как да развиваме детско-юношески спорт? Имаме ли план/стратегия?
• Насърчаваме ли децата да спортуват в училище?
• Физкултура или свободен час в училище?
• Трагедията в университетите – стара теория и методика. Ужас на ужасиите!
• Какви ценности възпитаваме у подрастващите?
• Ние треньорите/учителите модел за подражание ли сме?
• Колко БГ баскетболни треньори бяха изпратени на обучение във водещи баскетболни страни, както турците изпращат млади треньори на обучение в САЩ…?

Задавайте правилните въпроси и имайте смелостта да ги задавате на правилните хора. А кой е начело на спорта в България в този момент? Може да започнете от него.

Не бива да живеем с успехите в миналото и трябва трезво да гледаме на обстоятелствата в наши дни. Ако трябва да правим сравнения, то трябва да споменем, че по време на социализма отношението към спорта е било на висота и не са се щадели средства. Сигурна съм, че федерацията е разполагала с повече ресурси. Ние трябва да се изправим лице в лице с действителността и да признаем, че сме далеч от спортуваща нация. Аз лично не съм срещала масово хора излезли на джогинг в 6 ч. сутринта или надвечер след работа, парковете не са пълни със спортуващи хора, както е в западните страни. Защо се получава така? Училището насърчава ли децата да спортуват? Къде е ученическият спорт? Не трябва ли да създадем навици на децата от ранна възраст? На много въпроси трябва да намерим отговор. Нека да започнем да работим ръка за ръка с всички институции и заедно да търсим изход. Трябва да върнем спорта в училищата и да насърчаваме децата да спортуват. Това, за съжаление, не се решава от БФБ и на всеки здраво мислещ човек му е ясно. Напоследък виждам много млади треньори, което ме радва и съм далеч от мисълта, че ще погребем баскетбола.

Искам да се обърна и към децата от националните ни отбори:

Скъпи момичета, скъпо бъдеще на България, много пъти ще ви се случва да падате с голяма разлика, не само на баскетболният терен, но и в живота. Нито сте първите, нито последните (знам, че е изтъркано). Падам – ставам, изтупвам се и продължавам напред без да поглеждам назад.
Вие, БЪЛГАРСКИ деца, сте най-хубавото нещо, което ми се е случвало в работата ми с подрастващи. През последните 4 години работя в различни училища в Лондон и ръководя спортни кампове за деца. През мен минават ежедневно стотици деца от различни места на света и искам да ви кажа, че няма по-талантливи и по-умни деца от вас. Само искам да сте по-уверени, трудолюбиви и СМЕЛИ. Уважавайте себе си и никога не се подценявайте. Бъдете амбициозни. Бъдете добри приятели и се подкрепяйте в добро и лошо. Teamwork! Не подлагайте на съмнение думите на треньорите си! Бъдете позитивни и се осмелете да мечтаете дръзко. И на забравяйте: PRACTICE MAKES PERFECT!

С най-добри пожелания,

Славея Златкова/ Един бивш треньор по баскетбол

Лондон, Англия

Харесайте BGbasket.com във Facebook