Румен Гълъбов – треньорът на Люксембург, мечтаещ да създаде школа в България

(снимки: БФБ)

19-08-2016 12:56 | Иван Вълчанов

На Европейското първенство за кадети до 16 години, дивизия В, което се провежда в София, българското участие не се свежда само до националният ни тим. Част от шампионата е и един българин, който е старши-треньор на отбора на Люксембург. Той се казва Румен Гълъбов и разказа историята си за BGbasket.com.

Началото

Румен Гълъбов е роден през 1975 година в Перник. Той е син на един от големите баскетболисти на България и легенда на пернишкия спорт Данаил Гълъбов, което предопределя от малък животът му да преминава основно в баскетболната зала. Започва да тренира баскетбол от 6-годишен и играе в Перник, докато навърши 16. След това преминава в ЦСКА и играе там до 19-20 годишен.

След като минава през казармата през 1995 година, осъзнава, че трудно може да стане професионален баскетболист и решава да спре да играе. Той обаче не иска да се откъсва от играта и решава да помага на баща си, който по това време е треньор в Перник. Занимава се с това малко повече от година и получава покана за гостуване от чичо си, който живее в Люксембург. Така започва и новата епоха в живота на Гълъбов.

Той трябва да замине за Люксембург за едно лято, през което да работи там. По стечение на обстоятелствата се запознава с един от ръководителите на клуба, в който впоследствие работи цели 17 години, и се заговарят за баскетбол. Той пита Румен дали има интерес да се занимава като треньор и го кани за няколко пробни тренировки. Ръководителите на клуба харесват Гълъбов много и правят всичко необходимо той да остане на работа там. Българинът решава да приеме предложението и да остане, опитвайки да се развива в треньорството. Очевидно опитът е успешен, тъй като той все още е там и е треньор вече 18 години.

Треньорството

В първите години от работата си в клуба, който се казва Ецела Етелбрук, Гълъбов работи и с момчета, и с момичета. След това обаче се насочва изцяло към женската част и създава няколко добри поколения баскетболистки. Треньор е на женския отбор 10 години, а в същото време работи и с всички формации в по-ниските възрасти при момичетата с помощта на колегите си от школата. В треньорската си кариера има общо 33 титли – 18 от шампионати и 15 от купи.

След 15 години работа в женската част Гълъбов решава, че е време за промяна. От клуба му предлагат да бъде помощник-треньор на мъжкия отбор, който играе в първа лига и е рекордьор по спечелени титли и купи на страната.

След като започва работа с мъжкия отбор, Румен Гълъбов получава предложение за националния отбор. В Люксембург обаче националните треньори са такива цяла година и нямат право да работят в клубове. Той се чувства добре на работата си и затова отказва първото предложение, но след година го канят отново и приема да започне като помощник-треньор на националния отбор за кадети. Това го води в София, където и миналата година се проведе първенството в дивизия В на тази възраст. След това, от сезон 2015/2016, е официално назначен за старши-треньор на кадетския отбор на страната и в момента се състезава в първенството в София.

Треньорската философия на Румен Гълъбов е следната: „За да бъдеш добър баскетболист, трябва да си на „ти” с базата на баскетбола – трябва да си страшно добър с топката, да можеш да правиш всичко с нея, да усещаш играта. Базата е дрибъл, стрелба, пасове. Трябва да можеш да играеш един на един, двама на двама и така нататък. Всичко, разбира се, зависи от етапите на развитие. Трябва да имаш характер, да имаш мотивация и във всеки момент да даваш всичко от себе си.”

Люксембургският баскетбол

Баскетболът е най-популярният спорт в Люксембург след футбола. В страната има над 20 клуба, местното население е около 350 хиляди души, а общото – около половин милион. От тази бройка, около 15 пъти по-малка от населението на България, треньорите трябва да направят селекция. С постоянна работа обаче резултати се постигат – миналата година младежите до 20 години на страната са в осмицата на дивизия В, а тази кадетките също са в осмицата.

Причината националните треньори в Люксембург да не работят в клубове е, че те са заети целогодишно – през целия сезон, с изключение на ваканциите, проектонационални състезатели се събират по два пъти седмично за баскетболни и кондиционни тренировки. Проектонационали в мъжката и женската част се събират от 12-годишна възраст, имат участия в международни и вътрешни турнири, на които децата от съответния набор както се опознават, така и трупат опит, за да бъдат готови за първите си официални международни мачове, когато станат на 16.

Един от проблемите от гледна точка на българския треньор е трудната мотивация за достигане на високо ниво и професионализация в баскетбола: „Трудно е да накараш дете, което има всичко в живота, да се бори да постигне нещо. Страната е организирана така, че след училище всичко е уредено. Има работа, има добро заплащане, всичко е подсигурено. Не е като например в България – ако искаш да се измъкнеш и да живееш по-добре, трябва да се бориш здраво. Те го правят повече за удоволствие. Въпреки това има деца, които много се раздават и се опитват.”

Животът в Люксембург

Промяната за Румен настъпва внезапно и неочаквано и той се сблъсква със съвсем нова реалност. За начина на живот там той казва: „Животът е много по-бавен, хората са много по-спокойни и по-студени. Ние сме по-неспокойни, по-ентусиазирани. От работа или тренировка хората се прибират вкъщи. По-затворени са, но с всичко се свиква.” В Люксембург има три официални езика – френски, немски и люксембургски, а в началото една от големите за българина е именно езикът. Той говори малко английски, но по това време езикът не е толкова популярен там. Започва курсове по френски и малко по малко се адаптира.

Румен Гълъбов е женен за българка и е горд баща на син на годинка. Той е луд по ските и при всяка възможност натоварва екипировката си в колата и заминава за планината. Треньорът на Люксембург е и киноман, но новото му хоби е свързано изцяло с внимание и грижи за детето си, а той му се отдава изцяло и се чувства щастлив от това: „Обичам да се занимавам с него, страшен сладур е, много палав, но е невероятно забавление.”

Мечтата

На въпрос дали би се върнал в България, Гълъбов отговаря: „Носталгията е голяма, аз съм си родолюбец. Българин съм и винаги ще бъда българин. Жена ми и детето ми са българи. Винаги съм казвал, че ще се върна и ще го направя. Мисля, че ще изкарам още няколко години и със сигурност ще се върна в България.”

През годините на работа в клуба Румен Гълъбов прекарва цяло лято – по около два месеца в България. Сега обаче покрай ангажиментите с националния отбор нещата стоят по-различно и ваканцията е по-малка, съответно и времето за прибиране в България.

За мечтата си за завръщане той казва: „Идеята ми е като се върна да направя школа. Обичам си града, знам, че има много деца, които копнеят да играят баскетбол, имам много познати. Дали в Перник или в София няма значение, това ми е мечтата – да се върна и да направя баскетболна школа.”

Харесайте BGbasket.com във Facebook