Талантът или трудолюбието

На 20-ти август някъде около 20 часа сложихме точка на участието ни на европейските първенства при подрастващите. Представянето бе напълно логично и едва ли някой, изгледал всички финали на държавните ни първенства през май и началото на юни, е очаквал нещо по-различно. Всичките ни отбори са в дивизия В и в класирането сме след 11-то място или с други думи след 27-мо на Стария континент.

В следващите редове обаче ще стане дума не за това, тъй като неведнъж сме писали за причините за свличането надолу на баскетбола ни и няма пак да „откриваме топлата вода”. През годините съм изгледал стотици мачове само при подрастващите и разговарял с редица баскетболни специалисти. Напоследък един въпрос изникна в съзнанието ми и мисля, че в събота вечерта намерих верния му отговор: „Съответният национален селекционер кого да предпочете – баскетболният талант или този, който го няма, но има амбиция, трудолюбие?”

Естествено най-добрият вариант е комплексът от двете, но много рядко се случва. И това не е инцидентен случай за България този сезон и не се отнася само до нас. В световен мащаб също има много случаи, когато се реализира трудолюбивият, който в началото е бил подценяван за сметка на талантливия.

Аз лично вече съм убеден, че бъдещите селекционери на националните отбори трябва да изберат трудолюбивият пък дори и той в днешния ден да няма перспектива за развитие в любимия спорт. На нас не ни трябват манекени и манекенки по баскетболния терен, защото се видя, че само с „набедените за перспективни” не се получава. Естествено, не може и без тях, но треньорът трябва да заложи на дете, което ще изпълнява неговата концепция, което ще уважава баскетбола и ще се труди постоянно за своето развитие. И няма да си мисли, че е постигнало вече баскетболните висини с една или две титли у нас, с една или две забивки или асистенции. А родителите да спрат да си мислят „моето гардже е най-добро” и да хейтърстват във форума на BGbasket.com, а да видят реалността, която никак, ама никак не е добра.

Ще дам само пример с кадетския отбор на Израел, който завърши на второ място на първенството в София. Със сигурност, ако в първия ден беше застанал до нашия, един непредубеден зрител, веднага би казал, че българският ще е с класи отгоре. УВИ! Единият е втори, а другият 17-ти! Не на последно място слагам и подкрепата – родителите и роднините на израелския тим, например, бяха доста повече от тези на нашия. Това говори за отношение, за манталитет и за още много други неща, които ни липсват!

И още нещо – няма никакъв смисъл да участваме с 6 отбора на европейските първенства при подрастващите, а максимум с 4 – с такива, които имаме някакъв шанс за по-добро представяне и със състезатели, които ИМАТ ЖЕЛАНИЕ ЗА РАБОТА! Спестените пари (б.р. по груби изчисления около 50 000 лв. излиза цялата подготовка, екипировка и участие на отбор на европейско първенство) да се интвестират в селектиране от по-малките възрасти на състезатели, както е в по-напредналите баскетболно страни. Справка на BGbasket.com показва кои държави на Стария континент участват с пълен комплект състави. Интересното е, че почти всички имат поне по един отбор в дивизия А.

Мнозина смятат, че днес българският баскетбол е мъртъв и за съжаление фактите са такива, но аз съм убеден, че скоро ще дойде Великден и ще станем свидетели на неговото възкресение! НО ТРЯБВА МНОГО ТРУДОЛЮБИЕ И РАБОТА!