Деян Иванов: Газиантеп бе спасен благодарение на общите усилия на целия град

Деян Иванов ще играе в Турция и през новия сезон. След като завърши миналия в Йесилгиресун, сега той ще облече екипа на Газиантеп. С него българинът ще участва и в турнира за Купата на ФИБА Европа. BGbasket.com се свърза с Иванов, за да разкаже повече за новото предизвикателство пред себе си, както и за живота в Турция в последно време. По-долу ви представяме първата част от интервюто с него, а в следващите дни и ще публикуваме и останалата част, в която той говори за българския баскетбол, за националния отбор и най-вече за един много интересен проект, който двамата с брат му искат да направят в родния им Черно море:

- Изкара половин година в Турция, а сега започваш в нов отбор. Как реши да приемеш офертата от Газиантеп, смяташ ли, че това бе правилното решение от твоя страна и с какви амбиции сте?

- Миналият сезон го завърших в Турция. За мен беше много добър сезон. Дойдох в един отбор, който беше в много лошо положение, а в края с новия треньор успяхме да постигнем добри резултати, побеждавайки сериозни отбори като Дарюшафака, Газиантеп и други. Миналият сезон Газиантеп влезе в плейофите, което означава, че отборът е наистина добър. През лятото претърпяхме един катаклизъм заради опита за преврат в Турция. Собствениците на клуба от фирма Роял влязоха в затвора. Отборът беше пред угрозата да не съществува, но благодарение на общите усилия на града, той бе спасен. Сега ще има доста силен отбор с доста добър бюджет.

Искам да подчертая града, за да отбележа по какъв начин се работи в Турция. Отборът нямаше да съществува. Той беше частен, на предприятие Роял, чиито собственици, както казах, сега са в затвора. След това общината, кметът, заедно с много други бизнесмени са взели решение, че този отбор ще съществува и издръжката минава изцяло от тях, благодарение и на държавата. Парите се пращат от Анкара, а градът ги разпределя като бюджет. В момента отборът е изцяло общински. Това е пример за това по какъв начин се работи в другите държави, когато един подобен отбор изпадне в затруднение. Това не е прецедент, ставало е много пъти и в Испания, и в Италия. По този начин се работи и тук.

- Газиантеп се намира близо до границата със Сирия. Усеща ли се по някакъв начин напрежение и чувства ли се, че има война на няколко километра?

- Аз бях там не повече от 4-5 дни. 2-3 дни преди да замина се случи нещо, което никой не е мислил, че точно в този град ще стане. Стана един атентат, при който загинаха 50 човека. След това треньорът ми се обади вечерта късно и проведохме съвсем нормален разговор, в който той ми каза, че е щастлив, че съм в отбора и други неща. Очевидно той се е притеснявал да няма отлив на чужденците, които са подписали с отбора. Засега такова нещо няма и всички оставаме. Не се усеща напрежение в самия град. За мен той е изключително спокоен. Градът е много красив, голям, много урбанизиран. Много по-добър от мястото, на което бях миналия сезон.

По-интересно да се отбележи за Газиантеп е, че това е столицата на мигрантството. В града е организиран най-големият лагер, в който бежанците от Сирия пристигат и биват приютявани. Оттам нататък не знам какво става с тях, но това е столицата на бежанците, които идват от Сирия. Миналата година в града идва дори и Ангела Меркел и то точно по време на мача, който ние играхме.

- Успя ли да свикнеш с живота в Турция?

- Не е така, както го представят по новините. Надявам се и никога да не го разбера от тази гледна точка. Миналата година и в Гиресун стана един атентат. Ако не си на самото място на атентата, то това не се усеща. Хората живеят напълно нормално. Може да се види малко по-засилена охрана на летището, но не е нещо фрапиращо и не прави впечатление.

- За първи път ще играете един срещу друг с брат ти. Какви мисли ти минават през главата за тази среща и кой според теб би имал предимство?

- Въобще не мислим на тази тема. Досега сме имали възможност да играем веднъж един срещу друг, когато аз бях в Лиетувос Ритас, а той в Донецк. Така се случи обаче, че точно преди мача аз се разболях и не можах да играя на двубоя в Литва, а преди този в Украйна той вече беше напуснал отбора. Тогава се разминахме. На няколко пъти се разминавахме и след това. Когато след Донецк той подписа в Италия, а аз трябваше да направя същото, то аз заминах за Испания. На следващата година след много добър мой сезон в Испания, си мислех, че ще преподпиша там, но отидох в Италия, докато Калоян се върна в Испания. Все се разминаваме, но сега сме в едно първенство и играем един срещу друг в седмия кръг. Ще видим. Аз не съм срещал човек, който може да ме пази. (смее се)