БФБ с революционна идея за избиране на национални треньори

В третата и последна част от интервюто с Иван Ценов (първите две четете ТУК и ТУК), той говори за новият начин, по който има идея да се избират треньорите на националните отбори и въобще как ще се избират съставите. Без съмнение начинанието звучи много добре и проектът, който е замислен може да доведе до резултат. Вижте сами за какво става въпрос:

Това е една тема, по която федерацията е много критикувана. В последните години вероятно повече от 70 човека са минали през щабовете на националните отбори при подрастващите и не е вярно, че се въртят едни и също. Като се върнем десет години назад и почнем от Иван Чолаков, Петко Делев и т.н., ако се направи списък няма да са по-малко оп 50 човека. Треньорът на националния отбор получава достатъчно време за подготовка, като за всеки отбор са подсигурени 45-50 дни. Това е друга тема, която комисията за подрастващи е набелязала за разискване, защото се оказа, че може би е по-добре тези дни да се намалят като подготовка преди самото първенство и да се помисли за повече събирания на отборите през сезона, за да може да се контролира подготовката им по клубовете. Това е един от проблемите, които дефинирахме. Идеята е да започнем нещо ново – треньорът на националния отбор да се избира поне две години преди първото първенство, на което ще участва. Това означава, че сега ще изберем треньор на 14-годишните, които ще играят Европейско първенство през 2018-а. В трите конференции ще има регионални скаути, а идеята е да се направят три кампа във всяка една, на които ще присъства треньора на националния отбор. На тези три кампа ще има по 25-26 деца само от дадения регион, които са разделени на два отбора. Те са подбрани от този скаут, който трябва да е гледал всички мачове на тази възраст. Те ще се събират, ще играят мач, който ще се гледа и от националния треньор и от тези в техните клубове. На другия ден треньорът на националния отбор ще прави по една тренировка и с единия и с другия отбор, след което ще седне с клубните им треньори и ще дава ясни и точни предписания за всеки играч поотделно – какво иска да се прави с него, в каква насока да се развива, какво му липсва, дори на каква позиция да играе и т.н. Лятото преди да се съберат се правят същите кампове още веднъж и се вижда за какво става дума. На кампа ще се прави още едно тестиране и се получава, че треньорът на националния отбор ще избира от 75-80 деца, които е имал възможност през цялата година да следи как се развиват и какво се случва с тях.

Другото е, че този треньор ще бъде и връзката на федерацията по отношение на това как се работи в даден клуб. Той може да дойде в БФБ и да заяви, че е казал на треньора на отбор Х да прави това, но пък той не е направил нищо. Треньорът на 14-годишните задължително ще трябва да е помощник на треньора на 15-годишните, които фактически другото лято ще играят Европейско. На следващата ще процедираме по същия начин, за да има някаква приемственост и да се знае с кое дете какво е работено, как се е развивало.

Първото нещо, което трябва да се направи е критерий за треньор на националния отбор. Досега веднъж казваме – да, много е хубаво, че този треньор работи с мъже и е добре той да стане треньор на 20-годишните, защото има авторитет и опит. Като избираме друг казваме, че е много хубаво, че той работи с тази възраст и познава децата. Просто трябва да има точни и ясни критерии, за да знаят и самите треньори какъв им е пътят на развитие. Не трябва да се стига до парадокса, че треньори си подават заявление, че искат да водят някой национален отбор, без дори той самия да знае на кой, а само защото иска да се развива. Националният отбор може да има помощник, който иска да се развива покрай някой друг, но да станеш начело на отбора само заради това е просто несериозно. Смятам, че по този начин от една страна треньорите ще знаят какъв им е пътят, за да стигнат до националния отбор, което в крайна сметка е престиж и връх в кариерата. От друга страна федерацията ще получава много по-ясна представа какво става по клубовете, а в същото време ще се избира и от много по-голям брой деца. Да не говорим и, че за децата това е страхотна мотивация ти да знаеш, че си пред погледа на националния треньор и той мисли за теб. Сега правим следното – свършват финалите и треньора си избира състава. Никое дете обаче не знае дали треньора има намерение да го вземе, чуди ли се и какво трябва да направи, за да увеличи шансовете си за попадане в състава. Направим ли така нещата ще са много по подредени и може да разчитаме на някакво развитие. Ясно е, че от такова нещо резултат не може да се чака до 1-2 години. Просто трябва да започнем да работим по нов начин, да избираме треньорите по нов начин. Аз съм убеден, че приказката – прави каквото трябва, пък да става каквото ще – е вярна и трябва да тръгнем да работим по този начин. Оттам нататък съм сигурен, че резултатите рано или късно ще дойдат.

14-годишните в момента имат шанса да са част от една програма, която правим с няколко федерации. Тя позволи вече 60 деца да бъдат на камп на Спортпалас, а после 30 да отидат в Румъния. Този отбор вече има някакво ядро. Скоро пак има събиране и ще се играе турнир, което е плюс за този набор. Естествено, че ще търсим и през следващите години да се участва в такива програми. Ние в това отношение сме облагодетелствани, защото навсякъде на Балканите се играе силен баскетбол, а като разход не е много скъпо отбор да отиде да изиграе два мача в Румъния, Гърция, Турция или Сърбия. Това никога не е било проблем и не е проблем на федерацията да осигури средства.

По отношение на финансирането – ще търсим помощ от спонсори и за първенствата при подрастващите.  Това, което сме решили сега е, че специално за А групите ще има финансиране от по 50 стотинки на километър за отборите, тъй като сме наясно, че разстоянията се увеличават и повечето клубове нямат възможност. Ще търсим и спонсори, като идеята е да намерим такива за А група и тя да се казва с даденото име. Смятам, че бихме могли да намерим хора, които са ангажирани с детския спорт и биха помогнали, за да можем да облекчим клубовете по някакъв начин.

Мога да кажа, че съм умерен оптимист. Наясно съм, че ни предстои страшно много работа. Не искам да правя паралел с времето, когато станах председател на НБЛ, но тогава в едно интервю казах, че най-важното нещо е да се смени манталитета на клубовете. Сега ще се опитаме да сменим манталитета на треньорите на подрастващите и да им вменим това, че е по-важно да се създават играчи отколкото да се печелят титли. Едва ли някой си спомня Георги Глушков дали е бил шампион за юноши, Тодор Стойков дали е бил шампион за юноши или Спас Натов е бил шампион за юноши. Но всички хора, които са в баскетбола знаят, че треньор на Глушков е бил Симеон Варчев, на Стойков е бил Петко Делев, а на Натов е бил Сава Костурков. Нека треньорите повече да гледат да свържат своето име с това на някой бъдещ голям баскетболист, отколкото да си закачат вкъщи три медала от първенства или да си броят точките за класиране."