Георги Глушков: Очаквам много от различните комисии

29-10-2016 16:12

Във втората част от интервюто за BGbasket.com (първата четете ТУК), президентът на БФБ Георги Глушков говори за важността на комисиите във федерацията и за националните отбори при подрастващите. Ето думите на ръководителя на родната федерация:

За работата на комисиите и тяхната роля:

Няма да правя градация на комисиите, тъй като всички са важни, но ще искаме да имаме експертно мнение от треньорите. Важно е да имаме такова за националните отбори, за националните треньори, за развитието им. Ще искаме експертното мнение на треньорската комисия за треньорите в България и след това да разсъждаваме върху него и на тази база УС да решава. Досега правехме така, че финалите за подрастващи да бъдат определяни от УС, но не мисля, че той трябва да се занимава с такива неща. За това сега ще отговаря спортно-техническата комисия. Те трябва да вземат и отношение за форматите на състезанието, а в УС ще искам да се прави дълга дискусия на база на предоставената ни информация и солидни аргументи. Треньорите също трябва да подсказват и да дават идеи, тъй като именно те работят с подрастващите. Аз очаквам много от комисиите. Единствено се надявам да нямаме много работа с дисциплинарната комисия, тъй като това е лошо. Ние все още сме недисциплинирани и показваме това и на международно поле. Отново ни свирят технически и то при 16-годишните, където на никой друг не се свирят. Всяка година при 16-годишните сме имали по няколко технически и сме били негативен пример. Малките показват на съдиите, подсказват им, обръщат се към публиката, за да ги направят съпричастни с лошото движение и нарушението, което искат да им се свири. Това нещо го няма никъде.

За националните отбори при подрастващите:

Да, тази година бе най-слабата ни като резултати и класиране. Обикновено като мислим, че имаме възможности и казваме, че имаме силен набор, тогава има мобилизация на състезатели и треньори за постигане на определен успех. Има сериозна подготоква, има много очаквания. Минаха доста треньори, които си мислеха, че като съберат най-добрите ще постигнат и по-добър резултат. Изникнаха няколко проблема с подготовките. Състезателите не са готови за двуразови тренировки. Изморяват се и им идва повече, защото не са свикнали на изискванията на треньорите. Има щаб от двама или трима треньори, които искат да работят с тях и ги карат да бъдат концентрирани в рамките на два часа, а ние не сме способни на това нещо. Колкото по-големи стават, толкова повече се увеличава проблема. Аз тази година видях, че нямаше достатъчно желание за силна изява от нашите 20-годишни и съдя по поведението. Опитахме се един два мача, видяхме, че не става и след това омекнахме и се разложихме. За тях се харчат пари и не виждам смисъл тези две категории, след като нямат нужната мотивация, ние да ходим на Европейско и да се класираме на дъното на дивизия Б. Треньорите са много мотивирани и искат, тъй като трябва да се докажат. Състезателят обаче става 30-ти в Европа и след това не се притеснява от този факт. Не знам как да ги накараме да бъдат мотивирани и да искат. Те да искат. Може и да е, защото са малко, нямат конкуренция и се чувстват спокойни. Това видях от тези два отбора и затова съм на мнение, че не трябва да участваме на Европейските догодина. Какво трябва да направим? Да ги вземам за шест месеца всички и да станем примерно 24-ти в Европа. И какво постигаме с това? Преди имахме идеална възможност, когато младежите играха в НБЛ и събраха опит. Бяха дресирани една година от треньора, преди това бяха работили с него и след това имаха едно достойно 13-то място в дивизия А. Ако искаме да имаме явно трябва да правим така от 15-годишна възраст нататък, като взимаме 15-16 човека и не ги пускаме. Вариант е, но това с какво подобрява баскетбола ни? Какво правят другите треньори? Така те са още по-демотивирани, защото са им взети най-добрите играчи.

Смятам, че трябва да се стремим към това да имаме добри 10 школи, които да правят играчи и да има конкуренция. Само така можем да направим повече. Сега ги броим на пръсти и им се молим. Като кажат, че са контузени не знаем дали реално е така или просто са изморени и искат да си починат. Има и такива, които тренират сериозно. Мога да дам и пример със сина на Георги Младенов, който е от повече от две години в Италия. На следобедната тренировка идва час по-рано и тренира сам, а след тренировката отива при треньора си и го пита как е минало и има ли забележки. Младенов е българин и трябва да го попитаме какво го е накарало. Аз не казвам, че не го правят и другите. Просто казвам, че той две години беше в Италия и единствен с още двама-трима от 16-годишните ходеха да тренират допълнително. В Сърбия и Италия го правят всички, предполагам, че и в Испания е така. Ние трябва да го докараме дотам, че да има такива хора. Това се възпитава по клубовете. Аз мога да си представя работата в клуба. Един треньор иска да печели, да се класира добре. В същото време той има един добър състезател, който като отсъства от една или две тренировки в седмицата няма да му се кара, защото ще го откаже. Не го и натиска много, но в националния отбор е друго. Там искаме за два месеца да свършим нещо, но просто на играчите им става тежко.

За 14-годишните и проекта на ФИБА:

Това са ни момчетата. Те ще имат пет турнира, ще имат възможност да играят и ние да ги видим. Това ще бъде опит за тях. Ние ще ги съберем и през лятото да тренират, защото смятам за целесъобразно да тренират те, а не 20-годишните, които нямат нужната мотивация и не смятам, че трябва да се харчат пари за тях, след като и държавата не дава. Трябва да се опитаме тези момчета и момичета да ги мотивираме и да свикнат с по-различен начин на работа. Те ходят и навън, виждат как се работи. Някои от тях бяха в Румъния, предстои да посетят още места, където ще работят с чужди треньори, които са с други изисквания. За две години смятам, че можем да постигнем някакъв резултат, но трябва и в клубовете, където има зали и условия, работата да се подобри значително. Има и такива, които едва намират зали за по 2-3 тренировки и не можем да очакваме, че ще започнат да тренират по шест пъти на седмица. Затова и трябва поне тези, които имат условия да започнат да тренират по-сериозно. Това е ритъм, който ще помогне на тези момчета и момичета да са по-подготвени.

За значението на трансфера на едно 13-годишно момче в Реал Мадрид за българския баскетбол:

Реал Мадрид или друг отбор, няма значение. Сигурен съм, че той щеше да отиде и в друг голям отбор, ако го бяха поканили.Нямам представа как ще тръгне там. В Испания нещата са така, както и в Италия. Имаш училището, имаш треньорите, имаш учебния и тренировъчния план. Искаш да ходиш на село, е няма как да отидеш цяло лято. Това е разликата. Искаш на някакъв лагер с училище, няма как. Имаш тренировка, имаш училище и пак тренировка. Момчето вероятно ще види, че и там треньорите викат, искат, изискват и ще се научи. Ще бъде и въпрос на характер от негова страна, дай Боже да е здрав, за да може да покаже развитие. Само ако покаже развитие, след това ще има възможност. Голям шанс е, но ще е доста тежко. Аз предполагам, че там взимат само най-добрите момчета, имат голям подбор и има голяма конкуренция.

Очаквайте утре и последната трета част от интервюто с Глушков...

Харесайте BGbasket.com във Facebook