Глушков: Трябва всички да преосмислим какво означава национален отбор

01-11-2016 13:01 | basketball.bg

По въпроса за решението на Управителния съвет на БФБаскетбол от 27 октомври националните отбори до 20 годишна възраст да не участват в Европейски първенства през 2017 г. се чуха много и най-различни мнения.Георги Глушков аргументира и анализира решението и мотивите, довели до него пред сайта на БФБ. Ето какво каза той:

- Г-н Глушков, решението за неучастие на националните отбори до 20-годишна възраст на европейските първенства, дивизия В, през 2017 г., се очертава като едно от най-непопулярните, които управата на федерацията е взимала. Обяснете аргументите, които доведоха до него.

- Да, едно от най-непопулярните, наистина. Преди няколко години бяхме на път да вземем такова решение. Имаше доста сериозна съпротива от състезатели и треньори. Тогава обаче имахме самочувствието, че имаме добри отбори и само много малко ни дели от класиране в А дивизия. Следващите няколко години показаха, че не само не сме близо, а сме в последната осмица на Европа.

Ние имаме стандарт. Осигуряваме условия, при които националните отбори тренират. Миналата година отказът на треньорите бе показателен. Чак на четвъртия опит успяхме да убедим някой да води 20-годишните. Това ми показва, че дори и треньорите не вярват в този отбор и не желая да работят при това при добри условия. Бих ги разбрал, ако им предложехме подготовка 2 седмици, както правят в други държави. Но ние осигуряваме около 40 дни лагер, контроли. И въпреки това… Това беше сигнална лампа.

- Появиха се критики, че това решение противоречи на приетото от НБЛ миналата година увеличение на броя на чужденците в клубовете в лигата. Това така ли е?

- От няколко години в НБЛ се разисква въпроса за броя на чужденците, но запитайте се - защо треньори, президенти не желаят български състезатели, а взимат чужденци. И тази година имаше такава дискусия. И тази година решиха да има пет чужденци, но шефовете на лигата решиха, че състезателите, от които иначе биха избирали, нямат нужните качества.

Към това трябва да добавим, че изискванията на състезателите към работодателя са от неоснователни до неприлични. Така стигаме до извода, че наистина тези отбори от лигата, които искат и имат желание да взимат българи, не могат да намерят това, което им се иска.

- Това решение предупреждение, мотивация, жертване или наказание е?

- Не мисля, че това решение е наказателно. В началото на лятото четохме противоречивата биография на Майкъл Джордан, подарихме по книга на всеки играч от националния отбор. Искахме да им покажем, че дори неговата биография, не е била само цветя и рози, че дори той е получавал удари и е бил отхвърлян, за да ги накараме да се замислят.

- Един от аргументите за решението бе централизирана подготовка на широк кръг потенциални играчи до 14-годишна възраст. Всъщност подобен опит вече бе направен - набор 1993 вече е гръбнакът на мъжкия национален отбор.

- Смятам, че всички имаме основание да мислим сериозно за развитието на нашите състезатели от възраст на 14 г. Това е възраст, в която са по-податливи на корекции по отношение на виждането им към света и професионалния спорт. 20-годишните вече би трябвало да изпълняват критериите на професионалните отбори. Омръзна ми да чувам оплаквания от последните години, че треньорите пречат на играчите. На Данчо Бозов и на Филип Виденов не им пречат треньорите, нали?

Преди няколко дни четох интервю на един от най-добрите съдии в Европа, който навърши 50 годишна възраст и бе пенсиониран. Той казва: „Съгласен съм да се съревновавам с младите съдии. Те не трябва да получават мястото си по право, защото аз се пенсионирам, а защото са по-добри от мен." Същото е и при играчите. Смятам, че младите трябва да завоюват правото си. Ако започнат да изпълняват критериите на професионалните треньори, а не да чакат да получат по право мястото на заслужилите и доказалите се играчи.

Набор ′93 при момчетата преди години бяха събрани на 14-годишна възраст. Те 18-19-годишни играха заедно като отбор. Любо Минчев успя да ги научи да бъдат професионалисти и да искат да са професионалисти. Те тренираха като отбор с изискванията на професионалния треньор. Не бяха гениални, но всички се научиха да мислят като професионалистите. Не сме ги направили по-надарени, но в лигата играха заедно като професионалисти, а не като деца. Не чакаха на никого да ги подкрепя.

- Винаги сте твърдял, че мечтата Ви е да виждате в националните отбори момичета и момчета, които наистина искат да играят за България. Миналото лято видяхте ли такива?

- Искам да виждам такива, каквито искат да играят. Има неща, които ми се изплъзват от погледа, особено, когато първенствата са навън. Но има неща, които са много фрапиращи. Един пример от тази година в София. На Европейското първенство при 16 годишните гледах отбора на Ирландия. Започнаха турнира с 12 души, а завършиха 7. Останалите пострадаха, и то сериозно, от контузии. Истински контузии от падане на глава, на врат. Не от изкълчени глезени. Нашият тим също завърши с по-малко играчи, но защото били неразположени.

- Кои всъщност трябва да играят в националния отбор?

- Не искам това решение на Управителния съвет да се смята за наказание, а за преосмисляне на това какво е националният отбор. Не съм сигурен, че мечтата на тези състезатели е да са 35-ти в Европа.

Най-ценното е всички тези млади хора да разберат, че по право не може да им се получи, няма как да станат добри така.

Какво се оказа преди няколко години - женските клубове предпочитаха 40 и нещо състезателки, вместо младите. Тези, които идват, трябва да се замислят защо е това. Трябва да се погледне от гледна точка на президент. Всички президенти мразят най-много, когато на терена играчите не показват сърце.

Разликата между работата при нас и тези, които са по-добри от нас, е при тези 12-14 г. те казват, че имаме добри момчета, но не са научени. Нашите на 16 години вече имат самочувствие да казват на съдията какво да свири, спорят технически и т.н. всяка година виждаме едно и също нещо.

- Вие сте в Борда на ФИБА Европа, имате ли информация за други федерации, които взимат подобни решения?

- Има доста страни, които пропускат някое европейско, защото преценяват, че нямат добър набор. Армения, Австрия, Азърбайджан, Дания, Естония, Финландия, Грузия, Македония, Норвегия, Исландия, Черна Гора… Да изброявам ли още?

В европейския баскетбол предстоят промени. Вече има по над 40 страни, които искат да участват в европейски първенства. Скоро ще се мине на вариант – три дивизии. И ако продължаваме така, че отидем в последната дивизия. Не мисля, че ще е добре за нас да играем със страни като Малта, Сан Марио и Гибралтар. Надали някой иска това. Дори само имиджово. Предстоят промени и ние трябва да сме гъвкави и да вземем мерки, да работим и да вървим нагоре.

Харесайте BGbasket.com във Facebook