Защо изчезнахме от баскетболната карта на Европа?

Преди две седмици BGBasket.com сподели една от великолепните истории на Иво Иванов - една история за мистика, любов и баскетбол. Сега благодарение на автора, ви предоставяме пълният текст на материала и цялото видео към него, без съкращения.

Предполагам сте чували странната история свързана с гроба на Едгар Алан По в Балтимор. В продължение на много десетилетия сенчеста фигура облечена в черна пелерина и черна шапка посещаваше надгробния камък на великия писател точно на 19 януари - деня на неговото рождение. Лицето му бе винаги омотано в бял шал. Анонимният посетител пристигаше винаги в ранните часове, отваряше бутилка Мартел, наливаше си чаша от скъпия коняк и отпиваше в чест на писателя. След това слагаше внимателно бутилката заедно с три червени рози на гроба и се стопяваше в нощта. Самоличността на този странен посетител така и остана неразгадана, а конякът и розите спряха да се появяват през 2010 година.

Припомних ви тази история, защото нещо подобно съществува и тук - но за да ви разкажа за тази мистерия ще трябва да се пренесем на една друга пейка съвсем наблизо от тук.

Здравейте отново... Днес е шести ноември - рано сутринта...намираме се на гробището Мемориъл семетери...доведох ви тук, защото точно на този ден, всяка година на надгробния паметник намиращ се зад мен се появява едно единствено мистериозно цвете. Това се случва безотказно и продължава вече десетилетия. Пристигнах тук рано… цветето още го няма и съм твърдо решен да не мърдам оттук докато не стигнем до дъното на тази загадка.

Докато чакаме, ще се възползвам да ви разкажа каквото знам за гроба зад себе си. Може би е най-подходящо да започна от историята на един странен човек на име Иън.

В продължение на много години този мъж кръстосваше целия свят с куфарче направено от неразрушима титаниева сплав, заключено със сложен шифър и закачено за лявата му китка с белезници. В куфарчето имаше два пожълтели листа хартия, които много хора смятат за безценни. Интересното е че не става дума за произведения на ДаВинчи или Пикасо. Не - на двата листа има просто думи отпечатани на пишеща машина точно преди 126 години. Звучи налудничаво, но Иян пътешестваше от държава до държава и от музей до музей, просто защото милиони хора по света искаха да зърнат двата стари листа хартия. Преди няколко години обаче Иян усети че е болен и изморен и реши най-после да се раздели с тях, обявайки ги на търг, който се състоя в аукционната къща Содби в Ню Йорк. В наддаването учавстваха милионери, музеи, професионални колекционери и дори арабски шейхове.

Но какво толкова ценно може да съдържат два машинописни листа от края на 19 век? Вижте повечето спортове не са изобретени от един човек в някакъв конкретен момент - те просто еволюират постепенно ...пристигат някъде от неясното минало променяйки контурите си за да добият днешния си модерен вид. Но има и едно-две изключения... някои спортове имат и родител и рожденна дата. През декември, 1891 година доктор Джеймс Нейсмит закача две кошници за праскови в гимнастическа зала, слагайки началото на една изумителна игра, която решава да нарече баскетбол. Момента, в който формулира първите тринайсет правила на баскетбола и ги отпечатва на архаична пишеща машина върху два листа хартия се смята за рожденната дата на този красив спорт. Малко по-късно Нейсмит се премества тук в това градче, където създава първият баскетболен отбор на канзаския университет и където прекарва по-голямата част от живота си.

Красивият паметник, който виждате зад гърба ми е свято място за любителите на баскетболната игра, защото под него от 78 години насам почива нейният създател. Когато неговия внук Иян най-после махна белезниците на 13-те баскетболни правила, двете машинописни страници биха рекорда за най-скъп спортен артикул в света. Търгът бе спечелен от тексаски бизнесмен на име Дейвид Буут, който плати 4 милиона и триста хиляди долара за тях! Най-интересното е че вместо да ги запази за себе си, ексцентричния милионер веднага ги предостави безвъзмездно на Канзаския Университет, заявявайки че мястото им е тук - където техния автор положи основите на една игра, чиято магия е неустоима.

Когато преди много години пристигнах за да следвам тук, изборът ми на този университет не бе случаен. Баскетболът играе огромна роля в моя живот и често е насочвал решенията ми в дадена посока. От момента, в който като 9 годишно хлапе гледах с отворена уста филм за Харлемските баскетболисти в столичното кино Дружба до ден днешен съм в състояние на някаква опасна баскетболна хипноза... Понякога наричам това състояние баскетболест. Днес, поглеждайки назад си давам сметка, че дължа толкова много на тази игра. Съществана част от характера ми, от погледа ми върху живота и подхода ми към неговите проблеми са формирани от особената вътрешна динамика на този спорт.

Ако се потопите в него бързо ще установите, че когато попадне в умели ръце, тази игра придобива пленителна ритмика, която няма равна на себе си. Повече от всеки друг спорт баскетболът поощрява организираната импровизация, превръщайки движението на петима души в добре режисиран и въпреки това непредвидим, хипнотичен танц. Не е трудно човек да открие поезия и дори музика в баскетбола. В него има толкова много движение, толкова много хармония и естествено взаимодействие между отделните звена. В него има...симфоничност. Но баскетболът е и сложен. За посветения, върху едно празно игрище е разположен цял град – невидим лабиринт от улици, виадукти и пресечки. Пространства се отварят и затварят неочаквано. Откъде ще мине топката, за да стигне до целта си? Как ще преодолее мнoгoбройните капани? Кое отиграване ще й гарантира път през паяжината от вероятности? Всеки мач е една свръхатрактивна верига от неочаквани въпроси и още по-неочаквани отговори. В играта има и геомтеричен и шахматен елемент. Вярно е че елитните баскетболисти са изумителни атлети, но най-великите...легендите са не само спортисти, но и интелектуалци...гросмайстори, които са винаги с няколко хода пред другите.

Цар Футбол винаги ще бъде върховен монарх разбира се, но за мен и за милиони като мен по целия свят най-красивият, динамичен, спиращ дъха колективен спорт, се играе с оранжева топка.

Само преди няколко месеца, великолепната сграда зад мен не съществуваше. Тя бе изградена тази година с една единствена цел - да бъде дом на два пожълтели листа хартия - рожденното свидетелство на баскетбола.

Съвсем обяснимо - тук баскетболът е РЕЛИГИЯ!

Не само университета - целият град страда от напреднала, остроинфекциозна БАСКЕТБОЛЕСТ. Малки деца, момчета, момичета, възрастни, старци... всички, всички са луди по тази игра.

Градът е с население от около стотина хиляди човека, но притежава общо 37 великолепни баскетболни зали. В много от тях човек може да влезе и да играе по всяко време безплатно. Градът също е осеян с открити баскетболни площадки, а освен това пред всеки втори дом има баскетболен кош. И знаете ли кое е много интересно - пътувал съм къде ли не през годините, но това място има особен характер, особен дух на взаимопомощ и положителна атмосфера и според мен това донякъде се дължи на факта че градът диша баскетбол. Без дори да го подозира след 126 години това населено място в прериите е получило чаровния си облик благодарение на еднa игра.

Виждайки от първа ръка ефектът, който баскетболът има върху една общност, не мога да не призная, че има нещо от което ме наболява. Състоянието на тази чудесна игра в България. Какво стана? Защо изчезнахме от баскетболната карта на Европа? Често чувам думите: „Ние сме футболна нация, баскетболът няма корени у нас.” Моля? Знаете ли, че някога Балканите са се учили от нас на баскетбол? Че гърците, турците и дори югославяните са черпили с пълни шепи от нашите традиции и треньорски опит? Че сме имали играчи и специалисти на световно ниво, чиито имена са се знаели и са се произнасяли с възхищение от Cантяго до Камчатка? Хора като Любо и Гецата Панови, Ваня Войнова, Атанас Голомеев, Петкана Макавеева, Иван Гълъбов и много, много други.

Та ние имаме такива успехи в баскетбола, каквито никога не сме имали и сигурно никога няма да имаме във футбола! Имаме европейски шампиони, медали от световни първенства и олимпиади и категорични победи над най-големите колоси в този спорт. Знаете ли, че баскетболът е бил толкова популярен у нас, че мачовете са се играели на открито на националния стадион Васил Левски пред пълни трибуни? Но… това е било някога.

Днес любимият баскетбол е на респиратор в реанимацията, а България е на опашката на Балканите. Заобиколени сме от европейски, олимпийски и световни шампиони и вицешампиони. Сърбия и Хърватия, Гърция, Турция са станали Меки на баскетбола. Дори Словения, в която има по-малко хора, отколкото в Mall of Sofia, успя да пласира петима играчи в Националната баскетболна асоциация! Как е възможно всички тези школи да се движат така спокойно, методично и уверено напред, докато ние сме поели в обратна посока? Как така съумяхме да се превърнем в пустеещ остров сред океан от баскетбол?

Отговорът не е лесен... имаме компетентна федерация и много чудесни специалисти и треньори. Това са хора, които познавам лично и знам, че разполагат с енциклопедични познания и ентусиазъм. Но според мен не е реалистично да очакваме от Федерацията и шепа самотни треньори-самураи да възродят самолично гордите традиции на нашия баскетбол. Чудесно би било да се отдели повече внимание за инфраструктура от държавата... това е игра, която има нужда от добри условия, нормални и напълно достъпни зали... и масовост. Нужна ни е като че ли и масова спортна култура... повече деца между кошовете, повече спонсори, маркетинг и повече родителска мотивация. Вниманието на медиите също е от огромно значение.

В мен още живее деветгодишният хлапак, който преди толкова години гледаше с отворена уста виртуозите от Харлем Глоубтротърс. Това усещане няма да си тръгне и аз вярвам, че милиони деца у нас биха обикнали баскетбола стига да им бъде даден непосредствен достъп до него.

Ако сте дете или тийнейджър и точно сега гледате това, моля ви, МОЛЯ ВИ - когато усетите едно такова особено напрежение... неустоимо желание за движение.... енергия, която не може да опитомите, опитайте се да я грабнете и вместо да я водите в нощния клуб или някоя чалготека, заведете я между двата коша и я превърнете в нещо хубаво и ценно, което ще остане с вас завинаги.

Напоследък съм навлязъл във възраст, в която като отскоча, като че ли ставам по-нисък и въпреки това... дори днес... след толкова години, не съм спрял да играя. Баскетболестта е сладко заболяване и играта е... окриляващо щастие. Иска ми се и вие да го имате.

Предполагам, че след това своебразно обяснение в любов към баскетбола вече знаете, че е излишно да чакаме тайнствения посетител на гроба на доктор Нейсмит. Той няма да дойде тъй като отдавна е тук. Няма никаква мистерия - всичко е много по-простичко…

За пръв път сложих цвете на гроба на доктор Нейсмит през 1992 година и от тогава не съм пропускал - 25 години - 25 цветя. Винаги на 6-ти ноември - неговият рожден ден. Неизменно сядам за малко на тази пейка, която е дарена на града от Международната Федерация по баскетбол и се връщам назад в мислите си към лицата от миналото, към многобройните приятели и незабравими спомени, които дължа изцяло на баскетбола. Никога не съм смятал цветето за едноличен подарък - то винаги е било от всички нас - една роза от хилядите рожби на баскетбола в страната на розите. Разбрал съм се със сина си той да продължи традицията, когато някой ден и аз се преместя за постоянно в това гробище при доктор Нейсмит.

Точно преди година ни напусна една от най-големите ни легенди в баскетбола Георги Панов - Гецата. С него и неговото прекрасно семейство е свързана голяма част от детството ми, от най-хубавите ми спомени. От Гецата Панов съм се учил не само на баскетбол, но и на това как да живея живота си с достойнство, благородство и добрина.

В края на този репортаж, преди да сложа цветето на паметника, не от свое име, а от името на богатото ни баскетболно минало и хилядите влюбени в играта наши сънародници искам да се обърна днес, на рождения ден на доктор Джеймс Нейсмит, към българските бизнесмени, към общини, кметове, телевизии и политически фигури: подайте ръка на баскетбола така както го направихте за волейбола! Той го заслужава и повярвайте ми, вложените от вас усилия и средства ще се възвърнат мнoгoкратно.

А вас, скъпи зрители и читатели, също искам да помоля за нещо: аз ще сложа цвете тук от вас, а вие, ако можете, ми помогнете и слагайте цвете на гроба на Гецата Панов на всеки 14 ноември - денят на неговото рождение.

С пожелание за успешна седмица и повече топлина в зимните вечери от пейката това бяха Иво Иванов и...доктор Джеймс Нейсмит.