Един чародей на 70

Петко Маринов има заслужено място във всяка книга за най-великите българи

Днес една колосална фигура не само за българския спорт, но и за цялата нация чества своя юбилей. Навърта 70 лазарника. Вероятно ще го празнува скромно в тесен кръг, но десетки хиляди хора ще искат да го поздравят лично. Всеки, през чиито живот е преминал Петко Маринов, ще иска да го поздрави от сърце.

Поздравявам го и аз и му желая много, ама много здраве. Защото това е най-важното. Ще вкарам обаче нещо лично. Влечението към спортната журналистика се поражда от десетки неща и едно от тях е, че професионално ще можеш да общуваш с големи личности. Гиганти, които си гледал по телевизията, а на живо не си събирал кураж дори да ги заговориш. При мен поне е така, срещнах в един магазин артиста Тодор Колев и не събрах кураж да му кажа колко много означава за мен. А сега съжалявам, защото човека вече го няма! А когато си професионално ангажиран, бариерата пада и имаш повод да го направиш. Така през 1990 година с професионален ангажимент се запознах с Атанас Голомеев и Георги Глушков и ми направи поразително впечатление, че баскетболистите са на друго интелектуално ниво спрямо футболистите. Не само са високи, но и умни. Интервюто с Глушков, който идваше от НБА, откри за мен баскетболна Америка. Друг баскетболист - Владо Боянов, пък е с най-голяма заслуга да съм това, което съм. Когато си млад, е много важно да бъдеш насърчен, а Владо в това отношение бе идеалният началник. За него важи онази максима, че добрият учител никога не търси благодарност от ученика. 
Петко Маринов го срещнах на малко по-късен етап, заедно с още един човек - Иван Евлогиев, и мога да кажа, че двамата са невероятни, страхотни и неподражаеми. Изключителни чародеи, казано по днешному - много висока класа. Общувал съм с много известни, но тези двамата са от друго измерение. За мен бе чест да ги познавам, и то сравнително отблизо. Съдбата ми направи такъв подарък, за който можех само да мечтая. Петко Маринов е човек, който те кара да се чувстваш привилегирован в неговата компания. Това наистина е достойнство и умение на малцина. Единици са тези, които притежават този необикновен талант. Петко има не уникално, а свръхуникално чувство за хумор. Но с интелектуален заряд, защото се среща и в по-опосредствен вариант. Сладкодумството и изборът на изразни средства при него са издигнати на чудовищно недостижима висота.

Ще направя илюстрация какво имам предвид под привилегия. Първата ни среща бе в Димитровград. Там той бе треньор на Компакт и естествено това е най-силният период в историята на димитровградския баскетбол. За което поравно е неговата заслуга и тази на Иван Евлогиев. Та някъде по обяд Петко е седнал на едно кафе и около него са събрани местни аборигени, за които е невероятна чест да са в присъствието му. И той ги кара да се чувстват щастливи със земното си поведение. Никакви признаци на грандомания. И това не е някаква поза, това е начинът му на общуване. А в същото време напълно съзнаваш, че този човек е необикновен и специален. Защото е ерудиран, любознателен, с необятна обща култура. Може да разговоря на всякакви теми с лекота. Изказът му върви брилянтно. При него да се превърне в център на внимание е най-елементарното нещо на света. То някак му идва отвътре.

Петко Маринов е можел да стане много неща, но
е избрал за свой 
жизнен път баскетбола

И като страст и емоция му се е отдал напълно. И като състезател, и като треньор, а и продължава да е неотменима част от баскетболния пейзаж. Онзи ден го видяхме на мача Балкан - Левски, което означава, че тръпката в него е жива. 
Като действащ баскетболист за него се говорят чудеса. Сам е печелил мачове, вкарвал е по 30-40 точки. А ако приравним тогавашните 2 точки към сегашните 3, далеч повече. Уникален гард с разкошен дрибъл. По принцип на неговата позиция трябва да си малко егоист и индивидуалист. Може би и затова точно такива стават големи треньори. А кариерата на Маринов като треньор е низ от успехи. Винаги приема второто място за края на света. Но и никога не е казал лоша дума за съперниците. Дори все се опитва да го играе синя каска, когато пиперлиите започнат да вдигат децибелите. Джентълмен с английско възпитание, но от Бургас. Титлите и успехите му са безчет с ЦСКА, Компакт, Лукойл Академик, че дори и с женския Нефтохимик. Жалко, че не мина за кратко и през футбола да го облагороди с присъствието си. Със сигурност и там щеше да е успешен.
Препоръчвам ви да откриете в интернет пространството уникалното му интервю за предаването "Код спорт" преди година. И от първо лице ще научите и разберете какъв колос имаме в негово лице за българския спорт. Днес обаче навършва 70 години и по-важното е какъв е бил в целия си жизнен път. Как е озарявал живота на другите.

Думите велик, голям, заслужил
са изтъркани от употреба

И не са подходящи за нашия герой. Не върви за Петко Маринов да се пише с клишета. Този човек като принос към обществото, и най-важното, като личен пример може да бъде поставен до Валери Петров, Дечко Узунов, Апостол Карамитев, Райна Кабаиванска. Ако приемаме априори, че спортът е част от социалната и обществена среда, то такива извисени личности като Петко Маринов са неговите най-достойни представители в сборниците за най-великите българи. И ако следващите българи искат да открият нещо, с което да се гордеят, то ще е с такива личности като Петко Маринов. Но те не се раждат под и над път. Те са много малко - единици. И ми се струва, че не се ценят достатъчно. Не се търсят от обществото като примери за подражание. Не случайно натъртвам няколко пъти на примера. Спортът е изключително удобен за създаване на образци за подражание. И затова всеки изявен спортист трябва да си дава сметка каква отговорност носи пред обществото. В това отношение Петко Маринов е без аналог.

 
По-горе написах, че Петко Маринов има качества и талант за десетки професии. Най-вече тези, свързани с вербалност и изкуства. В споменатото интервю той споделя, че от него щяло да стане великолепен нежен лирик или прекрасен художник. Не се съмнявам, че точно така е щяло да стане. Но със сигурност нямаше да стане сравнително добър журналист, каквато перспектива си чертае сам. Щеше да стане най-големият журналист на България за всички времена. А може би и не само на България!