Везенков: Чувствам се уверен, че мога да играя срещу най-добрите в Европа

Националът Александър Везенков все още не е взел решение къде ще продължи кариерата си. Договорът му с Олимпиакос изтече, а от гръцкия гранд изразиха желание да задържат българина в състава си. Независимо кой екип ще облече обаче, баскетболистът ни вече е уверен, че е готов играе на ниво срещу най-добрите състезатели в Европа. Везенков бе гост в предаването „Двоен дрибъл“, като ви представяме и някои акценти от разговора с него.

Олимпиакос и бъдещето

В понеделник окончателно заминавам за Гърция, където ще остана близо месец. Засега няма нищо конкретно. Ще говоря с треньора и ръководството. Там ми е много добре, в отбора има ядро от опитни играчи, които ме накараха да чувствам все едно съм у дома. Ще говоря и с агента ми и ще видим офертите. Определено с Бардзокас и щаба се разбираме. В Атина ми е добре.

Конкретни оферти няма на този етап. Не сме говорили с агента толкова подробно. В Атина ще се видим и се надявам в края на месеца и началото на следващия вече да имаме някаква яснота.

Избора в Драфта и мечтата за НБА

Много силно чувство. Имах шанс и предните две години да бъда избран. Явно така съдбата е писала. Говорим си през месец с хора от Бруклин. Поддържаме връзка. Идват на мачове 3-4 пъти в годината. По време на пандемията си говорим през седмица или две. Искам да тренирам с тях, друго е да те видят на живо лятото какво можеш. Надявам се скоро време или догодина през лятото това да стане и да може един ден да попадна там.

Това е една мечта за всеки баскетболист. Искам да ида там да играя, а не да съм на пейката просто, за да съм бил там. Ако някой ден съм готов да ида и да помагам на отбора, много бих бил щастлив.

Проблемите в българското първенство

Според мен е на много ниско ниво. Няма какво да се лъжем. Нас ни няма на картата, не ни знаят първенството, без да искам да обиждам никого. Вече не идват качествени чужденци, както преди. Отборите не могат да пробият в средни европейски турнири. Чувам, че трябва да се намалят чужденците, но това не е правилно. Нашите български баскетболисти играха най-силния си баскетбол, когато отборите ни бяха най-силни. Не може българските играчи да са без конкуренция, без един американец, който да те мачка и да се опитваш да го надминеш. Без тази конкуренция няма как. Виждаме и в националния отбор.

В българския баскетбол вече трябва да оставим тази злоба - кой е по-голям, кой е по-хубав, кой управлява и кой не. Вече нещата не са добре. Нещата са на дъното и трябва да се обединим, да има разбиране и вече да спре това Левски, Балкан, Берое, този, онзи, да сме като едно семейство и да вървим напред. Знам, че ще е по-трудно и има лични интереси, но да са колкото може по-малко. Вече става 2021 г. почти, а всяка година българският баскетбол е по-надолу и по-надолу. Надявам се всички да са здрави, усмихнати, децата да играят любимия спорт, дано скоро да мине тази пандемия и да се видим по залите.

Националният отбор на България

През последните четири години работата на г-н Минчев да сплоти този отбор, макар че не дойдоха някакви големи успехи, големи победи, това извън терена и всеки да се раздава за другия, беше изключително. Ние бяхме като едно семейство.

Под ръководството на Росен Барчовски не съм играл още, но отборът се представи добре в първите мачове. Винаги имаме шансове. Ако победим другите отбори вкъщи, мисля, че ще е достатъчно.

С момчетата сме много близки, добре играем заедно. Да седиш вкъщи, да гледаш мача не е най-хубавото, още повече, че играем в Ботевград, където са семейството и приятелите ми.

Амбициите занапред

През тези пет години минах през много етапи. Всичко това беше опит и нещо, което трябваше да науча. Мисля, че след последните три месеца вече се чувствам готов да поема отговорност, да се стабилизирам на това ниво и да се подобрявам с всеки ден. Мисля, че доказах какво мога, разбира се трябва да ставаш все по-добър, но вече се чувствам уверен в себе си, че мога да играя срещу най-добрите в Европа.

Чувствам, че съм направил нещо в кариерата ми, но не това, което ме удовлетворява. Имам още 7-8 години, в които искам да постигна още повече. Това е един от проблемите в българския баскетбол, че хората се задоволяват с малко. Научил съм се да съм максималист, да видя къде са пределите на силите ми и ако го достигна, да съм радостен. Не искам да завърша кариерата си на 35 и да си кажа - можех още, но не стана.

Александър Везенков коментира още проблемите при работата с подрастващите в България, липсата на достатъчно голям интерес към баскетбола у нас, разликата между този спорт в Испания и Гърция, като не пропусна да сподели също кои са най-хубавите и най-трудните моменти в кариерата му. Всичко това гледайте във видеото.