Абракадабра сим салaбим


Абракадабра сим салaбим
(сн. twitter.com/spurs)
10-11-2020 16:11 | BGbasket.com

Николай Стефанов е завършил маркетинг в ИУ, Варна, а след това и магистратура управление на продажбите. Въпреки икономическото му образование, целият му живот в свързан с баскетбола, макар и само като любител. Хобито му е да пише статии и коментари на баскетболна тематика, като се е специализирал на тема НБА. Продължаваме да ви предлагаме да прочетете някои от материалите му, специално предоставени за BGbasket.com. Започнаме с "В окото на бика", а сега е ред на "Абракадабра сим салабим".

 

Сан Антонио не е сред най-предпочитаните дестинации в списъка на суперзвездите в лигата и това е пределно ясно, както на феновете, така и на треньора на отбора Грег Попович. Мнозина селекционери имат във визитките си титли и други успехи, но Попович е сред малцината, които могат да се похвалят и със собствено “дърво на треньорите”. С времето той доказва, че е дизайнер на бъдещи треньори и няма да бъде пресилено,  ако се каже, че ги произвежда като на конвейер (Майк Браун, Майк Бъдънхолзър, Джеймс Борего, Брет Браун и пр.). Той дори стига още по-далеко, като прави един от най-дръзките ходове в НБА, а именно да вземе жена за свой помощник. Да, точно така, става въпрос за Беки Хамън, която по всяка вероятност един ден ще бъде главен треньор на някой франчайз в лигата, а защо не и на “шпорите”.

   

За огромно щастие на феновете, талантът и геният на Поп да генерира треньорски кадри не може да измести умението му да открива звезди (Паркър, Джинобили, Ленард). Когато не можеш да привличаш звезди, трябва да можеш да ги създаваш и точно това той прави най-добре. Просто няма друг избор, освен да превърне тима си във ферма, която да произвежда сама продуктите си. И сега е ред на новото предизвикателство, а именно намирането на новия играч с главно “И”, върху чиито плещи организацията ще стъпи. 

 

Макар до последно да бе в битката за влизане в плейофите, Сан Антонио Спърс не попадна за първи път от 22 години сред най-добрите осем на запад, но феновете на тима не трябва да униват, защото още преди възобновяването на сезона, Попович беше казал, че за него е много по-важно развитието на младите баскетболисти, отколкото класирането в елиминационната фаза. Опитът, самочувствието и игровите минути, които натрупаха младите му таланти, ще са много по-ценни за състава в дългосрочен план, отколкото форсирано влизане в следващата фаза с ветераните. След осемте изиграни срещи става ясно, че клубът поема в посоката на плавно и неформално реконструиране из основи, което е индикация за раздяла с голямата звезда в тима ДиМар ДиРозан.

 

На дневен ред стоят множество въпроси относно бъдещето на клуба и баскетболистите в него -  Кои са младите играчи и всъщност колко млади са те, наистина? Ще може ли Попович да извади на показ таланта на младите си състезатели и да превърне някои от тях в звезди? Какво е бъдещето на ДиРозан и Олдридж? Ще се стигне ли до раздяла с тях и какво може да бъде взето в замяна? Ще може ли САС да открадне някой млад играч в при евентуален трейд, включващ горепосочените? Треньорът ще бъде ли начело на тима и през следващия сезон и колко още му остава като селекционер на Спърс?

 

Изключително много неизвестни и изключително малко отговори, като само по някои от въпросите има яснота. Сан Антонио разполага с ядро от немалък брой играчи, които могат да бъдат причислени към категорията млади (до 25 години) - Лука Саманич (19 г.), Келдън Джонсън ( 20 г.), Лууни Уокър (21 г.), Дежонте Мъри, Чимези Мету, Дрю Юбанкс , Куиндари Уедърспуун (23 г.), Якоб Пьолтъл, Трей Лайлс (24 г.) и двама играчи, които са на прага на пика на кариерите им - Дерик Уайт (26 г.) и Брин Форбс (27 г.). Внушителният брой нешлифовани диаманти във франчайза е добра предпоставка за бъдещето на отбора и превръщането на някой от тях в блестящ скъпоценен камък, но истината е, че гаранции няма... ама никога.

 

Спокойно, добрите новини за “Шпорите” в случая са две. Първата е, че имат доказан магьосник в лицето Попович, който винаги успява да извади някой “заек” от бомбето си, а втората е, че, от всички “зайчета’’ в шапката, е необходимо да извади само едно такова на показ, което да преобърне бъдещето на клуба. До момента някои от тях леко си подадоха “ушичките” и се опитаха да излязат наяве, а други тепърва ще показват на какво са способни с оранжевото кълбо. Мъри  и Уокър загатнаха какво могат на паркета и е въпрос на време да се утвърдят като солидни играчи, заедно с вече натрупалите опит Форбс и Уайт. Предвид факта, че имат още време преди да започнат да практикуват най-добрия си баскетбол, някой от тях може приятно да изненада феновете на САС, като изкачи следващо стъпало и достигне статута на звезда в НБА.

 

Картината около бъдещето на ДиМар и ЛаМаркъс остава замъглена, макар пътят на логиката да сочи за раздяла и с двамата и причините за това са много повече, отколкото доводите против запазването им. Аргументите за размяната на двете звезди трудно могат да бъдат степенувани по важност, защото са взаимносвързани, но като че ли най-много смисъл има в желанието на треньора да дава повече минути на младите момчета в състава, а това няма как да се случи при наличието на ДиРозан и Олдридж, които “ядат” доста минути, заради статута си на звезди. Не трябва да се подминава и фактът, че с тях двамата, отборът не генерира никакъв прогрес и буквално тъпче на едно място. И ако преди привличането им, клубът се намира на една позиция и след привличането им стои на приблизително същата такава, то какъв е смисълът от тяхното присъствие в тима.

 

Другата истина за тях е, че вече не са първа младост и са много по-близо до своя край на кариерата, отколкото до началото. Не е лъжа, че най-добрият баскетбол е зад гърба им и докато за гарда, който е на 31 години, може да се каже, че има още гориво в резервоара, то за 31-годишния център да се твърди, че не му остава още много, би било резонно. Идните месеци се очаква ДиМар да активира клаузата си за удължаване на договора си с още една година и заплатата, която ще получи за сезон 2020/2021 ще възлиза на близо 28 милиона долара. Трудно би се отказал човек от подобна сума, нали? Така заедно с ЛаМаркъс ще станат свободни агенти следващото лято и франчайзът може да ги загуби без нищо в замяна. Но защо Сан Антонио да допуска подобен развой на събитията при положение, че и двамата имат добра пазарна стойност и организацията може да вземе нещо солидно при евентуален трейд?

 

Идеалният сценарий за Спърс, разбира се, е да разменят звездите си за пикове и млади играчи, които да допълнят настоящото ядро от младоци и по този начин шансът  да намери новото си лице, поне малко да се увеличи. Още през зимата се появи слух, че Ню Йорк Никс проявява сериозен интерес към шутинг гарда на Сан Антонио и подобен тип баскетболен клуб, би бил перфектен за трейд от гледна точка на Спърс, защото такива отбори разполагат с доста млади таланти и при евентуални преговори тексасци ще имат по-голям избор от състезатели и бъдещи избори в драфта. 

 

Преди време Попович даде интервю, в което каза, че не му остава още много като треньор и не е сигурен за бъдещето си. Освен това индиректно намекна, че след Олимпийските игри може да прекрати кариера. Това изказване породи множество полемики относно евентуалното му оттегляне. И в интересна истината в думите му има смисъл. Той е вече на 71 години и е много близо до заслужената почивка. Но няколко факта дават голяма доза надежда на феновете на Сан Антонио, един, от които е, че преди няколко дни, в типично негов стил, лаконично отговори на въпроса дали ще е треньор на отбора през следващия сезон с думите:  “Защо да не съм?”.

 

Този негов кратък коментар по темата бе изстрел право в десетката и глътка свеж въздух за привържениците на Спърс . Освен това, заради коронавируса Олимпийските игри в Токио се измести за следващата година. Тази непредвидена ситуация дава поне една година аванс на франчайза и може да забави решението му дали да се пенсионира или не. Друг довод е, че миналата година подписа тригодишно удължаване на договора си със “шпорите”, което само по себе си е някаква минимална гаранция и успокоение за привържениците, че може да го видим отново на кормилото на тима близките няколко години.

 

Най-важният аргумент, обаче, за продължаването на работата му е, че отборът се намира в етап на преход и постепенно реконструиране. Той все още не е намерил новата звезда в организацията и има недовършена работа в Спърс. А капитанът не напуска кораба преди да бъде сигурен, че всички на борда са спасени и след оттеглянето той трябва да знае, че оставя състава от Тексас в добри ръце. Решението му е много ключово и не трябва да бъде подценявано, защото без неговото умение да намира “съкровище в боклука”, клубът трудно ще може да бъде конкурентен идните години и шансовете за нова титла драстично ще намалеят.

 

До започване на новия сезон ще изтече много вода и проблемът е, че не сме в главата на Попович и няма как да знаем какво ще се случи с него, като е много вероятно самият той още да не е взел окончателно решение. Можем само да гадаем и да се надяваме представлението на факира Грег Попович да завърши с щастлив край и за последен път да ни покаже фокуса с заека от шапката, само още веднъж...

 

 - Подкрепете ни и като се абонирате за канала ни в YouTube


Абонирай се за канала на СТУДИО СПРИНТ в YouTube

 

Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

Следвайте BGbasket.com в Instagram


Тагове: НБА, Сан Антонио
BGbasket.com има нужда от Вас, за да продължи да съществува

Подкрепете BGbasket.com


Коментари
Други новини