Варчев превърна Варна в баскетболна столица


Варчев превърна Варна в баскетболна столица
(сн. Ивелин Солаков, BGbasket.com)
28-11-2020 12:04 | Тема спорт

Не е важно къде си роден, а къде ще оставиш своята следа. Замислете се колко вярно звучи тази максима особено в днешно време, когато преселението на народите е толкова силно застъпено в нашия живот. На първо четене 1 септември 1982 година не носи нищо като символика и значение. Но ако погледнем под друг ъгъл, ще разберем, че това е датата, на която реално започва една реформа в българския баскетбол. И която води след себе си истинска революция, променяйки картата на този спорт в страната.


До онзи момент Варна е любим град за туризъм и вече си е спечелил званието „Морска столица на България”. Никой обаче не си е давал сметка, че след тази дата Варна ще се превърне в „Баскетболната столица на България”. Това е денят, в който Симеон Варчев пристига в пристанищния град, за да разтърси из основи любимия спорт с оранжевата топка. И през следващите 30 години, докато той е там, Варна да се превърне в люпилнята на най-добрите и водещи баскетболисти в страната. Измествайки от пиедестала София и Ботевград, заставайки в центъра. Без да има традиции в това естество, с епизодични прояви преди това.


Сега определят Симеон Варчев като Патриарха на баскетбола във Варна. И в това няма нищо случайно. Да пристигнеш като външна фигура в морската столица, където местните жители са известни със своето отношение към „новодошлите” и да ги накараш не просто да те приемат като свой, а да те обикнат до такава степен, че да те определят за „Треньор №1 на ХХ век”. Затова се искат много качества – характер, трудолюбивост, инат, желязна ръка и най-вече – знания и умения. Всички те бяха в репертоара на специалиста. Човекът, който като треньор дръзна да се противопостави на хегемоните от столицата и Балкан. И дълги години води неравностойна битка в това естество, предвид задължително по-големите финансови възможности на своите конкуренти.


Съдейки по статистиката, Варчев никога няма да бъде определен като най-добрия треньор в историята. Три титли и три купи – какво толкова е направил, нали така?! Но той имаше друго мислене. Искаше да гради, а не да харчи. Дори в годините, когато Черно море разполагаше с много финансови възможности, първото условие, което поставяше легендата, бе свързано с школата. „Трябва да подсигурим децата, след това ще мислим за останалото”, така ми казваше и отстояваше на своето.


Благодарение на този подход през 90-те години националният ни отбор бе захранен с големи фигури, дошли от Черно море. Той се запази и когато Варчев стана ръководител, отстъпвайки треньорския пост заради заболяването от Паркинсон. За да се стигне в един момент, в средата на този век, представителният тим на България да е изграден над 50 процента от момчета, продукт на варненската школа. Дали това не е революция за един град, който до неговото пристигане гледа баскетбол на високо ниво основно по телевизията?!

 

Разбира се, всички свързват Симеон Варчев с Георги Глушков. Историята им е като от филм. Тя е визитната картичка както на легендарния специалист, така и на бившия център. Двамата поддържаха връзка до последния дъх на Патриарха. И няма как да е друго, защото именно Варчев върна легендата в България преди 15-ина години. Докара го като дясна ръка на Михаил Михов (мир на праха му), прибирайки го от Италия. И пак стигаме до уважението. Където и да влезеше, Варчев получаваше именно това. Защото винаги държеше на думата си и търсеше начин дори когато нямаше начин.


Затова и бе крив на много. През годините той получаваше и доста удари от хора, които искаха да са на негово място. Да получават същото това уважение. Но то не се „печели” с удари под кръста и подмолни действия. А дали Варчев обичаше баскетбола?! Това не подлежи на съмнение. Той бе баскетболът във Варна и за известен период в България. Дори когато болестта го бе притиснала в ъгъла, Симеон Варчев мислеше и живееше за любимия си спорт.


„Като треньор не преставах да уча. Четях много книги за психологията в спорта. Гледах видеозаписи, които ни предоставиха в САЩ. Водих си подробни записки от тренировките на други признати в света специалисти. Осъмвах със Светислав Пешич в спорове за подготовката и детайлите на играта. Знаех, че не се става треньор от нищото. А когато с Глушков тръгнахме за САЩ, трябваше да поема и ролята на мениджър въпреки всички рискове, които носеше неизвестността. Той бе повикан в мистичната за нас НБА, за която сега се знае всичко, но тогава пътувахме, без да знаем къде отиваме –  в ада, на кладата или при богинята на победата. Целият ми живот в баскетбола ми е показвал, че треньорът трябва да се ориентира в работата си и от манталитета и нрава на всеки състезател”, споделя Варчев в Алманаха на българския баскетбол.


Хората от неговата порода са на изчерпване в България. А във Варна е добре да помислят, след като прекръстиха залата на Черно море на легендата Христо Борисов, дали да не изградят паметник пред нея на Симеон Варчев. Човекът, който пристигна от Разград, за да превърне морската ни столица в баскетболната на България.

 

- Подкрепете ни и като се абонирате за канала ни в YouTube


 

Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

Следвайте BGbasket.com в Instagram


Тагове: Симеон Варчев
BGbasket.com има нужда от Вас, за да продължи да съществува

Подкрепете BGbasket.com


Коментари
Други новини