Людмил Нейков: Състезателите не са влюбени в играта, както беше по мое време

Една от личностите с голям принос за развитието на българския баскетбол – Людмил Нейков, навърши днес 90 години. Той е роден на 16 юли, 1933 г. Започва да тренира още в гимназията. Играе за юношите на Червено знаме, а след това и за състава на Софийския университет в А група. Заболяване рано слага край на състезателната му кариера, но той остава в баскетбола, вече като съдия. На международно ниво свири мачове и на Европейски първенства, а след навършване на 50 г. става и международен комисар.

В продължение на 20 години е председател на Дисциплинарната комисия към БФБ, като е бил част и от други комисии към федерацията. Работел е и като конституционен съдия. През 2017 г. получава най-високата награда, връчвана от БФБаскетбол, приз за изключителни заслуги към българския баскетбол - кристална купа със златни букви.

По повод 90-ата си годишнина Людмил Нейков даде специално интервю за BGbasket.com, в което разказа за първите си стъпки в баскетбола, най-значимите моменти и за любимия спорт преди и сега:

- Как се чувствате на 90 години с толкова много житейски опит зад гърба Ви и правите ли си някаква равносметка за изминалото време?

- Равносметки правя по отношение на всеотдайните грижи, които са положили моите близки, за да стигна до тези години – моята дъщеря и приятели. Те са денонощни, защото страдам от болест, която изисква и медицински грижи. От една година не се чувствам много добре, защото не ме държат краката. Иначе, слава Богу, нямам други оплаквания. Имам си болести, които са системни, но съм затруднен с движението.

- Кога Ви заплени за първи път баскетболът?

- Още в гимназията. Започнах от ученическа възраст, а като студент започнах да играя с отбора на Софийския университет в А група. След това обаче се разболях и ученето ми беше много тежко – следвах право. Затова се отказах от баскетбола като състезател и станах съдия, а после и международен комисар.

- Какво Ви даде баскетболът?

- Преди всичко ме научи на дисциплина. Аз си спортувах, после дълго време се занимавах с бягания. Само полза съм имал, никога не съм имал някакви вреди от баскетбола.

- Можете ли да отличите някакъв по-ценен момент за Вас, който е останал в съзнанието Ви и до днес?

- Моментите, когато съм бил аплодиран и от публиката, и от състезателите и са ме поздравявали след приключването на срещата – когато са били доволни от мен. Това са ми най-добрите спомени.

- Какво мислите за нивото на българското съдийство в момента?

- Българското съдийство е на високо ниво в момента, според мен. На по-добро е, отколкото състоянието на играчите. Съдиите превишават по качество на работата си състезателите в отборите.

- В тази връзка – какво е нивото и на българския баскетбол?

- Нивото го знаете. Не можем да се класираме на никакво първенство. Надеждите са в младите, там нещо, ако пробие. Напоследък има такива проблясъци, но иначе състезателите ни са слаби.

- Доколко примерът на Александър Везенков може да бъде мотивация за младите?

- Мотивацията е много висока, би трябвало да бъде, но то зависи от хората, които трябва да се мотивират от тези успехи. Дали някой ще успее да завиди благородно на Везенков, не мога да бъда сигурен.

- Вас какво Ви мотивира толкова години да се занимавате с баскетбол под една или друга форма?

- Обичах баскетбола. Бях закърмен с него още от ученическите години и трудно можех да се разделя с него. Просто ми липсваше.

- Останаха ли Ви истински приятели от баскетбола?

-  Да, имам такива. Дори сега на годишнината съм поканил хора от баскетбола – разбира се, от съдийските среди, не от състезателите.

- Как ще отбележите празника си?

- Ще го отбележа с един прием, който давам. За съжаление, не мога да поканя всички, понеже здравословното ми състояние не позволява, но най-близките ми хора ще бъдат около мен.

- Какво си пожелавате за празника в личен план и за българския баскетбол?

- Пожелавам си да поживея още, колкото мога, защото обичам животът. Мъча се да го правя, въпреки състоянието, в което се намирам. Но това е Божа работа. За българския баскетбол имам голямо желание да има просперитет, но не виждам проблясъци и състоянието да може да се подобри. Печелим отделни мачове, но като цяло не можем да се класираме за никакви големи първенства.

- Какво трябва да се промени, според Вас?

- Подготовката на отборите. Треньори не липсват, обаче състезателите не се отнасят сериозно. Те не са влюбени в играта, както беше по мое време. Много други неща им отвличат вниманието, а ние навремето бяхме съсредоточени специално към играта. Нищо друго не ни интересуваше, но това са минали времена. Сега се промени начинът на живот. Много се надявам, че благородно ще завидят на Везенков и ще се амбицират да постигнат, ако не неговите успехи, то поне близки до неговите.